Недостигът на вода и деградацията на почвите застрашават земеделието в Африка
Климатичните промени са едно от основните предизвикателства пред бъдещето на Африка. Последиците от тях далеч надхвърлят екологичните проблеми и засягат земеделската производителност, продоволствената сигурност, икономическото развитие, социалната стабилност и миграцията. През 2025 г. около 13 милиона души на континента са били засегнати от екстремни метеорологични явления. В Субсахарска Африка едва 4% от обработваемите земи са оборудвани за напояване, а според някои оценки деградацията засяга до 65% от земеделските площи в Африка.
Тези изводи са представени в доклада „Climate Change: Social & Economic Impacts on African Agriculture“ („Климатичните промени: социални и икономически последици за африканското земеделие“), изготвен от Internationalia в сътрудничество с FederUnacoma. Изследването беше представено на 10 ноември в рамките на международното изложение за земеделска и градинска техника EIMA International в Болоня.
Дискусията беше модерирана от Джанфранко Белграно, главен редактор на Africa e Affari. Президентът на FederUnacoma Мариатереза Маскио очерта силните страни на африканския континент, предизвикателствата пред него и възможностите за сътрудничество, като подчерта сериозността на климатичната криза.
Повишаването на температурите, все по-неравномерното разпределение на валежите, зачестяващите екстремни метеорологични явления и постепенното влошаване на състоянието на почвите задълбочават вече съществуващите икономически и социални уязвимости. Това води до влошаване на условията на живот, особено в селските райони, където земеделието остава основен източник на заетост и доходи. В същото време достъпът до инфраструктура, технологии, финансиране и механизми за защита е ограничен.
Климатичните бедствия предизвикват и разселване на населението. Според Центъра за наблюдение на вътрешното разселване (Internal Displacement Monitoring Centre) природните бедствия са довели до 7,8 милиона случая на разселване в Субсахарска Африка през 2024 г.
Климатът обаче не може да бъде разглеждан като единствен фактор за миграцията. Решението за напускане на дадено място е резултат от взаимодействието на множество икономически, екологични, политически и социални обстоятелства. Климатичните промени допълнително изострят бедността, неравенствата, институционалната слабост и политическата нестабилност. В определени региони това допринася за увеличаване на миграционните потоци и социалното напрежение.
Когато се стигне до миграция, тя най-често се осъществява в рамките на отделните африкански държави или между съседни страни, обикновено от селските райони към градските центрове. През последните години обаче се увеличава и международната миграция. Около 21 милиона африканци живеят извън континента.
„Климатичните промени действат в контекст, който и без това е уязвим“, коментира Матиа Джампаоло, изследовател и съавтор на проучването. Той насочи вниманието към африканските общности, които разчитат на земеделие за собствена прехрана и са особено изложени на риска от недостатъчни валежи и природни бедствия.
„Без предприемането на действия, в съчетание с други фактори като конфликти и икономически кризи, миграционните потоци ще нарастват – първо в рамките на самата Африка, а след това и извън континента, към Европа, Америка и Азия“, предупреди Джампаоло.
Наред с предизвикателствата Африка разполага със значителен производствен потенциал, свързан със земеделските ѝ ресурси, нарастващото население и разширяващите се вътрешни пазари. Реализирането на тези възможности обаче изисква структурни промени в производствените системи.
„Африканското земеделие се развива и има огромен потенциал“, подчерта Жан-Леонар Туади, старши съветник във ФАО и преподавател по география на развитието в Африка в Римския университет „Сапиенца“. По време на представянето на доклада той посочи, че войната между Русия и Украйна, международното напрежение и климатичните промени оказват сериозен натиск върху сектора. В същото време континентът разполага с ресурси и младо население, които могат да бъдат основа за бъдещото му производствено развитие.
Според Туади ключовият въпрос е дали африканските правителства ще насочат достатъчно средства към земеделието и ще започнат да го разглеждат като инвестиция, а не като разход. Това предполага промяна както в бюджетните приоритети, така и в политическите решения.
Темата за международната подкрепа и финансирането на адаптацията към климатичните промени беше разгледана и от Мари Роза Яниели, експерт по климатични промени и екологичен преход в организацията ACRA. Тя представи развитието на преговорите по време на COP31, която току-що е започнала в Анталия, Турция.
Африканската група е поискала в дневния ред да бъде включена отделна точка за утрояване на финансирането за адаптация към климатичните промени. По думите на Яниели обаче държавите не са постигнали съгласие и дневният ред е бил приет без тази ключова тема. Възможността тя да бъде обсъдена в рамките на други сесии остава открита.
За земеделските общности в Африка, които са най-силно изложени на климатичните рискове, подобни международни преговори имат пряко практическо значение. От тях зависят възможностите за достъп до вода, опазване на почвите и приспособяване към все по-непредвидимите земеделски сезони. Основният риск остава международните решения и финансовата подкрепа да закъснеят спрямо темпа, с който климатичните промени се отразяват върху живота и поминъка на хората.



