1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Изготвяме безплатно проекти по мярка 141 и консултираме одобрените полупазарни стопани през периода на изпълнението им

Изготвяме безплатно проекти по мярка 141 и консултираме одобрените полупазарни стопани през периода на изпълнението им

Снимка:

Димитър Ванев, главен директор на Главна дирекция „Съвети в земеделието” в НССЗ

- Г-н Ванев, НССЗ се оказва особено полезна през периода 2007-2013 г. на Програмата на за развитие на селските райони (ПРСР) у нас. Каква е равносметката за ефекта от помощта, която като експерти оказахте на бенефициентите?

- В момента равносметката е, че от стартирането на дейността ни през април 2008 г. по различните мерки от ПРСР сме изработили над 11 000 проектни предложения. Голяма част от тях – над 7 600, вече са одобрени. Една част са в процес на обработка. Разбира се, има и отхвърлени проекти, за което основната причина е липса на бюджет. Стойността на разработените от нас и одобрени проекти е около 262 млн. лева.

Може ли да се каже, че НССЗ вече доказа мястото си на необходимата държавна структура, предоставяща безплатна помощ на земеделските ни производители, амбицирани да инвестират евросредства с проект по ПРСР?

Аз лично работя в НССЗ от 2010 г., но в края на 2009 г. в момент на тежка ситуация около съдбата ù беше назначен нов изпълнителен директор. Той и колективът на службата трябваше да се справят с нагнетения негативизъм в земеделските производители по отношение на нейните функции. За 2 години трябваше да обърнем това мнение и да докажем, че сме полезни и необходими. Имаше предварително решение дори за закриване на службата, но в крайна сметка с дейността си парирахме всички доводи за това. Същевременно беше взето решение да се извърши съкращение на част от служителите и да работим основно по ПРСР и трансфера на знания от науката към бизнеса.

- Имате реабилитация в очите на земеделските производители и те търсят експертната ви помощ. Припомнете на тези, които се лутат в информацията, къде могат да ви открият?

- Много е лесно. Единият вариант е като отидат в нашите областни офиси. Другият – като се обадят на телефон 070012476 на цената на един градски разговор. Ако от едно населено място се съберат повече стопани, желаещи нашата помощ, можем да ги консултираме като отидем при тях, за да им спестим разходите по пътуването до областния офис.

- При проектите за полупазарните стопанства кои са подводните камъни при кандидатстването?

- Има случаи, при които като дойде при нас полупазарният стопанин, някак си, заради нашенска черта ли или нещо друго, не казва всичко. Примерно има 20 декара земя, а на нас казва, че има 10. Защото другата обработва за една година или счита, че с нея ще си направи растежа, ще стане пазарен и никой няма да го провери. И ние естествено гледаме само каквото има в анкетната карта, защото нямаме достъп до системата, където той е декларирал земя за кандидатстване по директните плащания. И когато проектът стигне при колегите от ДФ „Земеделие”, те установяват, че той има 20, а не 10 дка земя и му отхвърлят проекта. Тогава ние трябва да го направим наново, включвайки цялата му земя и този проект с некоректно посочената обработваема площ остава за сметка на службата и на държавата.

- И вашият труд „отива на кино”, а фермерът е излъгал и вас, и себе си.

- Затова ние им казваме – кажете коректно всичко. Защото веднъж казват, че нямат животни, а после се оказва, че са имали животното допреди една седмица и са отишли да го продадат, без да се споменава този факт, а то всъщност стои в системата. Отхвърлените проекти не са толкова много, но основно се дължат на установяване, че бенефициентът има земя или има такава, водеща се на името на съпругата му, която също трябва да бъде включена в бизнес плана. В много случаи съпругата не е регистрирана като земеделски производител и нейната земя се включва към тази на съпруга ù като семейна имуществена общност. Такива са случаите. Ако някога има някакъв пропуск от страна на службата, обикновено при изготвянето това може да се отстрани по време на десетдневката, когато проектът не се връща. При тези случаи, ако се окаже, че малко земя се разминава с обявената, което не винаги се прави нарочно, тя се прибавя автоматично, стига бенефициентът да отговаря на всички останали условия за коректност на проекта и той бива одобрен. Това е основното, в което трябва да се внимава – забравено деклариране на земя на съпруг/съпруга, животните, които се подават, като например наскоро отелило се теле, но неспоменато. Тези факти увеличават първоначалния размер и тогава фермерът не може да достигне необходимия растеж. А при полупазарните стопанства ние ги консултираме не само когато изготвяме проекта, а след като той се одобри 5 години напред продължаваме да консултираме стопаните как да го изпълняват. Това е както по 114 мярка – даваме съвети за управление на стопанството, за неговото счетоводство, за маркетинг, за организация на производителите, за животновъдство и за растениевъдство. Отделно можем да направим една обща оценка на стопанството доколко отговаря на т.нар. „кръстосано съответствие”, т.е. на законоустановените изисквания за управление и на стандартите на Общността относно безопасните условия на труд. Чакаме обаче да бъде променена наредбата за мярка 143, за да стартираме и тези съвети.

