Традицията повелява на този ден стопанката на дома да стане рано, да замеси и опече пита, украсена с лозово листо
Всяка година на 14 февруари честваме Трифон Зарезан – празник на виното, лозарите и кръчмарите. Денят на лозаря има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките, а пролетните тържества в чест на бог Дионисий се отбелязвали с особено голяма пищност.
Традицията повелява на този ден стопанката на дома да стане рано, да замеси и опече пита, украсен с лозово листо. Освен обредния хляб задължително се приготвя и кокошка, пълнена с ориз или болгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“.
След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най – често е най – щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие.
Мъжете вадели храната, приготвена от жените им и започвало угощение. След това обикаляли всеки двор за да благословят домакините. Те ги посрещали с вино в бял котел, като давали първо на „царя“ да пие и след това на придружителите му. С останалото вино поливали царската глава и изричали благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а царят отвръщал „Амин“.
Празникът завършвал с голямо угощение в дома на „царя“ или на мегдана.