Уникалността в структурата на управление на отпадъците в Холандия се дължи на рециклирането

Въвеждането на данък върху всеки тон изхвърлени отпадъци е от ключово значение

По-икономичното използване на ресурсите и повишаването на ефективността на ползване, по-голямата грижа за околната среда и опазването ѝ плюс развитието на чистите технологии са цели, които Европейският съюз си поставя и на които залага за развитието си, пише inews.bg.

ЕС с право се гордее, че е лидер в поетите ангажименти за развитие на зелената икономика, но безспорно различните страни членки на Съюза допринасят и се намират на различно ниво в това отношение. Един от най-добрите примери по отношение управлението на отпадъците – ключов елемент за развитието на "зелената" икономика, безспорно е Холандия. Холандският опит при управлението на отпадъците е основата и на Европейската рамкова директива за управление на отпадъците, става ясно от съобщение на Българската търговско-промишлена палата.

Уникалността в структурата на управление на отпадъците в Холандия се дължи на рециклирането. 65% от всички отпадъци, които се "произвеждат" в страната, се рециклират, сочат данните на Евростат за 2009 година (последната отчетена в статистиката). Повечето от останалите 35% се изгарят и се ползват за производство на електричество.

В основата на системата за управление на отпадъците на Холандия стои т.нар. Стълба на Лансинк. Това е теория за управление на отпадъци, която през 1994 година се превръща в закон. Тя гласи следното: "Избягвайте колкото се може повече отпадъци, възстановявайте ценните суровини от каквито и да са отпадъци, опитвайте се да произвеждате енергия чрез изгаряне на останалата част от отпадъците, а вече след това изхвърляйте това, което е останало (по екологично съобразен начин)".

Решаващ фактор за напредъка по отношение на управлението на отпадъците в Холандия са законовите разпоредби. С течение на годините изискванията за рециклиране се въвеждат за различните потоци отпадъци, като например органични, химически, строителни и други отпадъци. Въвеждането на данък върху всеки тон изхвърлени отпадъци е от ключово значение, защото това подтиква фирмите за преработка на отпадъци да търсят други методи – като изгаряне и рециклиране, тъй като са много по-привлекателни от финансова гледна точка. Изхвърлянето на отпадъци в Холандия в момента струва около 35 евро на тон, плюс допълнително 87 евро данък, ако отпадъците са лесно запалими, което, като цяло, е по-скъпо от изгарянето.

Типичен пример за иновативната страна на холандската система е базираната в Амстердам компания AEB. Нейната основна дейност е производство на енергия от отпадъци. AEB има електроцентрала, работеща с изгорели отпадъци (WFPP). Използването на отпадъци в този процес позволява да се генерира една трета повече енергия в сравнение с конвенционалните електроцентрали. Основната тайна зад тази висока ефективност е претоплянето на пара.

WFPP обработва 530,000 тона отпадъци всяка година. В допълнение към мощността на съществуващата станция, това дава възможност на AEB да обработва около 1,4 млн. тона отпадъци годишно, което означава, че компанията разполага с най-големите експлоатационни възможности по преработка на отпадъци на което и да е място в света.

WFPP не е единствената иновация на AEB. Заедно с Университета за технологии Delft, AEB е разработила начин за възстановяване на повече метали от дънната пепел при изгарянето на отпадъци - не само желязо и мед, но също така злато и сребро.

Логично холандското ноу-хау излиза и извън рамките на Европа. Пример за тази тенденция е Orgaworld - бързо развиваща се холандска компания по отношение на рециклирането на органични отпадъци. Всяка година Orgaworld обработва 100 хил. тона органични отпадъци от Торонто и района на Йорк в тунелни съоръжения за компостиране в Лондон, Канада. Подобно съоръжение започва работа в края на 2009 година в Отава.

Orgaworld проектира, финансира и изгражда съоръжения, занимава се и с управление на естественото преобразуване на органични отпадъци в компост. Органични домакински отпадъци като кухненски боклук и бебешки пелени се събират в пластмасови торби в Канада и след като несортирания боклук се компостира, сортировъчното устройство разделя отпадъците в компост, присадени материали и остатъчни отпадъци.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар