Въпроси и отговори: Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г.

Да върнем природата в нашия живот

1. Какво представлява новата стратегия за биологичното разнообразие до 2030 г.?

Новата стратегия за биологичното разнообразие до 2030 г. е всеобхватен, систематичен и амбициозен дългосрочен план за опазване на природата и обръщане на процеса на влошаване на екосистемите. Тя е основен стълб на Европейския зелен пакт и на водещата роля на ЕС в международните действия за глобалните обществени блага и целите за устойчиво развитие.

Тъй като целта на стратегията е до 2030 г. Европа да поеме към възстановяване на биологичното разнообразие, в нея са изложени нови начини за по-ефективно прилагане на съществуващото законодателство, нови ангажименти, мерки, цели и механизми за управление. Сред тях са:

  • Преобразуване на най-малко 30 % от сухоземните площи и моретата в Европа в ефикасно управлявани защитени зони. Целта е да се надградят сегашните зони по „Натура 2000“, като се допълнят с национално защитени зони и се осигури строга защита на зони с много голямо биологично разнообразие и климатична стойност.
  • Възстановяване на увредените екосистеми в целия ЕС, които са в неблагоприятно състояние, както и намаляване на натиска върху биологичното разнообразие. В стратегията се предлага широкообхватен план на ЕС за възстановяване на природата, който включва следното: При условие че се проведе оценка на въздействието, да се разработи предложение за нова правна рамка за възстановяване на природата, с обвързващи цели за възстановяване на увредените екосистеми, включително най-богатите на въглерод сред тях; Подобряване на природозащитния статус или тенденцията на най-малко 30 % от защитените местообитания и видове, които не са с благоприятен природозащитен статус; Възстановяване на най-малко 25 000 km реки до свободно течащи; Спиране и обръщане на тенденцията за намаляването на птиците и насекомите в земеделски земи, особено опрашителите; Намаляване на общото използване на химически пестициди и риска от тях, както и намаляване на използването на по-опасните от тях с 50 %; Заделяне на най-малко 25 % от земеделските земи за биологично земеделие и значително увеличаване на агроекологичните практики; Намаляване на загубите на хранителни вещества от торове най-малко с 50 %, а на използването на торове — най-малко с 20 %; Засаждане на най-малко 3 милиарда дървета, при пълно спазване на екологичните принципи и защита на останалите девствени и вековни гори; Прекратяване на прилова на защитени видове или намаляването му до ниво, което позволява пълно възстановяване на видовете и не застрашава природозащитния им статус.
  • За преобразяваща промяна Стратегията задвижва нов процес, за да подобри управлението на биологичното разнообразие, като гарантира, че държавите членки включват ангажиментите на стратегията в националните си политики. С Център за знания за биологичното разнообразие и Партньорство за биологично разнообразие ще се подпомагат по-качествени научни изследвания и иновации в областта на биологичното разнообразие. Стратегията се стреми да насърчава реалното отразяване на екологичните разходи, в т.ч. разходите от загубата на биологично разнообразие, от данъчните системи и ценообразуването, както и пълното включване на биологичното разнообразие в процеса на вземане на решения от обществото и бизнеса.

2. Защо е важно биологичното разнообразие?

Биологичното разнообразие — разнообразието от живи същества на Земята: растения, животни, гъби, микроорганизми и местообитанията, в които живеят — както и образуваните от живите видове екосистеми, осигуряват за нас храна, материали, лекарства, развлечения, здраве и благосъстояние. Те чистят водата, опрашват посевите, пречистват въздуха, поглъщат огромни количества въглерод, регулират климата, запазват плодородието на почвата, дават ни лекарства и осигуряват редица основни градивни елементи за промишлеността.

Увредените екосистеми са по-уязвими и имат ограничен капацитет да се справят с екстремни събития и нови болести. За разлика от тях, балансираните екосистеми ни пазят от непредвидени бедствия и, когато ги използваме по устойчив начин, ни предлагат много от най-добрите решения за неотложните предизвикателства.

