Земеделието е единственият сектор, който през 2010-та отбеляза над 3-процентов ръст
Добра или лоша, 2010-та си отиде. По стара традиция, след като изпратим една година задължително идва моментът на равносметката – какво е свършено и какво – не. Какво се е случило през изминалите 365 дни – хубаво или лошо, и какво – не. Ако задълбаем обаче в конкретиката на анкетата, която публикувахме около празниците на нашия сайт, думите на зам.-аграрният министър Цветан Димитров, който неотдавна определи 2010-та в земеделието като началото на оттласкването от дъното като че ли най-точно я характеризират. Не защото е зам.-министър. И не защото бихме искали да му правим безплатен пиар, на него или изобщо на екипа на аграрното ведомство. Просто защото фактите сами говорят. А когато те вземат думата, знайно е, и боговете мълчат. А за отбелязване на първо място е, че земеделието е единственият сектор, който през 2010-та отбеляза над 3-процентов ръст.
Студена пролет, дъждове като за всемирния потоп… И после – много мокро лято. Поне в началото. Но всяко нещо си има и хубавите страни. Докато земеделците се косяха, че както е тръгнало, реколта няма да видят, то взе, че се получи точно обратното – особено онези, които бяха засели зърнени култури, направо удариха шестица от тотото.
Изминалата година зарадва фермерите и с добрите цени на борсите. Добри за производителите, разбира се. На съвсем друго мнение ще е тук потребителят. Видяхме какво се случи с цената на пшеницата и как това се отрази на хляба. И не само на насъщния, но и на олиото и много други хранителни продукти, без които не можем. Така че, не е случаен фактът, че точно за тези отговори са гласували през изминалата седмица посетителите на сайта: 40 на сто са най-силно удовлетворени от добрите добиви, още повече – половината от участниците, са дали гласа си за цените на земеделската продукция. Останалите 10% са за политиката на правителството в областта на селското стопанство.
Освен с добиви и цени, годината премина също и под знака на новите стандарти – прословутата вече „Стара Планина“, БДС за киселото мляко… Вярно, „Стара Планина“ след успешния старт и небивалия интерес в началото преживя и соевия скандал, след който пък се оказа, че соя в продуктите същност нямало, или ако е имало – количествата са по-скоро „следи от соя“ (пробите на някои от фирмите показаха нищожните 0.1%). Но все пак стандартът оцеля, и то в първоначалния си вид – след дълги дебати в публичното пространство да се променя или не, накрая все пак надделя мнението, че трябва да си остане такъв, какъвто е. На заслужен интерес се радваше и киселото мляко, произведено според новия стандарт. Не, че масовият потребител не продължи да купува и от другите – „нестандартните“, но няма как – при този изтънял бюджет мнозина са принудени да правят компромис с качеството.
През миналата година скочи и износът – почти двойно повече зърно замина за външните пазари през 2010-та – над 1.6 млн. тона, благодарение както на добрите цени, така и на острия недостиг на продукция в страни като Русия, където сушата не пожали реколтата. При млечните продукти ръстът пък беше повече от двоен – от 14-15 хил. тона предишните години, през последната той удари 36-17 хил. тона.
Вече сме 2011-та. Какво ще ни донесе тя – ще видим. Организацията по прехрана и земеделие към ООН предупреди, че цените на хранителните продукти ще продължат нагоре. Докъде ще стигнат и какво ще последва – все още е рано за прогнози. Така че – нека не бързаме с тях. Както и с „апокалиптичните картини“. Нека бъдем оптимисти.
Коментар на Светослав Динков
