Иновациите в селекцията на семена – с ключова роля за успешното и устойчиво посрещане на предизвикателствата в земеделието

На онлайн събитие семенарската индустрия в България, Румъния и Унгария даде широка гласност на европейската позиция относно новите селекционни технологии

Да направим земеделието по-устойчиво и гъвкаво на климатичните промени в България, Румъния и Унгария - това беше темата на онлайн събитие, с участието на асоциации, обединяващи семенарските индустрии в България, Унгария и Румъния, в партньорство с Евросийдс, гласът на семенарския бизнес в Европа, и Американската асоциация за търговия със семена. Представителите на организациите направиха презентации, изразиха гледни точки и дискутираха въпроси, свързани със семенарския бизнес в контекста на стратегията на ЕК От фермата до трапезата, както и на Ковид 19.

 

АСИБ

От българска страна съорганизатор на проявата беше Асоциацията на Семенарската Индустрия в България /АСИБ/ - организация, обединяваща основните участници в бизнеса със семена в страната.

„Организирането на това важно регионално събитие, в партньорство с авторитетни международни организации, е важна стъпка в посока реализиране на целите на Асоциацията, а именно - информиране на българския земеделски бранш и компетентните държавни институции за иновациите в семенарската индустрия и полагане на добра основа за вземане на информирани решения. В конкретния случай, с включването в събитието на ключови представители от страна на Министерството на земеделието, храните и горите, научните среди и браншовите земеделски организации, беше дадена една широка гласност на европейската позиция относно новите селекционни технологии, преди така важните за земеделието в обединена Европа дебати и гласуване по темата, което предстои в Европейския парламент до няколко седмици“, сподели Петко Василев, председател на Управителния съвет на АСИБ.

ExtrafORCE

Даниел Буда, зам.-председател на Com AGRI (Комисията по Земеделие и Развитие на селските райони) в Европейския парламент: „Днес Европа е изправена пред голямото предизвикателство за трансформиране на земеделието и хранителната система с цел производство на устойчива продукция. Устойчивите земеделски практики означават защита на околната среда, като се търси баланс между производството на храни и защита на екологичната система. Фермерите могат да постигнат това чрез използването на подходящите технологии и най-добрите управленски практики. Също така, климатично смекчаващите земеделски практики могат да помогнат да се намалят гладът и бедността. Румъния, България и Унгария имат еднакъв климат, посрещат едни и същи предизвикателства в земеделието, имат едни и същи възможности. Затова трябва да намерим съвместни решения за подкрепа на фермерите.“

 

асиб 2

Ервин Балаш, генерален директор на Център за земеделски изследвания в Унгария:„Основна задача пред селекционерите е предоставянето на висококачествени семена. През последните години са разработени все по-прецизни и ефикасни методи за селекционно размножаване на растенията. Този скок на иновационните изследвания се основава на задълбочено разбиране на растителните геноми и усъвършенстването на методите за развъждане, което дава възможност за по-ефективен, по-прецизен и по-бърз напредък в постигането на желаните цели.“

 

Ервин Балаш представи нов начин за разработване на биотехнологични продукти. Единият е чрез целева мутагенеза, което не е ГМО, а вторият – чрез вмъкване на целева характеристика или това е ГМО.

При целевата мутагенеза крайният продукт е неразличим от мутационното размножаване, желаната мутация е в определена специфична последователност, осъществява се по-ефективен скрийнинг и размножаване, без чужда ДНК в генома.

Докато при втория метод – ГМО, набелязана характеристика или ген се поставят на точно определено място в една хромозома.

През последните 20 години генетичното редактиране стана нов инструмент за прецизно селектиране и развъждане. Има 4 различни типа генетично редактиране – единият от тях е CRISPR, разработен от Дженифър Дудна и Емануел Шарпентие, които получиха нобелова награда за химия през 2020 г.

Редактирането на генома става чрез група от технологии, които дават възможност на учените да променят ДНК на организма. Тези технологии позволяват добавянето, отстраняването или промяната на генетичен материал на определени места в хромозомите. Прецизното редактиране на генома представлява огромен интерес и за биотехнолозите, работещи в сферата на земеделието. Създаването на нови сортове и породи е сложен процес, който може да отнеме десетки години и в известна степен разчита на случайността за получаване на нужните характеристики в новите растения. Възможността за директна намеса може да скъси драстично този период и да даде на учените строг контрол върху случващото се в растенията. Вече има редица култури с подобрени агрономически показатели.

 

crispr

КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ГМО И CRISPR

ГМО включва вкарването на трансгенен материал в организъм, докато CRISPR е форма на генно редактиране, което позволява на изследователите да персонализират генетичната последователност на живия организъм чрез извършване на много специфични промени в неговата ДНК. Това позволява прецизни генетични заличавания или заместители, без да се поставя чужда ДНК. Следователно крайният продукт не е генетично модифициран организъм или ГМО. 

Д-р Милена Узунова, ръководител на селекционна технология царевица/маслодайни семена в KWS и професор по молекулярно размножаване на растения в Техническия университет в Мюнхен, каза, че генетичното подобрение на културите може да стане чрез модерни растителни селекционни технологии. Генетичният прогрес много зависи и от инвестициите в научно-развойна дейност.

Целите на селекцията при царевицата са: постигане на стабилност на реколтата в условия на абиотичен стрес, толерантност на суша, ефективност на азотното усвояване, толерантност на измръзване, устойчивост на пречупване на стъблото, устойчивост на изтегляне на корените от почвата.

При биотичен стрес се търсят качества като устойчивост на болести и неприятели, а желаните агрономически показатели са качество на семената, силажни качества, подходящ период на цъфтеж.

Последните селекционни постижения при царевицата са свързани със създаването на хибриди, които са ресурсно ефективни и високопродуктивни, каза д-р Узунова.

 

EF

Д-р Узунова обобщи, че генетичното подобрение на културите играе съществена роля за посрещане на предизвикателствата, свързани с увеличаващото се световно население, повишаване на консумацията, климатичните промени и изчерпването на природните ресурси. Едновременното подобряване на продуктивността и устойчивостта е възможно, ако селекционните цели бъдат точно определени.

В рамките на Зелената сделка трябва да бъдат дискутирани ясните цели с респект към продуктивността и ресурсната ефективност на културните растения.

Високопродуктивното фенотипиране и геномните методи, комбинирани с дигитални научни инструменти, са отлично решение за повишаване на ефикасността на селекционните програми. Настоящият напредък в геномно базираните прогнозни модели и геномното редактиране могат да направят биоразнообразието достъпно за селекцията, да бъде разширено генетичното разнообразие на културите и да се засили тяхното генетично подобряване.

асиб 3

 

  

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.