Пандемията или вносът на плодове и зеленчуци сриват родния пазар?

И какво трябва да направи държавата, за да съживи сектора у нас? Отговорът на този въпрос потърсихме от Велин Георгиев – един от малцината зеленчукопроизводители, останали в петричкия регион

Велин Георгиев от Петрич се занимава с оранжерийно производство на зеленчуци от 2000 година. Стартира бизнеса си с 80 човека персонал, в момента има около 220 работници.

Велин Георгиев:

„Няма как КОВИД – 19 да не повлияе на нашия бизнес тъй като всички хотели ресторанти знаете са затворени с министерско постановление. Кога ще отворят и дали ще заработят никой не може да каже. Това което наблюдаваме на пазара – има изключително агресивни вносители в момента. От нашите съседки гърция, македония, албания. Тъй като цените в България са малко по-високи от техните тъй като тези държави с техните правителства подсигуриха на техните оранжерийни производители условия в които да се развиват. В 200 0 година когато влязохме ние тука – то нямаше много производство но в 2001 – 2 ра и трета когато натоварихме оранжерията на пълен капацитет нашата продукция отиваше директно за Гърция . И лека по лека с годините стигнахме – до миналата година имаме 4 тона износ , тая година нямаме и един кашон износ  за Гърция.“

Велин реализира продукцията си предимно на вътрешния пазар .  Причината според него не се крие само в пандемията. За да се стимулира българското производство едно от условията е  Държавата да регулира както износа, така и вноса на плодове и зеленчуци, който в момента срива пазара у нас

Велин Георгиев:  

Вноса в момента на Кулата влизат плодовете на 10 цента как го виждате вие ?

„Некъде да сте намарили домати на 30 стотинки или краставици на 30 стотинки. Как така гръцките земеделски производители продават на такива цени- това е дъмпинг и убийство на братската държава до тех. Добре ,казахте 10 цента – а защо на пазара цената е около 3- 4 лева- Ами веднага ще ви отговоря това е един капитал който се контролира. За да влезе – има човек в държавата, който гледа. Дали е митничар, дали е данъчен, дали е агенция по храните- някой който седи и вижда фактурата. Ако държават си влезе в ролята - сектора ще изсветлее.“

 

Трудно се работи и с големите търговски вериги.

Велин Георгиев:  

„Веригите ни прокудиха  щото те ти искат най-малко 15 дни плащане – до 30 дни.  Когато има най-много търсене точно тогава той поръчва от друго място – спира ни доставките- намира си причина, че стоката е презрела или нещо друго и започва да вкарва от друго место. Всички, които работеха с веригите фалираха. Сега като бъде затворен пазара не ни работят групите производители , не ни работят организациите, няма кой да изкупи от борсите . Търговците те са на черно- носи прарите в джоба- плаща и го изнудва. И тъй като има пет търговаца и се разберат днеска да не купуват и отиват слетобед- той требва да си бега цел е бил там и не е продал нищо- взимат му стоката  без пари и  заминава.“

Според Велин Георгиев  пандемията, конкретно за оранжериините производители, от гледна точка на работна ръка, е благоприятен фактор.  В тази връзка въведените еднодневни трудови договори са облекчение както за  бизнеса – така и за работника.

„Днеска идва  не му харесва утре си отива и тава за администрацията е страшно нещо. За да го назначиш имаш 10 документа , утре го освобождаваш и нали работата по назначаване и освобождаване на един човек отнече около 2- 3 часа. Представи си че днеска назначиш 50 души. Колко време трябва да работи служ. От лечен състав и ако трябва да го освободиш – ЩОТО ТЕ ХОРАТА ИДВАТ – УТРЕ МУ СЕ Обадат от друго место вече сме на истински капиталов пазар  на труда. Утре му предлага 30 лева и той е там и те хората не предпочитат да подпише договор защото те получават помощи . и ако подпише такъв договор ще му спрат социалните помощи,  а така  те не ги контролират толкова даже са им разрешили – може да отиде да поработи некъде с такъв договор и  не им барат и социалните помощи  и може би е добра политика защото човек трябва да се труди и да оцелява – днешното време е тежко за всички.“

В момента на български я пазар се предлага краставици – от няколко дни  стартира и брането на домати. Тази гдина в петричките оранжерии се отглеждат два български сорта – ръгби и розова магия.  Те са с по-ниски добиви но, но и по-качествени.

