Липсата на желание за хармонизиране на законодателството в тази насока ще ни доведе до очевиден конфликт с ЕС
От известно време следя дискусията по промените на закона за ГМО, както и за самите генетично модифицирани организми. Подобни дискусии са нормални и са част от едно гражданско общество. Считам, че дискусията се превърна в едностранни нападки срещу цялата растителна биотехнология, което считам за много вредно за науката в България, както и за начините на прилагане на пряката демокрация. По една или друга причина бяха въвлечени и политици, които защитават кауза, която не осъзнават докрай. Свидетели сме на съзнателно тиражиране на изключително неверни от научна гледна точка неща за GMO, които напоследък подозрително започнаха да изглеждат целенасочено организирани. Иначе не мога да си обясня как хора с нормално образование (надявам се), които все пак са учили биология могат да разпространяват толкова невероятни неща. А когато те се говорят от хора с докторски титли, започвам да си мисля, че има други интереси. Да видим някои от нещата, в които се опитват да накарат хората да повярват.
Биологичното разнообразие в България е заплашено. Склонен съм да се съглася, че то е голямо, макар че с това доста се спекулира. Но какво общо имат ГМО с биологичното разнообразие? Ясно казано - нищо! Въздействията на ГМО (вредни) върху биологичното разнообразие би могло да е замърсяване с чужди гени чрез кръстосване на дивите видове с ГМО, както и възможното рязко намаляване (увеличаване) на популациите на същите тези видове. Както пише и във форумите, единствената култура, която е разрешена за отглеждане в Европа е ГМ царевица. Царевицата няма диви близкородствени видове и родове в България, така че пренасянето на трансгени чрез полена е изключено. Що се отнася до насекомите, ГМ царевица (когато това е Bt царевица) е вредна само за тези, които се хранят с листата и - основно тя е насочена срещу европейския стъблопробивач, който може да причини 20-30% загуби на царевичната реколта. Опрашването на царевицата не става с насекоми, така че те не биха могли да пострадат по този начин. Бозайниците (основно гризачи), не се повлияват от трансгенната царевица, с която могат да се хранят. Воплите за особеното българско биоразнообразие са насочени очевидно да ожесточат определена част от обществото. Българските ботаници и зоолози за съжаление станаха първата жертва на тези внушения. Ако защитниците на българската природа милееха за нея, нямаше целенасочено да искат забраната на хибрида царевица МОН 810. Тук очевидно се виждат не екологични, а политически и икономически причини, още повече, че сдружението, което води кампанията изглежда странно ангажирано с този въпрос и очевидно добре финансирано.
Съвместими ли са ГМО с биологичното и конвенционалното земеделие? Напълно, когато се спазват определени изисквания, добре описани в литературата. Смешните примери, че поленът(прашецът) - пак да споменем царевицата, "лети" на стотици километри са неверни - при царевицата той не "лети" а, тъй като е тежък, пада най-много на 50-60 см от растението. Насекомите пък не го разнасят, както също се твърди, по простата причина, че както отбелязахме, царевицата не се опрашва от насекоми. Що се отнася до отглеждане на Bt-царевица, тя е устойчива към насекоми благодарение на един ген, който е прехвърлен в нея от бактерия (Bacillus thuringiensis, оттам и Bt-царевица). Интересно е да се спомене, че „органичните” фермери, за да не използват химически пестициди, които са им забранени, използват т. нар. Bt-препарати, с които пръскат биологичните си култури за борба с насекомите и на практика разпространяват същите белтъци, които са и в ГМ царевица. Доказано е, че изолационни разстояния от 20-50 м са достатъчни в конвенционалните и “биологични” посеви (от царевица) да не се откриват доказуеми количества от трансгена или те да са далеч под законовия минимум.
Що се отнася до конвенционалното земеделие, там нещата са доста стряскащи, но за това никой не говори и младите майки не се замислят. Става въпрос за инсектицидите, които се използват за борба с насекомите. Известно е, че семената на конвенционалната царевицата, още преди да се засеят, се смесват с такива препарати. Експерименти (сериозни и повторими) доказват, че растението убива царевичния стъблопробивач дори когато то е голямо около 1.5- 2 метра. Можем да си представим какви остатъци от инсектицид трябва да има в растението, за да е отровно за насекомото след толкова време. А за разлика от съмнителната вреда на Bt-царевицата, тези химикали са с ясно изразена вредност, която няма нужда да се доказва. Същото се отнася и до хербицидите, които при ГМ растения, устойчиви на хербициди, се използват многократно по-малко. Аз лично предпочитам ГМ храни, пред инсектицидите и хербицидите в храната която ядем сега.