- В каква посока е 5-годишната ви помощ към фермера, спечелил изготвения от експертите на НССЗ проект по мярка 141?

- За тези 5 години, през които одобреният полупазарен стопанин ще си изпълнява проекта, можем само два пъти да му предоставим т.нар. специфични консултации, въпреки че искахме да са 5 (по един път за всяка година). Тези консултации са два вида – за управление на земеделското стопанство и специализирани консултации по растениевъдство и животновъдство. Можем да му направим един път и оценка на стопанството относно „кръстосаното съответствие”. Отделно можем да му изготвим проекта по агроекология, ако желае да кандидатства по нея, както и по мерки 121, 311, 123 от ПРСР. Основно полупазарните желаят да кандидатстват по мярка 121 за модернизация на стопанството и за диверсификация по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”.

- Какви са новостите около помощта, която ще продължите да оказвате при кандидатстване по желаната 112 мярка „Млад фермер”, за която е предвидено прехвърляне на 40 млн. евро със Седмото изменение на ПРСР, съчетано с промени в мярката с цел повече прозрачност и ефект от вливането на средства в нея?

- Досега, съгласно програмата, по 112 мярка ние изготвяхме самия проект на фермера. Не само го консултирахме, но му изготвяхме бизнес плана и заявлението за подпомагане. Това беше една опция, която Европейската комисия беше разрешила специално за България и Румъния по Договора за присъединяване. Но тя изтече на 31 декември 2011 г. и повече няма възможност да бъде удължавана. Оттук нататък ние само ще информираме и консултираме кандидатстващите с проекти по 112 мярка. Например, ако някой ни пита дали е допустим да кандидатства по нея, ние можем да му отговорим и да го консултираме безплатно, но не можем да му изготвим бизнес плана и всичко необходимо за кандидатстване.

- А имате ли представа младите фермери, спечелили проекти и започнали да работят по своя бизнес план доколко коректно го изпълняват, така че да не ги санкционират и да изгубят цялостната субсидия?

- Голяма част от проектите на младите фермери бяха одобрени в периода след март 2009 г. и сега ще им предстоят заявките за плащанията. Малка част са започнали да ги подават. Това, че идват до офиса да се похвалят, че са минали успешно, говори за тяхното удовлетворение и че вече първите одобрени млади фермери са получили и втората част от помощта. Има обаче и млади фермери, които като дойдат при нас установяваме, че те не са спазвали внимателно правилата за мярка 112 (например, сменя си настоящия адрес и отива да живее на друго място, след като има задължение да живее в общината, където му е фермата или съседна на нея). Или пък такъв, който е купил нещо, правейки инвестиция, но без да има документ за него, след като е платил не по банков път, а на ръка.

- Това е, може би, немарливост, а не незнание?

- Аз не мога да си го обясня, при положение, че той е получил една субсидия от 25 000 лв. и би трябвало този договор, който има, както се казва, да си го препрочита всяка вечер. Например на 3 март т.г. при нас се яви един млад фермер, който каза: „До 6 март трябва да си подам заявка за второ плащане. Вчера прочетох в договора, че ми изтича срока. Какво да направя?”

- Какво се случва с такива бенефициенти?

- Този се опита да си подаде документите за 2 дни, но не му стигна времето, за да ги събере всички. Ние му бяхме препоръчали, ако може, да подаде заявление за извършване на проверка не през третата, а през четвъртата година, и тогава да си подаде заявката за плащане. Само че не зная как ще се реши чисто нормативно неговият въпрос. Има според мен възможност, ако колегите от ДФ „Земеделие” разгледат този случай и решат, че той може да подаде заявление за анекс за удължаване на срока на договора с още една година.

- За 112-а, като една от най-желаните мерки от ПРСР, очаквате ли наплив от проектни предложения след Седмото изменение на програмата?

- Скоро ще направим справка колко души са минали в предходните месеци през нашите офиси с цел консултации по мярка 112. Но това, което виждам като въпроси, получени на нашия сайт и от разговорите ми с колеги в офисите на НССЗ, разбирам, че интересът към мярка „Млад фермер” е огромен и очаквам наплив от проектни предложения по нея. Това е една успешна мярка с много добри примери на активни млади фермери по нея, което навярно ще продължи.

                                                               интервю на Мариела Илиева

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.