Павел Хазърбасанов стана „Млад агробизнесмен“ в конкурса „Агробизнесмен на България“
Отглеждането на лешници може да бъде перспективен бизнес, но изисква дългосрочна визия, познаване на пазара и най-вече търпение. Това е философията на Павел Хазърбасанов, който развива специализирано биологично стопанство в село Юнаците, област Пазарджик. С общо 165 декара трайни насаждения и собствен разсадник, който в момента заема 10 декара, той е избрал да се фокусира върху италиански сортове лешници с добри вкусови качества и потенциал за приложение в хранителната индустрия.
В основата на производствената концепция са сортовете Тонда Джентиле дела Ланге, Тонда ди Джифони, Тонда Романа и сравнително новият Тонда Франческана. Именно последният привлича вниманието на младия производител с потенциала си за по-високи добиви. По думите му сортът е създаден и патентован от Университета в Перуджа, а родителските му форми са добре познати в лешникопроизводството.
Хазърбасанов обаче подчертава, че информацията за пазарната реализация на Тонда Франческана все още е ограничена. Големите преработватели работят с утвърдени сортове и технологични настройки, които не могат да бъдат променени лесно. Затова навлизането на нов сорт в индустриалното производство изисква време, доказване на качествата и достатъчни количества продукция.
Според него интересът към Франческана постепенно нараства, включително от страна на големи компании в хранителната индустрия. Това е и една от причините да заложи на този сорт още в началото на своя проект.
Засаждането на първите градини започва през 2020 г., а стопанството се развива от Павел Хазърбасанов заедно с брат му Неделчо и съдружника им Стоил Димитров. Тримата изграждат не просто лешникова градина, а специализирано производство с перспектива за развитие на нови технологии при отглеждането на културата. През 2026 г. Павел Хазърбасанов получава отличието „Млад агробизнесмен на годината“ в конкурса „Агробизнесмен на България“.
Първите икономически значими добиви от насажденията са реализирани през миналата година. Производителят вече е успял да продаде цялата си продукция, включително и реколтата от настоящия сезон. Реализацията е на цени между 3 и 5 евро за килограм лешници в черупка в зависимост от количествата.
За Хазърбасанов това е знак, че избраната посока има потенциал, макар че пазарът на новия сорт все още се развива. Той е категоричен, че успехът в този бизнес не се измерва само с добива, а и с възможността да се произведе суровина с постоянно качество, която да отговаря на изискванията на преработвателната индустрия.
В развитието на стопанството важна роля има и Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове. Чрез нея младият фермер получава информация за възможностите за подпомагане, актуални мерки и добри практики, както и възможност да обменя опит с други производители.
В момента стопанството се възползва от директните плащания, включително подкрепата за биологично производство. Павел Хазърбасанов обаче не крие, че субсидиите не могат да компенсират всички разходи и че административната тежест остава едно от сериозните затруднения за земеделците.
„Не сме на плюс със сигурност. Може би тази година ще сме малко над нулата“, коментира той. Според него подпомагането е важно и помага на стопанствата, но процедурите, проверките и административните изисквания понякога затрудняват получаването на средствата.
Една от стратегиите на стопанството е максималното механизиране на дейностите. Така се намалява зависимостта от сезонни работници и се оптимизират разходите и времето за изпълнение на основните операции.
При необходимост от ръчен труд стопанството разчита на вече установени бригади, с които работи през кампаниите, но не изгражда производствения си модел около постоянната наличност на работна ръка. Част от техниката е придобита със собствени средства и чрез финансиране, като стопанството има и подаден проект по инвестиционна мярка, по който все още очаква одобрение.
Плановете са насажденията да се увеличат до 250–300 декара, а разсадникът да се развива в диапазона между 10 и 30 декара според търсенето на посадъчен материал.
Засега затварянето на производствения цикъл чрез собствена преработка не е приоритет. Целта е да се изградят достатъчно големи обеми от качествена суровина, която да се реализира на пазара при конкурентни условия.
За Павел Хазърбасанов земеделието не е бърз начин за натрупване на богатство. Той не обещава лесен успех на младите хора, които обмислят да започнат собствен бизнес в сектора, и смята, че очакванията за бърза възвръщаемост често са нереалистични.
Самият той открива мотивацията си в ежедневната работа и в удоволствието да вижда как растенията се развиват, укрепват и започват да дават плод.
„Ако не ти харесва да си ровиш ръцете в пръстта, по-добре не се захващай със земеделие. Няма много смисъл в това“, казва младият производител.
Тази нагласа стои в основата на проекта му – търпеливо изграждане на специализирано стопанство, инвестиции в технологии и ясна посока към качествено биологично производство. А амбицията за следващите години е не просто повече декари, а утвърждаване на българското производство на италиански сортове лешници като надежден партньор на преработвателната индустрия.
Репортаж на Анета Божидарова



