Казва ли ти някой, смееш ли да питаш… Според 83 на сто – да, според останалите 17% – може би…
В последно време все повече започна да се спекулира с темата за приближаващия световен глад и това, че единствено генномодифицираните организми щели да ни спасят от поголовния и засилващ се недостиг на храна. Населението на планетата расте, а колкото повече става гърлата – толкова повече храна трябва да произвежда Земята. Само че земеделските площи не са като локума да се разтягат колкото искаме. И тук решението на проблема – високопродуктивно земеделие, което да дава огромни добиви, за да стигат те за нарастващото потребление, изглежда без алтернатива.
Да, но… на цената на какво? Все по-силен става натискът от някои големи компании за повсеместното въвеждане на ГМО. Лобизмът в полза на изкуствено създадените организми-мутанти се засилва все повече, а последиците от употребата им си остават все така проблем с много неизвестни. Специалистите твърдят, че трябва доста по-дълъг времеви интервал, за да може да се наблюдава ефектът върху здравето на поне едно поколение, хранено от раждането си с ГМО, както и да се установи напр. дали това ще доведе до стерилитет и пр.
Да, но нали страната ни е обявена за свободна от ГМО, няма основание за притеснение, ще контрират мнозина. Да, така е, но на практика липсва достатъчно ефективен контрол, алармират неправителствени организации. Според тях, българският потребител на практика не знае консумира ли продукти, съдържащи ГМО, и кои са тези продукти. Наскоро представители на неправителствения сектор обявиха, че няколко пъти в пратки, влизащи в страната, е установено наличие на ГМО значително над пределните норми. Както и че голяма част от фуражите също са генномодифицирани. А в същото време хранителните продукти не се етикетират както е изискването по закон, подчертават те. При това, като се има предвид, че нашата законова уредба по отношение на ГМО е най-строгата в ЕС. Само дето… у нас не се спазва, алармират неправителствените организации. Според тях, липсва мониторинг, а едва от тази пролет специализираната лаборатория започнала да анализира проби, без обаче да е ясно какви са резултатите. Още по-обезпокоителни, според тях, са сигналите от чужбина: например, в Унгария, която също е свободна от ГМО, били открити 5 хил. хектара царевица, замърсени с ГМО. Така че напълно е възможно в България да се случва нещо подобно, най-вече с рапицата, която навлиза много бурно.
Другият проблем е, че въпреки че са били приети изисквания всички ГМО продукти да бъдат на отделен щанд и имат обозначение върху 25% от размера на опаковката, реално никъде това не може да бъде видяно, което, според хората от неправителствения сектор, съвсем не означава, че такива продукти не присъстват на нашия пазар, а че просто не се спазва законодателството. А да не говорим, че никъде няма изискване потребителите да бъдат информирани, че животните, от които са получени продуктите, са хранени с генномодифицирани фуражи – което означава, че по този заобиколен начин изкуствено създадените организми-мутанти пак попадат на трапезата ни.
Сериозна опасност специалистите от неправителствения сектор виждат също и в т.нар. семена терминатори. Тези семена дават реколта, но семената от нея не могат да се използват за следваща сеитба. Така стопаните се налага всяка година да купуват нови семена от фирмата-производител. А на всичкото отгоре може да се заразят и обикновените посеви и след време голяма част от селскостопанската продукция да стане зависима от семенарските компании, които ще държат в ръцете си изхранването на населението, бият тревога неправителствените организации.
Основателни ли са всички тези опасения, че храната, която консумираме, съдържа ГМО? С този въпрос се обърнахме през изминалата седмица към посетителите на AGRO.BG. Убедително мнозинство от 83 на сто са категорични, че тези опасения са напълно реални, защото тук са намесени финансови интереси на големи компании. Останалите 17 на сто също са на мнение, че тези страхове в една или друга степен имат своите основания, „защото вносните храни и суровини трудно могат да бъдат проследени”. И нито един от гласувалите не е избрал отговора „Не, защото имам доверие в контрола от страна на държавните органи”. С други думи – въпреки официалните уверения, че у нас ГМО няма. Което говори достатъчно красноречиво, че не само строги закони трябват, но и тези закони наистина да се спазват и не на последно място – повече прозрачност в работата на контролните органи. Защото, ако опасенията се окажат верни, един ден потърпевши ще бъдем всички ние. Макар и някои лобисти на ГМО да твърдят, че това било модерно земеделие, че опасностите били преувеличени и пр. Когато последствията от всички тези експерименти станат ясни, тогава вече ще е твърде късно и за природата, и за нас, хората.
Коментар на Светослав Динков
