История: Тодор Николов Рачински е български агроном, селекционер на пшеница

В продължение на над 22 години Тодор Рачински провежда обширна по обем селекционно-генетична изследователска дейност на високо теоретично ниво, резултатите от която са обобщени в 55 публикации

Рачински е роден на 4 юли 1929 г. във Враца.  През 1953 г. завършва с отличен успех ВСИ „Г. Димитров“ в София,  специалност „Селекция и семепроизводство“. Още като студент започва  научноизследователска работа в организираните научни кръжоци. През 1952  г. като стажант в Института по лозарство в Плевен разработва успешно научната задача „Ефективни опрашители на сорта Чауш“.

След завършване на висшето си образование работи като агроном – ръководител на Сорто-изпитателния участък в с. Врабево,  Ловешки окръг. Тук събира и изучава над 500 местни форми пшеница и още  толкова местни форми полски фасул. От тях е излъчена оригиналната  високоустойчива на болести и висококачествена местна линия пшеница № 234  и е създаден високодобивният сорт фасул „Кристал 137“. От направената  първа любителска кръстоска през 1953 г. е създаден признатият от по-късно Държавна сортова комисия сорт пшеница „Заря“.

След успешно издържан конкурс през 1959 г. Рачински започва работа като научен сътрудник по селекция на пшеницата в Комплексния научноизследователски институт в гр. Кнежа, където създава сортовете пшеница „Кнежа 42 – 2“ и „Кнежа 317“.

От 1963 г. е научен сътрудник – селекционер на пшеница – в Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево. През 1965 г. защитава дисертация,  по-късно е хабилитиран като ст.н.с. I ст. От декември 1974 година е  директор на Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал  Тошево, където работи до кончината си.

За периода от 1959 до 1975 г. Тодор Рачински извършва близо 4000 междусортови кръстоски, в  резултат на които е създаден значителен по обем селекционен фонд. От  този материал са създадени единадесетте районирани сорта пшеница  „Русалка“, „Златия“, „Левент“, „Лудогорка“, „Юбилей“, „Славянка“, „Рубин“, „Добруджа 1“, „Огоста“, „Вега“ и „Враца“.

В продължение на над 22 години Тодор Рачински провежда обширна по  обем селекционно-генетична изследователска дейност на високо теоретично  ниво, резултатите от която са обобщени в 55 публикации.

В периода 1970 – 1979 г. Рачински и ръководеният от него колектив създава 22 сорта пшеница.  Високата класа на тези сортове е демонстрирана по най-убедителен начин  от резултатите, получени в международното сортоизпитване, организирано и  ръководено от университета в Небраска, САЩ. В това изпитване в  продължение на две последователни години (1977 и 1978) сорт „Юбилей“ е  на първо място по добив, като изявява най-пълно своите продуктивни  възможности и високата си екологична пластичност.

Наред с високата си продуктивност сортовете на Рачински  притежават много добра устойчивост на болести и по-специално на  брашнеста мана и кафява ръжда. Висока универсална устойчивост към кафява  ръжда проявяват сортовете „Русалка“, „Юбилей“, „Огоста“, „Рубин“ и  „Чародейка“, а към брашнеста мана – „Добруджа 1“, „Лудогорка“, „Вега“ и  „Златия“. С комплексна устойчивост към различни заболявания се отличава  сорт „Тангра“. 

Най-висококачествените сортове в България са създадени също от  Тодор Рачински. От тях „Славянка“, „Лудогорка“ и „Тошевка“ се отнасят  към групата на силните пшеници и се ползват като подобрители на другите  сортове. 

Нова, по-висока стъпка в селекцията на пшеницата, са последните  му признати сортове „Чародейка“ и „Скития“, отличаващи се с изключителни  продуктивни възможности. През 1978 г. в опитни условия сорт „Чародейка“ дава добив 1308 кг/дка.

Едновременно със селекционната си дейност Рачински разработва и  теоретични и методични въпроси от приложната генетика на пшеницата.  Особено ценни са неговите изследвания по наследяването на количествените  признаци при пшеницата и по-специално признаците, които обуславят  нейната продуктивност. Рачински извършва най-подробни проучвания върху  наследяването на качеството на зърното и възможностите за съчетаване по  селекционен път на високата продуктивност с високите технологични  показатели. Интересни от селекционна гледна точка са неговите резултати  по наследяването на протеиновото съдържание и установените в това  отношение корелативни зависимости между продуктивност и белтък.

Рачински пръв оценява и използва световните селекционни  постижения и практически ги използва и въведе в селскостопанската  практика в България. Пръв създава и внедрява нискостъблените пшеници с  повишена продуктивност и висока устойчивост на полягане, използва нови  генетични източници за увеличаване потенциала на класа, за устойчивост  срещу болести и други стресови фактори, за качество на зърното. Неговите  публикации по тези въпроси не са изгубили значението си и до днес. Те  са ценен източник на информация за учени с широк спектър на  изследователска дейност и по-специално за генетици, селекционери,  преподаватели и студенти.