Двадесет процента от лозите в Северна България са измръзнали през тази зима
2011-а бе забележителна година за българското винарство, защото гроздовата реколта бе с изключително качество. Ако сте ценители на българските вина, запомнете тази година. Вината, произведени от реколта 2011, са неповторими. В това ни уверява Бранимир Ботев, председател на Асоциацията на производителите, търговците и вносителите на спиртни напитки в България, цитиран от БНР.
Категорично 2011-а бе една от най-добрите за последните десет, дори петнадесет години, е убеден г-н Ботев. Получи се изключителен баланс на захарност и киселинност в гроздето, защото годината бе благоприятна във всяко едно отношение. Имаше добър баланс между слънце и дъжд, които се случиха точно когато трябваше, и реколтата бе просто прекрасна. Природата и Господ се бяха погрижили много добре за българското грозде и българското вино.
Не може да се каже същото обаче за настоящата реколта. Природата далеч не бе благосклонна тази година. Зимата се случи изключително сурова, а лятото – прекалено горещо и сухо.
Тази година гроздовата реколта у нас няма да прави изключение от ситуацията в останалата част на Европа, твърди г-н Ботев. – Имаше трайно измръзване на голяма част от лозята в Централна Европа, измръзване имаше дори във Франция, която се слави с по-мек климат. Катастрофални измръзвания имаше и в черноморската част на Русия, в района на Краснодар и Дагестан, където са съсредоточени почти изцяло руските лозови масиви. Там те са измръзнали наполовина.
По данни от Изпълнителната агенция по лозата и виното у нас двадесет процента от лозите в Северна България са измръзнали през тази зима. Поражения нанесе и твърде горещото и сухо лято. Прогнозата на Плевенския институт за лозата и виното е реколтата тази година да бъде по-слаба – около 160-165 хил. тона грозде. Миналата година имахме урожай от 224 хил. тона. Т.е., очаква се по-слаба реколта с около тридесет на сто.
Все още не може да се каже със сигурност дали тя ще бъде по-слаба и като качество на плода.
Много тежката зима бе последвана от изключително палещо лято без дъждове, което доведе до изсушаване на гроздовете на самия корен, обяснява експертът. – Там, където стопаните имат капково напояване, резултатите ще бъдат, разбира се, по-добри. Но там, където се разчита само на природата, ще има намаляване на реколтата като цяло и влошаване на качеството на гроздето. Има, разбира се, чисто теоретична възможност нещата да се поправят, ако в близките една-две седмици паднат хубави дъждове, но пък е важно и есента след това да не бъде много дъждовна. Ако природата реши, може да ни помогне, но засега тенденциите са по-скоро неблагоприятни за лозята.
Проблемът е, че в България по-голяма част от малките лозарски стопанства нямат средства за напояване и разчитат само на природата. За тях прогнозата не е радостна. Очаква се и трудна изкупна кампания поради по-слабата реколта и вероятно по-лошото й качество. Голяма ще е битката за бялото грозде, което у нас е значително по-малко от червеното. Съотношението е тридесет към седемдесет на сто в полза на червеното. Дали заради общото затопляне на климата или по други причини, но в световен мащаб все повече се търсят белите вина. Затова от няколко години на българския пазар се появиха фирми от Италия, Чехия, Словакия, които изкупуват бяло грозде. Тенденцията се затвърждава и за тази година също има вече сключени договори за изкупуване на българско грозде от чуждестранни фирми.
Следейки статистиката, подавана от ЕК в Брюксел, аз от три-четири години предупреждавам, че ще има криза за бялото грозде и това вече се случва, припомня Бранимир Ботев. – Освен че от това грозде се правят бели вина, то е и суровина за производство на винен дестилат, от който пък се правят почти всички други алкохолни напитки – коняк, бренди, вермут, ликьори, полусухи вина и т.н. Това е втората причина бялото грозде да бъде по-търсено.
Тази нова тенденция на международния пазар започва да се отчита и от българските лозари. Очаква се скоро дисбалансът между бели и червени сортове да бъде коригиран поне на четиридесет към шестдесет на сто. Немалко стопани залагат на местния сорт Карловски мискет, отглеждан тук още от времето на траките, който е изключително издръжлив и на студ и на засушаване.
