Най-разумният вариант за нас би бил реално повишение на доходите
Напоследък все повече нашенци от Югозападна България започнаха да зареждат резервоарите на колите си, че даже и да пазаруват от братска Македония. Оказва се, че там дизелът е с 40-50 ст. по-евтин, отколкото у нас, сиренето, кашкавалът, месото и зарзаватът също излизат по на сметка, отколкото в нашите магазини. Дори една от българските телевизии излъчи репортаж по темата. „Се по-голем е броят на вашите граждани, които довадат да пазаруват. Цените са по-ниски”, коментира пред камерата продавачка в македонски магазин.
Така напоследък се заформи нов вид туризъм – не „изборен“ (за него е рано все още), а „пазарен“. Самите българи също признават, че им е по-евтино да ходят на покупки в западната ни съседка. Да, но Македония не е в ЕС, ще контрира някой. И какво от това? Нима в ценообразуването трябва да влиза и членството ни в Евросъюза? Да, стандартът в Общността се счита за един от най-високите в световен мащаб, но това не се отнася до всички страни-членки в еднаква степен. Особено пък България! Още по-интересно е, че средната нетна заплата в Македония към края на миналата година е била 20 554 денара (което прави около 334 евро) – с 2,5 на сто по-висока от възнаграждението по същото време у нас, по данни на държавната статистика в съседната страна, цитирани от македонския в. „Дневник”. За сравнение – средната месечна заплата в България през 2010 г. е малко над 300 евро.
Та излиза, че с малко, но все пак по-висока заплата съседите ни пазаруват по-евтино и зареждат гориво за по-малко пари. Но сравненията не свършват с Македония. В другата ни съседка – Гърция, която е член на ЕС, пък захарта се оказва по-евтина. Облагодетелствани тук се оказаха най-вече българите от Смолянско, които се втурнаха в последно време да се запасяват със сладката суровина от родината на Омир за по 85 евроцента за килограм (приблизително 1,70 лв.), толкова се храчи там най-качествената захар, докато в същото време родните търговци я предлагат от 2 лв. нагоре. Гръцки търговци също се усетиха навреме и решиха да „улеснят“ нашите потребители, като докараха бялата сладост в граничните региони и удариха дъмпинг на българските си конкуренти, като я пуснаха за по 1,60 лв. килото.
Можем да продължим и с други страни – в Германия, твърдят запознати, цитрусовите плодове са по-евтини, отколкото у нас. „Берлин е по на север, ние сме по-близо до производителите, а при нас са по-скъпи, защо”, попита наскоро по този повод един политически лидер от дясното пространство. Причината, според него, е защото е монополизиран секторът.
На фона на всичко това, ако все пак може да звучи успокояващо, в Гърция бензинът също скача стремглаво. Последните дни в някои райони цената се доближи до 2 евро за литър, което, по мнението на експертите, е „спекулативно и неоправдано”. Така южната ни съседка пак удари класациите в Евросъюза за най-скъп бензин. Дизелът обаче остава по-евтин в редица страни, отколкото у нас.
Какво обаче може да се направи у нас? Цените растат, доходите остават същите. А и не всеки може да тръгне да си пазарува от съседните страни. Далеч по-добре ще е галопът на цените у нас да бъде обуздан – на това едва ли някой би възразил. Но как да стане това? Като се въведат пределни цени на основните храни и на горивата? Никой от гласувалите в седмичната ни анкета, оказва се, не е посочил този вариант. Политиците отляво вече поискаха правителството да наложи такава мярка. Но все пак да не забравяме, че живеем в условия на пазарна икономика и опити за мерки през последните 20 години у нас имаше няколко пъти, но те не доведоха до желания резултат. Въпреки всичко, обаче, е много вероятно кабинетът да наложи таван поне на цените на горивата, стана ясно от изявление на премиера Бойко Борисов пред bTV. Рестриктивната мярка ще е за около месец, но дали ще бъде въведена – ще се знае със сигурност след преговорите с производителите на горива.
