Генните мутанти - далеч от нивите

Депутат от НДСВ настоява за мораториум върху модифицирани организми до 2007-а

 

Депутатите направиха вчера първата крачка към защита здравето на хората. Те гласуваха допълнителен текст в закона за генномодифицираните организми, според който край селските ниви няма да се садят растения-мутанти. Министърът на екологията ще отказва разрешение, ако в съседство има поле с органичен начин на производство. Добавката е предложена от Теодора Литрова от НДСВ.
Литрова обясни, че това е първата стъпка да се опази екологичното ни земеделие, на което България много ще разчита след членството си в ЕС. Тя обаче ще държи и на другото си предложение нивите с генетично модифицирани растения да са поне на 30 км от другите насаждения. Аргументът й е, че комисията по околна среда вече се е съгласила разстоянието от една нива с генни мутанти до дивата природа да бъде не по-малко от 30 километра. След като пазим дивата природа от замърсяване, защо да не се погрижим и за продукцията, от която се храним, попита Литрова.

Опонентката на Тошо Пейков обясни още, че има безспорни научни доказателства за движението на полените на генните мутанти, които се разпространяват на повече от 30 км.

Теодора Литрова ще предложи налагане на мораториум за генномодифицирани организми в България до 2007-ма. Като пример тя дава Бразилия и Хърватска, които забраниха производството им на тяхна територия.

С приетите поправки парламентът задължи физическите и юридическите лица да извършват оценка на риска за човешкото здраве и околната среда. Оценката включва резултати от извършени наблюдения и подробен план за наблюдение на потенциални краткосрочни и дългосрочни последици за човешкото здраве.

Депутатите приеха още по всички процедури да се създадат публични регистри. В регистъра за пускане на пазара обаче ще се записват адресът и номерът на личната карта на търговеца. Това са лични данни и не е редно да присъстват в публичен регистър, коментираха вчера от Комисията за защита на личните данни.

Първите култури у нас с генномодифицирани организми са засети през 1998 г. На следващата година у нас е имало 13 хиляди хектара ниви с генноизменена царевица, докато тази година площите са намалени на половин хектар. През 2004 г. по официалната статистика на земеделското министерство площите са 1200 дка, от които най-много е царевицата. Има и слънчоглед, тютюн и картофи. Поради хаоса в тази сфера семена на ГМО могат да се купят от всяка агроаптека, твърди Светла Николова от сдружение "Агролинк". Сдружението е една от 20-те неправителствени организации, които се обявиха срещу генните мутанти. Според ведомството на Дикме обаче тази земеделска продукция се изнася изцяло в държави, където отглеждането на ГМО е разрешено
./segabg.com

AGRO.BG

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.