Проблемът е в количества генетично модифициран памук, които се предлагат на германския пазар като органичен памук
Органичният памук попадна в заглавията на медиите. Обвиненията стигат далече, но не могат ясно и точно да бъдат доказани. Въпреки, че репортажите за ГМ заразен памук, излезли във всички медии в последно време, съдържат известен брой грешки, става ясно, че все още предстои да бъде извършена много работа. Досега не беше широко известно, че органичният памук е застрашен от култивирането на генетично модифициран памук,. Добрата репутация на органичната текстилна индустрия е под заплаха и скъпоструващата й верига трябва да се направи по-прозрачна, ако искаме да се намалят щетите, които може да понесе и да се възвърне доверието на потребителите.
Статията, публикувана в разгара на Седмица на модата, когато в Берлин се провеждаха различни екологични модни събития, завари индустрията неподготвена за удара. The Financial Times, Германия, докладва на 22 януари 2010 г., че значителни количества генетично модифициран памук от Индия се предлагат на германския пазар като органичен памук. Споменати бяха имената на засегнатите компании: C&A, H&M и Tchibo, въпреки че последната бързо разясни, че памукът им идва от Турция. Репортажът представи в лоша светлина органичните удостоверители Ecocert и Холандската компания Control Union. Според статията, те са заподозрени, че са удостоверили ГМ памук като органичен. Говори се, че цялата афера е разкрита през април 2009 от индийската организация за износ Apeda, чийто директор Санджей Дейв е цитиран да казва, че се занимават с "широкомащабна" измама. Статията твърди, че дузина села, в сътрудничество със западни компании, издаващи сертификати, са пуснали на пазара значителни количества генетично модифициран памук.
"Статията действително дискредитира еко-текстилната индустрия," казва Хайке Шойер, говорител на Internationale Verband Naturtextil IVN. Тя изтъква, че досега няма доказателства твърденията да са верни, че никой не е успял да приведе доказателства в полза на обвиненията, че директорът на Apeda отрича и че няма доказателства, върху които да се базира твърдението, че 30% от органичния памук е генетично модифициран. "Мисля, че е доста невероятно, защото производителите на органичен памук в Индия биха се подлудили от самата мисъл да бъдат въвлечени в измама," казва Хайке Шойер. "Това е тяхното препитание." Удостоверителите отхвърлят критиката: Ecocert пише в изявление, получено от Organic-Market.Info: "Ecocert не е удостоверявал нито ГМО памук, нито конвенционален памук като органичен." Холандската компания Control Union обяснява своята позиция по обвиненията в подробно изявление: "За нас не е ясно какви данни водят до заключението за 30% заразяване и как се е появила връзката с Индия." Метилд Нашке, началник на текстилния раздел в шведската компания-удостоверител IMO също защитава колегите си в индустрията: "Органичните текстилни сдружения са създали важни ръководни принципи и може да се разчита на системата за контрол."
Лотар Крузе, цитиран в статията, от лабораториата Impetus-Bioscience в Бремерхавен, чувства, че е бил невярно представен. Казва, че съкратената версия на неговото изказване е подвеждаща. Казал на журналистите от FTD, признава той, че преценява пропорцията на заразените проби памук към 30%, но тази цифра била толкова висока, защото тестове се направени по предимно съмнителни случаи. Също така изтъква, че заразата в 70-80% от тези проби е по-малка от 2%. Казва, че това свидетелства за зараза, разпространена по време на транспортиране и преработка, а не е свидетелство за измама. Преди години Impetus-Bioscience са разработили метод за анализ, който дава възможност да се извършват благонадеждни тестове за установяване на ГМО заразяване в суров памук и прежда. Според него, този анализ не се използва достатъчно често. Той признава, че благонадеждността на проверката зависи от степента на обработката на влакната. "Действа само в изключителни случаи с преработен памук и производствени артикули."
Разпространяването на зараза е ключова концепция. Факт е, че рязкото увеличение на добивите от генетично модифициран памук е голям проблем. Вече повече от 50% от памукът, отглеждан в света, е от ГМ семена и експертите изчисляват, че в Индия числото е 60% - 75%. Според Мехтилд Нашке компаниите, които произвеждат семена (Monsanto and Syngenta) стигат до там да раздават проби семена безплатно на фермерите, а понякога дори и на фермери, отглеждащи органичен памук. Така, че има вероятност неумишлено и заедно да са засети ГМ и не-ГМ семена. Обаче тя не смята, че това се е случило. Също така, тъй като памукът се самоопрашва, заразяването на органичен памук с генетично модифициран чрез кръстосано опрашване може да се игнорира. Текстилният експерт Манфред Фюрст от Naturland счита, че съвместно отглеждане със сигурност е възможно, но той мисли, че ГМ проблемът със събирането на реколтата, складирането и преработката може да се реши чрез увеличаване броя на проверките.
Най-вероятната причина за заразяването с ГМО фактически е чрез частици прах или фибри, останали от съоръженията за прибиране на реколтата, складиране, транспорт и преработка. Това 100% не може да бъде избегнато, освен ако цялата верига от семето до производството на дрехи не е затворена система, разработена от една организация със сертификат за органично производство и възможност да се извърши цялостно проследяване, като например шведската фирма пионер на органичния памук Remei, която осъществява свои собствени проекти в Индия и Африка. Sekem в Египет е друг пример. Дългосрочното сътрудничество с едни и същи доставчици и точна структура на бизнеса също може да осигурят защита. Но новопоявили се вериги като C&A или H&M, които се нуждаят от големи количества памук в краткосрочен план за своите еко колекции, са принудени да разчитат само на документация, тъй като не познават своите доставчици.
