Европейският съвет постигна споразумение

Четири дни и четири нощи бяха необходими на европейските лидери

Четири дни и четири нощи бяха необходими на европейските лидери, за да постигнат компромисно решение по въпросите за новата финансова рамка и за възстановителния пакет след коронакризата. Резултатът е внушителен: един цяло и осем трилиона евро за следващите 7 години, от тях 750 милиарда са за съживяване на икономиката, а средствата за аграрния сектор остават без промяна.
 
Най-горещите спорове през тези четири дни се въртяха около разпределението на 750-те милиарда. След като "пестеливата четворка", към която се присъедини и Финландия, блокира предложението две трети от средствата да бъдат раздадени като грантове, накрая 27-те държави се споразумяха безвъзмездната помощ да бъде намалена на 390 милиарда, а останалата част да бъде под формата на заеми.
Намалени са парите за кохезия, устойчивост и ценности от над 380 на близо 378 милиарда евро. Сериозно орязване е заложено и за Фонда за справедлив преход, който трябва да помогне за прехода към зелена и дигитална Европа - от 30 на 10 милиарда. Програмата за научни изследвания "Хоризонт Европа" получава 5, вместо 13 и половина милиарда.
 
За да получат средства от Фонда за възстановяване, европейските държави трябва да представят проекти, които да бъдат подкрепени през периода 2021 до 2023 година. За такива проекти са предвидени 312 от 390-те милиарда, като Европейската комисия ще проверява доколко тези начинания ще помогнат на страната и на Съюза. 
 
Много спорове имаше и по въпроса как ще се решава и как ще се контролира харченето на парите. Холандският премиер Марк Рюте искаше правото да налага вето, но срещна твърдия отпор на Испания и Италия. Затова се стигна до компромисното решение всяка държава да може да поиска отлагане на изплащането на суми, ако има съмнения, че парите ще се харчат правилно. Максималният срок на такова отлагане беше ограничен до три месеца.
 
За да напълни Фонда за възстановяване, Европейската комисия ще тегли заеми на финансовите пазари, които трябва да бъдат върнати до 2058 година. Това засяга само частта, която ще се раздава като грантове, а останалите пари държавите ще трябва да връщат в касата на Брюксел. Комисията предлага гратисен период до 2028 година, но ако междувременно ЕС успее да разкрие собствени източници за приходи, например от т.нар. данък "пластмаса", изплащането на заемите може да започне и по-рано.
 
При многогодишната финансова рамка страните одобриха последното предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за 1 трилион, 74 милиарда евро. Една трета от тези пари е заделена за директни плащания в селското стопанство и за Програмата за развитие на селските региони, останалата част ще бъде разпределена за различни сектори като миграция, отбрана и наука.
 
Горещи дискусии имаше и по въпроса дали отпускането на европейски средства да бъде обвързано със спазването на върховенството на закона, идея, срещу която най-силно протестираха Полша и Унгария. Шарл Мишел уточни, че страните членки са постигнали споразумение отпускането на бюджетни средства да бъде спирано при заплахи за върховенството на закона. Решения от такова естество ще бъдат взимани с квалифицирано мнозинство. Към текста за върховенството за закона беше добавено, че трябва да се спазват принципите на обективност, недискриминиране и еднакво третиране на страните членки, както и че процесът трябва да се извършва на подход, основан на доказателства.  
 
 
 
 

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.