Вредни ли са ГМО (храни). Тук ясно трябва да отделим ГМО и ГМ храни. Очевидно е, че отглеждането на ГМ растения, с нищо пряко не засяга здравето на хората. С това поне трябва да се съгласят и най яростните противници на ГМО. Иначе трябва да си измисляме свръхестествени въздействия. Ако предположим, че тези растения са вредни сами по себе си, то би трябвало да се притесняваме за няколко неща: 1. Храните (фуражите), които се приготвят от тях. 2. Евентуални остатъци в природата. 3. Неконтролираното разпространение на семена от такива растения.
Нека се спрем на храните. Общото впечатление е, че противниците на ГМО се стараят да ни изплашат с вредността на храните, приготвени от такива растения. Разпространяват се смехотворни твърдения, че кокошките не искали да ядат ГМ семена, че намалявала раждаемостта на животни хранени с ГМО и т.н. На призива да четем за такива резултати аз се откликнах и се оказа, че това са няколко недоказани и статистически недостоверни експеримента (например унгарските експериментите на Pusztai, публикувани в Lancet), които се тиражират основно в мрежата, по принципа на разваления телефон. Така се тиражира между другото и самото понятие за ГМО – напоследък масово всички поканен в дискусиите, включително и „специалисти-генетици”, като ги попитат образователно за широката публика какво е ГМО, обикновено казват - "Ами, ето например, на домат се присажда (присажда, какъв израз само) ген от риба и доматът става устойчив на студ”. Вярно ли е това? Да, разбира се, но става въпрос за екзотичен експеримент с прехвърляне на ген от дълбоководна студоустойчива риба за създаване на студоустойчивост. Но това, че от 60-те години на 20-ти век съществува Bt- царевица с устойчивост към насекоми и огромни икономически предимства не се споменава.
Ясно трябва да се каже – няма научни експерименти, направени добросъвестно, статистически достоверно и публикувани в нормално научно списание, които да доказват, че ГМ храните са вредни. При тази ситуация, при която в най-гледаните и четени медии се обявяват ГМ храните за токсични, изключително вредни, храни-мутанти и т.н. е не само несериозно, но и пряко манипулиране на общественото съзнание с неверни твърдения. Какви са все пак опасенията от ГМ храни. Най-сериозни са опасенията от алергични реакции от новите белтъци, с които не сме се срещали досега в храната си. Но това е проблем не само на ГМ храните. Известно е, че около 8% от децата и 2% от възрастните проявяват алергии и към традиционните храни. Известни са някои белтъци (като например във фъстъците) които предизвикват силни алергични реакции у някои хора. Какво правят тези хора? Не ядат фъстъци и техните производни храни. Диабетиците избягват храни, съдържащи захари. В това отношение съм напълно съгласен с това, че ГМ храни трябва да бъдат маркирани и да се осигури правото на хората на избор, въпреки, че в някои страни (САЩ, Канада) тези храни се считат за неразличаващи се от другите (с което аз съм съгласен, но това е друг въпрос) и не се маркират. Лесно е, обаче, да изплашиш майките, че ГМ храни са надвиснали като ужасна заплаха над техните невинни дечица и в резултат на това те се обединяват срещу ГМО и правят митинги. Малко смешно са си избрали името на сдружението – „Майки срещу ГМО”, което много ми напомня абсурдното сдружение „Майки срещу Канада” в култовия филм South Park, но те очевидно не са гледали филма. За да се види какво означава общественото мнение, ще спомена и въпроса за забрана на тютюнопушенето – световна тенденция, която голяма част от обществото у нас оценява като нарушение на човешките права и яростно се съпротивява – има ли аналогия с ГМО ? – Очевидно, само че с обратен знак. И в този случай оттук оттам се виждат различните икономически интереси.
Тук трябва да се каже, че една от идеите за отглеждане на ГМ растения е техните продукти да не се използват за храни. Това са растения, които произвеждат по-високо количество и с по-добро качество различни продукти, които се използват в индустрията. С какво например може да ни навреди трансгенен памук, от който се произвеждат тъкани? Или растения, предназначени за производство на био-горива? Подобни примери има множество. Например една много обещаваща насока е използването на трансгенни растения като биореактори за производство на продукти за използване в медицината (plant pharming) – ваксини, антитела и т.н. Между другото защо „еколозите срещу ГМО” не се интересуват от други продукти, произведени по генно-инженерен начин; всички бактерии-производители на аминокиселини, биологично-активни вещества, антибиотици и други полезни препарати са генно-модифицирани. Инсулинът, който се ползва от милиони хора е плод на генно инженерство. Кое е по-противоестествено - да накараш бактерията да произвежда човешки инсулин, или да накараш растението да произвежда бактериален белтък?
