Година след въвеждането на акциза върху домашната ракия
Една година, след като беше въведен акцизът върху домашната ракия, всички стари ръчни перални са превърнати в съоръжения за варене на алкохол, съобщава БНТ. Българите произвеждат още в тенджери под налягане и в различни съдове, които някога са съхранявали дори химикали. Това разказват хората, които все още си правят ракията в лицензираните селски казани.
За българина домашната ракия носи лек сакрален нюанс. Едно експресно допитване до народа подсказва, че тя е по-важна дори от шкембе чорбата и шопската салата. Хората твърдят, че не ги влече толкова произведеното количество, а духът, който витае край казана.
Стоил Нейков: “Ние тук сме се събирали по 30 души и сме правили мохабет. Един вари ракия, 30 души мохабет правим. Това хората, които живеят по градовете го нямат.”
Разговорите на тези сбирки са с подчертана наслада.
Христо Нейков: “Като пийнат хората, слепият проглежда, куцият прохожда, а бедният започва да плаща.”
Йордан Атанасов: “Като си пийна 50-100 грама ракийка и ми става едно хубаво на коремчето и на всичко.”
Леки спорове предизвикват схващанията за количеството, което един организъм трябва да поема дневно. Също и по кое време на деня трябва да започне употребата.
Васил Михайлов: “Всяка сутрин е необходимо едно 50 грама ракия, за да бъдеш здравословно добре."
Благой Величков “По 100, 200, 300 грама.”
Според хората по селата, домашната ракия е основната отлика на българина от другите в Европейския съюз.