Загубата на биологично разнообразие е:

  • климатичен проблем — унищожаването и увреждането на екосистемите и почвите ускорява глобалното затопляне, докато възстановяването на природата смекчава изменението на климата;
  • стопански проблем — природният капитал осигурява жизненоважни ресурси за промишлеността и селското стопанство;
  • проблем на сигурността и безопасността — загубата на природни ресурси, особено в развиващите се страни, може да доведе до конфликти до увеличаване на уязвимостта при природни бедствия навсякъде;
  • проблем с продоволствената сигурност — растенията и животните, включително опрашителите и почвените организми играят важна роля в продоволствената система;
  • здравен проблем — унищожаването на природата увеличава риска от болести и намалява устойчивостта ни към тях. Природата оказва също така благотворно влияние върху психичното здраве и благосъстоянието на хората;
  • проблем с равноправието — загубата на биологично разнообразие вреди най-вече на най-бедните и увеличава неравенството;
  • междупоколенчески проблем — отнемаме на бъдещите поколения основата на пълноценен живот

3. Как ще помогне прилагането на стратегията за биологичното разнообразие за възстановяването на Европа след кризата с коронавируса?

Европейският зелен пакт, от който Стратегията за биологичното разнообразие е част, представлява стратегията на Европа за растеж и ще насочва възстановяването от кризата. Той ще носи икономически ползи и ще спомогне за укрепването на устойчивостта ни в бъдещи кризи. Трите основни икономически сектора — селско стопанство, строителство и хранително-вкусова промишленост — са силно зависими от природата, а те генерират повече от 7 трилиона евро. Оценката на ползите от мрежата на ЕС „Натура 2000“ за опазване на природата възлиза на 200—300 милиарда евро годишно.

Инвестициите в природата означават също инвестиции в местни работни места и бизнес възможности, например възстановяване на природата, биологично земеделие и зелена и синя инфраструктура. Очаква се нуждите от инвестиции в мрежата „Натура 2000“ за опазване на природата да създадат цели 500 000 нови работни места. Биологичното земеделие осигурява 10—20 % повече работни места на хектар от конвенционалното земеделие. Озеленяването на градовете предлага много иновативни възможности за работа — от дизайнери и специалисти по градоустройство, до градски фермери и ботаници.

Ако противно на това ние продължим да по работим по обичайния начин и да унищожаваме екосистемите, увреждането на природния ни капитал значително ще ограничи бизнес възможностите и потенциала за социално-икономическо развитие. Огромна ще е икономическата и социалната цена на бездействието по въпросите на околната среда и климата, което ще доведе до чести екстремни климатични явления и природни бедствия както и до намаляване на БВП на ЕС с до 2 % и дори с повече в някои части от ЕС.* За периода 1997—2011 г. светът е похарчил приблизително 3,5—18,5 трилиона евро годишно за екосистемни услуги вследствие на изменението на земното покритие, както и около 5,5—10,5 трилиона евро годишно вследствие на деградацията на земите. Загубата на биологично разнообразие води също така до намалени добиви от култури и до загуба на потенциални нови източници на лекарства.

4. Колко сериозен е проблемът със загубата на биологично разнообразие?

В резултат на неустойчивите човешки дейности световната популация от диви видове е спаднала с 60 % през последните 40 години. Около 1 милион видове са застрашени от изчезване в рамките на няколко десетилетия. Основните причини за тази загуба са превръщането на природните местообитания в земеделска земя и разширяването на градските райони. Сред останалите причини са свръхексплоатацията на природни ресурси (като прекомерен улов и разрушителни селскостопански практики), изменението на климата, замърсяването и инвазивните чужди видове.

5. Има ли връзка между загубата на биологично разнообразие и разпространението на болести?

Става все по-ясно, че устойчивостта на обществото към рисковете от разпространение на зоонозни болести с пандемичен потенциал е отслабена от демографски и икономически фактори. Те оказват натиск върху екосистемите, което на свой ред води до неустойчива експлоатация на природата, например обезлесяване и незаконна или недостатъчно регламентирана търговия с екземпляри от дивата флора и фауна.

Ако искаме здраво общество, трябват ни здрави екосистеми. Нужно ни е достатъчно пространство за дивите животни, както и достатъчен брой от тях, за да действат като буфер срещу болести, които нямат място сред хората, и да спомагат за предотвратяването на пандемии.

Световната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна и недостатъчно контролираните „мокри“ пазари за животни, където се продават риба и домашни и диви животни, също са важен рисков фактор за разпространението на болести.

6. По какъв начин стратегията за биологичното разнообразие подпомага усилията за борба с изменението на климата?

Загубата на биологично разнообразие и изменението на климата са взаимносвързани. Изменението на климата е третият най-важен фактор, причиняващ загуба на биологично разнообразие, която на свой ред оказва отрицателно въздействие върху климата. Вместо да съхраняват въглерода в почвите и биомасата, увредените екосистеми го изпускат обратно в атмосферата. Обезлесяването увеличава количеството въглероден диоксид в атмосферата, което изменя климата и води до допълнителна загуба на биологично разнообразие.