А как стои въпросът с използването на растенията като фураж? В момента в Европа е разрешено внасянето и използването на ГМ фуражи (соя, царевица) с които масово се хранят животните. И това не е спорен въпрос дори и за такива капризни противници на ГМО като например Австрия. Защо? И тук отново си проличават другите страна на проблема за ГМО – политическата и икономическата. Защото ако Европа не си храни животните с тези храни, няма с какво да ги храни и няма сито да ругае ГМО. И затова бюргера, който иначе е срещу ГМО, леко примижава и не вижда милионите тонове ГМ царевица и соя, които корабите изсипват в Европа като фураж. Та така…
Чета и глупости от рода на това, че „в момента нито една от масово отглежданите култури: царевица, соя и рапица, не е от стопанско значение към момента за изхранване на населението. Културите се използват най-вече за фураж”. Ами да де, нали затова говорим. Фураж. Ако и това не е „стопанско значение”, здраве му кажи.
Можем ли да докажем, че ГМО и ГМ храни са безопасни? Очевидно не можем. И няма да можем никога. Просто от логическа гледна точка, не може да се докаже, че нещо не съществува, защото винаги има вероятност да се окаже (докаже) че то съществува. Тук най-големият акцент е върху дългосрочното действие на тези храни. Задават се въпроси какви могат да бъдат въздействията след 30-40-50 години. Кой може да каже? И за какви от човешките направи това може да се каже. Споменават се ДДТ-то, азбестът, GSM-ите… Скоро обаче прочетох, че вълните от GSM-ите намалявали риска от болестта на Алцхаймер, а кафето намалява риска от рак на стомаха. Това само показва, че нищо в бита на човека не е само полезно или само вредно (спомнете си електричеството). Важно е, да се направи баланс на възможните опасности и рискове, с ползите за човека. А за мен и за много други учени е ясно, че в случая с ГМО, ползите са повече от възможните опасности. Все пак ГМ храни са на пазара от около 15 години и около 250 милиона души (САЩ) използват тези храни без някакви ясни и доказани вредни въздействия. Очевидно е, че оцеляването на човека в аспекта на използваните от него храни минава през растителните биотехнологии. Не напразно т.нар. възникващи икономики (основно Китай и Индия) ясно се ориентират към тези биотехнологии и предвиждат огромни инвестиции за следващите години (3.5 милиарда долара за развитие на ГМ културите в Китай). Ясно натам се ориентират и доста африкански страни, за които до преди 1-2 години тези култури бяха табу. Предвижда се отглеждане на ГМ картофи, устойчиви на насекоми в Русия, ГМ памук в Африка, ГМ ориз в Китай и Индия. Заедно с останалите 10 индустриализирани страни, в които се отглеждат ГМ растения (САЩ, Канада, Аржентина, Южна Африка, Испания, Чехия, Словакия).
Очевидно е, че въпросът с отглеждането на ГМ растителни култури е основно икономически и политически. Става въпрос за 1-2 култури (в момента в Европа е разрешена основно ГМ царевица), за които всички тези заплахи, сипани от т. нар. неправителствени организации въобще не важат. Често въпросът се опростява до ясно разбираемата за обществото алтернатива – отглеждането у нас на ГМ растения ще лиши България от облика на „чиста” държава и ще лиши „биологичните” фермери от работа. Ами България и в момента няма този облик, а и на фермерите досега какво им пречеше да залеят Европа с „органични храни”. Защото последните са скъпи и сложни за отглеждане, искат висока аграрна култура, специални препарати и не ГМО са пречка за това. Яростната им дейност срещу растителните биотехнологии, при което те не подбират средства, трябва да ни настрои подозрително относно техните интереси. Тази масова дейност очевидно се финансира добре и непремерената им омраза към „световните монополни американски компании” издава това. Много български фермери искат да отглеждат ГМ царевица. Добре е депутатите да знаят и този факт. Яростните опити да се настрои общественото мнение срещу това е нарушаване на техните интереси, които са също толкова важни, колкото и тези на „биологичните” фермери. Създаването на изкуствени препятствия за отглеждането на ГМ култури в България, при спазване на европейските директиви си е пряк конфликт на интереси. Липсата на желание за хармонизиране на законодателството в тази насока ще ни доведе до очевиден конфликт с ЕС и преки глоби, които сдружението „Агролинк” няма да плати. Нека трезво и с вземане предвид на всички обстоятелства да се промени закона за ГМО, така че в него да няма безумия, каквито няма в нито една европейска директива и национален закон, както и преки забрани за работа с конкретни култури. А забрани и регулации в него има достатъчно и ще останат предостатъчно дори и след тези промени, така че да се упражни контрол на отглеждането на ГМ растения. Науката в България няма много да спечели от пълната забрана на ГМО. Това се отнася и до земеделската практика. Нека да се даде шанс на хората да избират. Пълните забрани на каквото и да било досега никога не са дали предвижданите резултати. Аз съм убеден, че науката и технологиите не могат да бъдат спрени, но нека пак да не сме последните.
Проф. д.б.н. Иван Н. Минков
Ръководител на катедра „Физиология на растенията и молекулярна биология” и декан по науката в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
Ръководител на множество национални и европейски научни проекти
Специалист в областта на молекулярната биология и растителните биотехнологии
Можете да изпращате Вашите мнения и позиции свързани с ГМО на адрес: office@agro.bg