Велин Георгиев:

„Цената на розовия домат в последнте години измени червения домат от пазара и се наложи розовия. Домат и ние искаме не искаме требва да следваме пазара. Цената при нас доматите излизат на 2.50 по пазарите се появяват на 4 лева. Направете си сметка по веригата колко има накачени маймунки  които реално прибират благинката на нашия труд .“

„Ние със сигурност от кризата ще излезем по-бедни всичките. Виждам основни проблеми когато излизат малките производители на борсата. И когато стоката стане без пари- значи тогава трябват намеси ПРЕСЕЧКА Искаме спешни мерки, които държавата не да подпомага – то хубаво да подпомогнем и този сектор малките вериги магазини. Държавата трябва да налее спещно пари в групите и организациите. За да може групите и организациите  да си закупят кашони – да имаме заготовка и в един момент когато трябва да изнасяме- да изнасяме  , защото в момента веригите не искат д асключат договори с малките производители. Те искат да сключат договор с един доставчик, който да подготви стоката и тази стока да отговаря на изисквания. За да може като отиде до техния склад – те имат приемчик имат началник логистика  имат агроном който слага лупата и гледа за болести и ако ти намери една болест ти връща целата кола. Тогава, ако нещо се случи в организациите и в групите има механизъм изтегляне от пазара , който по – късно сигурно това ще се наложи- вече го правят в Европа- ще бде изплатена тази стока. Но за да бъде заплатена тази стока тя трябва да бъде доказана че е закарана до веригите и изкарана от веригите , или от пазара – закарана от пазара или изтеглена от пазара. Ние сме единствени в България където този мехънизам не работи при нас . Представи си че ти си един малък зем. Производител и ако станеш член в нашата организация ти може да си докърш днес стоката да ти я приемеме ние ще я сортираме и ще ти кажеме правим пред теб бонификация. Ще изсипем една касетка  и я подреждаме. И ти правим бонификация и ти заниминаваш .  Сутринта ние публикуваме  цените всеки ден ти виждаш колко ти е цената- след 5 дена парите са ти в сметката – при ясни правила и подписан договор. Държавата може по всяко време да изпрати одит – данъчни проверка ревизия ако некой се оплача. Това е механизъма в който не бабата, дедото- земеделския производител да седи цел ден на борсата и да бъде изнудван.“ 

Сега Формулата за спасяване на българското земеделие  е в износа  на продукцията – смята Велин.

Велин Георгиев:

„В момента арабски инвеститори искат да строят в Пловдив огромен логистичен склад от който да изкупуват продукция от пловдивското поле- да я преработват и да заминава свежа продукция за арабския свят. В Петрич имаме летище имаме всичко и нямаме още инвеститор- но не ни и трябва инвеститор. Държавата може да инвестира- да направи конкурси- кой е най- добрия кой може да менижира такъв бизнес . да му отпусне кредит. Това е за благото на земеделците. Не мое да наливаме милярди и да неможем да си продадем продукцията-  Значи ако идете  на борсата минете и вижте как е заготвена гръцката стока – и минете от другата страна да видите как е заготвена българската стока- ми ние нямаме машини основни за опаковка за  етикети  елементарни работи при нас не работи малкия бизнес който да прави етикети модерни- кашони. Реално тънкото за окото да межеш да го погледнеш да има търговски вид да дойдат и от българия да купеват за полша за чехия щото и там определени стоки липсват. Пипера не им стига, корнишона не им стига, ябълки имат колкото искате.“

За Велин остава надеждата ,че държавата ще обърне внимание на  оранжериините производители, защото проблемите в бранша са много . А всеки от нас иска да консумира  качествена продукция , без пестициди и нитрати и разбира се --- на достъпна цена.

Видео по темата:

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар