1. Начало
  2. Новини
  3. Производство и преработка
  4. Ракията – един от националните ни символи?

Ракията – един от националните ни символи?

Снимка:

Българите твърдо „за“ по-ниския ù акциз, показва наше допитване

Знаете ли колко резултата намира Гугъл за „ракия“? 485 хиляди. Малко ли ви се виждат? Ако пък пробвате да напишете гроздова, ще ви излязат 449 хил. Оказва се, че има дори сайтове, посветени на „вълшебната течност”. Ако пък се порови човек в историческите и фолклорните извори, ще открие толкова много случаи на споменаване на ракията, че трудно би могъл да ги изброи.

Всъщност, темата с ракията е толкова обширна, че може цял научен труд да излезе. Все пак, безценната „огнена вода“ далеч не е само напитка: тя е и цяр за душата – ако си в лошо настроение – удряш една-две големи и… забравяш всякакви кахъри; ако ти се е случило нещо хубаво – пак някоя-друга чашка – за да изживееш пълноценно радостта от случилото се. Напрегнат ли си, или пък за кураж – пак тя иде на помощ в критичния момент.

Но ракията е и цяр за тялото: ако си настинал – обръщаш една греяна, може и втора, както е още гореща, плюс разтривка с негреяна – и сбогом на всички болежки. И не на последно място – ракията е и основна и незаменима част от ритуала с почти религиозен привкус, с който започва всеки обяд или вечеря типично по български: парливото питие плюс подходящо мезе. Че какво е софрата на българина без това? Обичай, на който западняците много ни се чудят, но като пробват и вземе, че им се хареса. В което успях да се убедя и лично: мои приятели германци, свикнали да консумират предимно бира, първоначално се мръщеха на лютивия ù вкус, след това свикнаха с него, а накрая заразиха и други свои сънародници с нашенската традиция по „замезването”.

Така че ракията – това си е цяла една философия. Българска. И ако някой се съмнява в българския ù произход, нека попрочете малко исторически документи: още преди идването на османските турци на Балканския полуостров, нашите деди вече са били наясно с алхимията, наречена дестилация, от която се ражда пиперливата напитка с вълшебни качества. За което доказват не само писмени източници, но и археологически находки. Според археолога Иван Петрински, „от времето на Второто българско царство са известни засега още пет съда за дестилация – два от с. Хотница, от с. Дядово, Новозагорско, от Ямбол и от Южните Родопи. Съдовете са малки, но рязкото увеличаване на броя им показва масовизиране на процеса. Сигурно е, че освен за лечебни и козметични цели, аламбиците вече се използват и за добиване на високоалкохолни напитки.”

Така че съвсем закономерно е страната ни да поиска мотивирано ЕК да признае гроздовата ракия като традиционна българска напитка. Както вече се знае, Изпълнителната агенция по лозата и виното вече е изготвила мотивиран доклад за възможността ракията да бъде защитена като традиционен национален продукт. Националната лозаро-винарска камара също застава зад това предложение. Въз основа на всички проучвания вече са изготвени материали, проследяващи историята на производството на ракията у нас, технологиите, спецификата на продукта, както и законовите разпоредби през годините, като всички материали доказват, че гроздовата ракия е традиционна, автентична и характерна за България напитка.

Всъщност, България направи един неуспешен опит да регистрира ракията в ЕС като традиционно българско питие през 2007 г., но румънците ни попречиха, като настояваха, че била и тяхна. Тогава, ако бяха използвани като контрааргумент, може би именно аламбиците щяха да свършат работа срещу претенциите на северните ни съседи.

Какво обаче мисли народът за своята гроздовица? Освен признание, предложението, ако мине пред Еврокомисията, ще доведе и до по-нисък акциз за ракията. Което означава, че ще стане по-достъпна за масовия консуматор, а все пак той основно е българският потребител. А от друга страна, официалното признаване на питието несъмнено ще допринесе и за по-добрия му маркетинг навън – в момента изнасяните количества ракия са съвсем малки. Накратко казано – всичко това ще доведе до раздвижване на сектора, а от това ще спечели и бизнесът, и държавата.

Затова и над 80 на сто от гласувалите в анкетата на www.agro.bg през изминалата седмица одобряват идеята за признаване на ракията като национален продукт и съответно за нея да се плаща по-нисък акциз.

Близо 20% от отговорилите пък се оказва, че си произвеждат домашна шльокавица нелегално, по селски казани и тях акциза не ги вълнува. Поне засега. Докато не ги хване НАП. Но в този начин на сдобиване с ракията носи една особена тръпка – целият процес, като се започне от неколкоседмичното втасване на джибрите, изискващи непрекъснати грижи, и се стигне до мига, в който всички са се скупчили около казана и с трепет наблюдават как течността се процежда от чучура, е обвит в една странна мистичност.

Да се върнем на анкетата. Интересно е, че нито един посетител на сайта не се е възпротивил на идеята с аргумента, че така българинът съвсем ще се пропие. Очевидно, никой не смята, че българина го грози опасността да превърне ракията в заместител на чешмяната вода. Очевидно участниците в анкетата са убедени, че нашенецът, макар и да се слави като пияч (в народопсихологията на българина това си е абсолютен еквивалент на мъжественост), все пак си има нужната култура на пиене. Или поне – че точно поевтиняването на цената не би довело до подобни последствия в национален мащаб, от каквито си патят руснаците.

Освен това, нали си имаме и достатъчно богат опит в домашното дестилиране на ракията. Пък и въпреки всички забрани и пр., националното ни питие практически може да се купи навсякъде. Дори през някой по-голям пазар да минете, и ще видите поне един продавач, изложил шишенца, със саморъчно написан етикет: „домашна гроздова“… А какво точно съдържа – това вече никой не знае. Купуваш и консумираш на собствен риск. Така че – някакъв акциз ли ще ни уплаши? За сметка на това по-ниската ставка дори ще е в ползва на купуването на легално произведена ракия. И ето защо не е чудно, че идеята е толкова масово подкрепяна. А и без друго и парното, и газта, и токът поскъпнаха, поне едно евтина алтернатива да остане. Ако трябва да сме сериозни, обаче – не се заблуждавайте, че с ракия или друг концентрат ще се стоплите. Учените отдавна са доказали, че алкохолът просто разширява капилярите и по този начин създава илюзията за топлина.

И за финал – един виц, който наскоро прочетох в централен ежедневник. От черния дроб се обаждат до мозъка: „Ало, мозъкът ли е?“ – „Да, какво желаете?“ – „Абе кажете на този Илия да спре да гради, че не можем да смогнем да разграждаме!!!“ Така че нека завършим с апела, с който задължително завършват и рекламите на всякакъв вид алкохол: консумирайте с удоволствие и мярка! А, да не забравим и още нещо: понеже наближават празници, внимавайте също откъде купувате парливата напитка, че в „Пирогов“, особено покрай такива дати, винаги се заформя опашка от фенове на съмнителната евтина, уж домашна…

Коментар на Светослав Динков

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.