Между другото, такава мярка неотдавна се опита да наложи наскоро и Гърция, но в последствие се отказа. Като цяло, много анализатори са категорични, че освен всичко всеки опит за регулиране на пазарните цени би довел до дефицит на дадена стока. Логиката е проста: ако на вътрешния пазар ти сложат летва на цената, на която можеш да продаваш дадена стока, нищо не ти пречи веднага да се ориентираш към други страни, където да я реализираш на по-високи цени.
Според Бойко Борисов, в момента има спекула с цените на храните. За пример той даде хляба – когато пшеницата скочила, насъщният също скочил. Сега, обаче, при падащи цени на суровината, крайният продукт не мърдал. Може би затова и намеренията на правителството да направи прозрачно ценообразуването срещат подкрепа у близо една трета (29 на сто) от гласувалите в седмичната анкета на AGRO.BG. Въпреки че надеждите са това да доведе до драстично поевтиняване на хранителните стоки, поне всеки потребител ще е наясно с колко ще пълни джоба на производителя и на търговеца.
Да се намали ДДС за хранителните продукти и акциза на горивата среща одобрението на най-много от участвалите в анкетата на интернет портала – 71%. Аграрният министър Мирослав Найденов обаче категорично заяви, че, първо, ако въведем диференциран данък добавена стойност за храните, същото ще поискат и за лекарствата, и за много други групи от стоки и услуги. И второ – той не влияе съществено върху ценообразуването. Пък акциза… там вече стана ясно за всички, че не може нашата държава на своя глава да го променя – параметрите са записани в договора ни за членство и за да го свалим, трябва одобрението на всичките 26 страни-членки на Общността. Трудна работа, ако не и – невъзможна. Все пак, възможност да падне цената на горивото, макар и с малко, съществува – ако отпадне биокомпонентът или бъде освободен от акциз, също ако задължителният резерв бъде разпределен поравно между държавата и производители и търговци и накрая – да се разбере защо у нас дизелът например е по-скъп, отколкото в други страни от Евросъюза. Наскоро на среща между министри и представители от бранша икономическият министър Трайчо Трайков коментира така: „Очевидно производствената цена в България е висока. Тогава защо останалите играчи на пазара не продават по-евтино гориво? Едната хипотеза е, че се съобразяват с доминиращия играч – формално или неформално. Втората хипотеза е, че ако се появят нови играчи, които искат да внесат, им е много трудно или скъпо да го направят”.
Така че, реално съществуват възможности горивата да поевтинеят, макар и с малко. Друг е въпросът, че покрай събитията в Либия на международните пазари нефтът ще продължи да поскъпва, особено след като Япония започне да се възстановява от опустошителното земетресение, единодушни са анализаторите. В момента Страната на изгряващото слънце не може да внася петрол заради разрушените пристанища и рафинерии, което възпира котировките на черното злато. Но на всички е ясно, че това няма да продължи твърде дълго. И ще се получи ефектът на махалото.
Съвсем отделен е въпросът доколко тази ситуация има реално отражение у нас и доколко това отражение е спекулативно. За спекулации неотдавна говори и земеделският министър: той даде пример със сиренето, на което, за да узрее, му трябват минимум 2 месеца, а тогава, по думите му, е петролът все още е бил далеч от поскъпването, което се случи много по-късно.
Така че, при цялата тази ситуация, най-разумният вариант би бил да се повишат доходите на българите. Дано скоро да се стигне до консенсус в тази посока и да има съответните реални резултати. А докато чакаме това да се случи, друго не ни остава, освен да се надяваме, че по веригата от производителя до търговеца спекулата поне ще се свие. Пък който може – ще ходи да си пазарува от съседните страни.
[1] На македонски: Какво ще правим?
Коментар на Светослав Динков