Ето защо Хайке Шойер от IVN призовава за по-стриктни и ясни ръководни принципи. Тя казва, че едновременно в събирането на реколтата и в мониторинга, доста неща са въпрос на тълкуване на правилата, и че фермерските организации, удостоверителите и асоциациите за еко текстилна индустрия (IVN, Organic Exchange) трябва да си сътрудничат по-тясно. Ролф Хайнманн, ръководител на нововъведения и технологии изразява подобно мнение: „ Контролите по цялото продължение на текстилната верига са важни, но също така и доверието, дългосрочните отношения с доставчиците, прозрачност, проследяемост, мониторинг на потока на стоките и пр. Ако на опаковката пише био, трябва и съдържанието да бъде био. Нуждаем се от диалог, но не от този вид зле разследвана медийна шумотевица.”
Вече се правят усилия да се опрости и ускори проследяемостта в сложната верига за обработване на памука. От Контролен съюз (Control Union) са отговорили на голямото увеличение на продукцията от ГМ памук в Индия чрез увеличаване инспекциите във фермите от двa на три пъти годишно и запазване на проби семена. Обаче увеличението на разходите кара много фермери да търсят по-малко скъпи удостоверители. За да се предотвратят повече проблеми, причинени от ГМ заразяване, от Контролен съюз желаят да ускорят отварянето на Buyer Information Portal (BIS - Портал за информация на купувача) в мрежата, така че всеки, който купува памук, да може да проследи произхода му обратно до производителя. В Naturland също са дискутирали начини за предотвратяване на ГМ заразяване. Манфред Фюрст приема, че проблемите могат да се избистрят и да се разрешат бързо и в перспектива. В интерес на индийските власти е да не поставят под риск репутацията на страната като производител на органичен памук. Също толкова важно е за текстилните вериги в Европа да слязат от водещите заглавия в медиите.
Статията в FTD може да съдържа грешки, но тя посочва ясно проблем, който е осъзнат от много от заетите в текстилната индустрия производители, за разлика от потребителите, а именно, че генната технология е заплаха за амбициозната органична текстилна индустрия. ГМ семената и агресивната политика на многонационалните компании семепроизводители, със съответно лоби за убеждаване на правителствата в предполагаемите предимства на технологията, не са спорен въпрос само в Индия. Страните производители в Африка са следващите, които ще се изправят лице в лице с проблема. Крайно време е участниците в еко-текстилната индустрия да обединят усилия и конструктивно да потърсят отговори.
Понастоящем Индия доставя около половината суров органичен памук в света. В рамките на последните четири години, с цел да се посрещне все по-растящото търсене, световната продукция на органичен памук се е повишила със 7 пункта от 20 000 на над 140 000 тона. Оборотът на еко текстилната промишленост се е повишил от 500 милиона долара на повече от 5 милиарда долара от 2005 г. насам.
Еко текстилните производители се удостоверяват съгласно различни качествени стандарти, които предписват повече или по-малко сурови органични материали, като генните технологии са табу, както и във всички органични производства. Всички еко тъкани подлежат на един от стандартите и на съответните контроли и сертификация, носят лого, което би трябвало вдъхва доверие у потребителя. Глобалният органичен текстилен стандарт (GOTS) е най-важното международно лого за качество. То се издава от Интернационална работна група на GOTS. GOTS е създадена от Internationale Verband der Naturtextilwirtschaft (IVN), Германия, заедно със Асоциацията за почвите (Soil Association или SA,) Англия, Асоциацията за органична търговия (Organic Trade Association или OTA), САЩ, и Японската асоциация за органичен памук (Japan Organic Cotton Association или JOCA), Япония.
Целта на ръководните принципи е да се гарантира колкото е възможно по-ниско ниво на заразяване в крайния продукт и да се установят минимални социални стандарти. Поне GOTS (Global Organic Textile Standard) имат подразделяне на две качества на марката:
А) „Органично или органично в процес на трансформация* (*когато производителят произвежда органични продукти от една две години – бел. пр)” - 95% от влакната трябва да са от удостоверен органичен (или от органичен в процес на трансформация) произход. Останалата част от баланса до 5 % може да съдържа неорганични влакна, включително регенерирани и синтетични. Смесване (т. е смесване на същите влакна с органично и конвенционално качество в един продукт) не е разрешено.
Б) ”Произведено с х % органичен материал или произведено с х % органичен в процес на трансформация материал” 70% до 95% или повече от влакната трябва да са с удостоверен произход. Останалата част от баланса до 30% може да бъде от неорганични влакна. Регенерираните и синтетичните влакна са ограничени до 10% (съответно до 25% при чорапите и спортното облекло). Отново не е разрешено смесването. Крайните продукти, произведени в съответствие със всички комплицирани критерии на тези стандарти носят етикет "Global Organic Textile Standard".
Следващата обработка (боядисване, финализиране) е прецизно регулирана. Internationale Verband der Naturtextilwirtschaft IVN, който включва 70 компании, издава още по-строгия IVN BEST стандарт (100 % сурови органични материали). IVN е член на IWG, International Working Group on Global Organic Textile Standards (GOTS).