Природосъобразните решения, като опазването на биологичното разнообразие и възстановяването на екосистемите, са отличен начин за противодействие на ефектите на изменението на климата и икономически ефективно използване на ресурсите. Възстановяването на горите, почвите и влажните зони и създаването на зелени пространства в градовете са от съществено значение за постигане до 2030 г. на смекчаване на последиците от изменението на климата.

Планът за възстановяване на природата, централен елемент от стратегията за биологичното разнообразие, ще спре намаляването на много сухоземни и морски видове и местообитания и ще ги възстанови в добро състояние.

7. Как ще бъде финансирана тази преобразяваща промяна?

Стратегията ще изисква значителни инвестиции. За природата трябва да бъдат отпуснати най-малко 20 млрд. евро годишно, най-вече за възстановяване на екосистеми, за инвестиции в мрежата „Натура 2000“ и в зелена и синя инфраструктура във всички държави — членки на ЕС. Това ще наложи мобилизиране на частно и публично финансиране на национално равнище и на равнището на ЕС, в т.ч. чрез няколко различни програми в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Освен това, тъй като възстановяването на природата ще представлява съществен принос към целите в областта на климата, значителна част от заделените за действия по климата 25 % от бюджета на ЕС ще бъде инвестирана в биологичното разнообразие и природосъобразните решения.

По линия на InvestEU ще бъде създадена специална инициатива за природния капитал и кръговата икономика, по която ще се мобилизират най-малко 10 милиарда евро през следващите 10 години от смесено публично/частно финансиране. Природата и биоразнообразието са приоритет и за Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт. За да спомогне за привличането на необходимите инвестиции, ЕС трябва да да предостави на инвеститорите дългосрочна сигурност и да съдейства за интегрирането на устойчивостта във финансовата система. Таксономията на ЕС за устойчиво финансиране ще подпомогне насочването на инвестиции към екологосъобразно възстановяване и използване на природосъобразни решения.

8. Каква ще бъде позицията на ЕС в международните преговори относно рамката за биологичното разнообразие след 2020 г.?

Новата стратегия на Комисията за биологичното разнообразие очертава ангажиментите, които ЕС може да поеме на конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие през 2021 г. С тази стратегия Комисията предлага на Съвета, ЕС да призове за включването на следните елементи:

  • Общи дългосрочни цели, свързани с биологичното разнообразие, в съответствие с визията на ООН „за живот в хармония с природата“ до 2050 г. Амбицията е до 2050 г. всички екосистеми по света да бъдат възстановени, устойчиви и достатъчно защитени. Светът трябва да се ангажира с принципа „нетна печалба“, според който на природата трябва да се връща повече, отколкото се взема. Също така трябва да се поеме ангажимент да спре изчезването на видове, причинено от човека, най-малкото, когато това е предотвратимо;
  • Амбициозни глобални цели за 2030 г. в съответствие с ангажиментите на ЕС, предложени в новата стратегия за биологичното разнообразие;
  • Подобрени средства за изпълнение в области като финанси, капацитет, научни изследвания, ноу-хау и технологии;
  • Много по-строго регламентиран процес на изпълнение, наблюдение и преглед;
  • Справедлива и равна подялба на ползите от употребата на генетичните ресурси, свързани с биологичното разнообразие.

9. Как ще помогне стратегията да се справим с глобалното предизвикателство пред биологичното разнообразие?

Въпреки че справянето със загубата на биологично разнообразие в Европа е от съществено значение за устойчивото развитие, повечето „горещи точки“ на биологичното разнообразие са извън Европа.

ЕС се ангажира да служи за пример в областта на опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси не само в рамките на своите граници, но и извън тях. Той е решен да оползотвори международните партньорства, за да популяризира програмата за биологичното разнообразие като част от Европейския зелен пакт и да реализира прехода в развиващите се страни. Със Стратегията се създава решителна политическа рамка за преодоляване на бъдещите предизвикателства.

По отношение на сътрудничеството в областта на развитието в нея се посочват начини за по-тясно сътрудничество с държавите партньори и се предлага увеличено финансиране за насочени към биологичното разнообразие действия, както и постепенно премахване на субсидиите, които могат да бъдат вредни за природата. По отношение на търговията Комисията ще предприеме мерки, за да гарантира, че нейните търговски политики „не вредят“ на биологичното разнообразие. ЕС също така насърчава ролята на недържавните участници и на коренното население в този процес, което е от съществено значение, за да вземат участие всички заинтересовани страни и да се гарантира, че преходът към по-устойчиво развитие е от полза за най-уязвимите групи.

10. Какво означава стратегията за:

  •  Земеделските земи?

Стратегията за биологичното разнообразие, както и публикуваната едновременно с нея стратегия „От фермата до трапезата“, съдържат ангажименти да се прекрати намаляването на опрашителите. Комисията предлага 10 % от земеделската земя да се състои от многообразни особености на ландшафта, например живи плетове или ивици с цветя, а до 2030 г. въздействието на селскостопанския сектор върху околната среда следва да намалее значително. Напредъкът към целта ще бъде предмет на постоянен преглед и при необходимост на корекция, за да се смекчи прекомерното въздействие върху биологичното разнообразие, продоволствената сигурност и конкурентоспособността на замеделските стопани. Също до 2030 г. една четвърт от земеделската земя следва да е обработвана с биологично земеделие, а използването на пестициди и рискът от тях да бъдат намалени с 50 %, както и използването на по-опасните пестициди.

  •  Горите?

Предвиждат се активни действия за опазване и възстановяване на горите в ЕС, включително девствени и вековни гори. Посочена е и цел за достигане на 3 милиарда нови дървета в ЕС до 2030 г., т.е. удвояване на настоящата тенденция. Целта е да се увеличат залесените площи в ЕС, устойчивостта на горите и ролята им за намаляване на загубата на биологично разнообразие, за смекчаване на последиците от изменението на климата и за подпомагане на нашата адаптация към него.

  •  Почвите?

Стратегията предвижда ангажимент за възстановяване на деградираните почви, актуализация на Тематичната стратегия на ЕС за почвите и постигане на ангажименти за неутралност по отношение на деградацията на земите. Планът за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвите, който трябва да бъде приет от Комисията през 2021 г., ще бъде насочен към предотвратяване на замърсяването на почвите и рекултивация.

  •  Морските екосистеми?

Стратегията има за цел да подсили опазването на морските екосистеми и да ги възстанови до „добро екологично състояние“, включително чрез разширяване на защитените зони и създаване на строго защитени зони за възстановяване на местообитанията и рибните запаси. Тя акцентира върху необходимостта от екосистемен подход към управлението на човешката дейност в моретата. Това означава да се намали свръхексплоатацията на рибните запаси в рамките на нивата на максимален устойчив улов или под тези нива (т.е. на равнище, което ще позволи доброто възстановяване на биомасата на тези запаси); да се премахне или поне намали приловът до безопасни нива, за да се защитят морските бозайници, костенурките и птиците, особено застрашените от изчезване или тези в неблагоприятно състояние; и да се премахнат практиките, които увреждат морското дъно.

  •  Сладководните екосистеми?

Ще бъде ускорено прилагането и изпълнението на правната рамка на ЕС за водите и природата. В подкрепа на това най-малко 25 000 km реки ще бъдат възстановени до свободно течащо състояние чрез премахване на препятствията и възстановяване на заливните тераси.

  •  Градовете и местните органи на управление?

Насърчаването на здрави екосистеми, зелена инфраструктура и природосъобразни решения следва да бъде системно интегрирано в градоустройството, например в проектирането на сгради, обществени пространства и инфраструктура, като се работи съвместно с Конвента на кметовете за изграждане на движение за опазване на природата и биологичното разнообразие и стратегии в рамките на новата инициатива Green City Accord (Споразумение за зелен град).

  •  Замърсяването?

Замърсяването е основен фактор за загубата на биологично разнообразие. Стратегията призовава до 2030 г. да бъде премахнато замърсяването с азотни и фосфорни отлагания от торове. До 2030 г. използването на торове следва да бъде намалено най-малко с 20 %. За тази цел през 2021 г. Комисията ще представи план за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвите, план за действие за интегрирано управление на хранителните вещества през 2022 г. и Стратегия на ЕС за устойчивост на химикалите.

  •  Разпространението на инвазивни чужди видове?

В стратегията се поема ангажимент за значително ограничаване на навлизането на инвазивни чужди видове с цел намаляване с 50 % на броя на видовете от Червения списък, застрашени от инвазивни чужди видове. За тази цел се предвижда да се ускори прилагането на Регламента за инвазивните чужди видове, с акцент върху предотвратяване на въвеждането, и управлението на вече установени инвазивни чужди видове.

https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=bg&pubId=8219