Зърнопроизводство, етеричномаслени култури, биологично земеделие и инвестиции в напояване
За Пламен Генчев отличието „Агробизнесмен на България“ е много повече от лична награда. То е признание за 35 години работа в земеделието, за усилията на семейството му и за хората, с които е изградил и развива стопанството си. Той е първо поколение земеделец, но вече има и приемственост – двамата му синове са част от бизнеса и постепенно поемат все по-голяма отговорност.
Генчев е собственик на фирма „Сафари“ и обработва около 25 000 дка земя в Русенска област, в землищата на пет-шест села в община Сливо поле. Основното направление е зърнопроизводството, но в стопанството присъстват и етеричномаслени култури, биологично производство и различни практики за обработка на почвата. Част от площите се обработват по технологията No-till, а подходът е да се изпробват различни решения, без стопанството да разчита само на един начин на производство.
В управлението вече активно участват и двамата му синове. Единият се занимава с организацията на работата, а другият е агроном, завършил образованието си в Пловдив. Така семейният бизнес постепенно се превръща в обща работа на две поколения.
Добрата реколта не отменя притесненията за следващата година
Стопанската 2025/2026 г. се оказва успешна за Генчев. Достатъчните валежи са предпоставка за добри добиви от пшеница и ечемик, а към момента на разговора прибирането на царевицата все още продължава. След две поредни трудни години с отрицателни финансови резултати производителят най-сетне има основание за оптимизъм.
„Тази година сме доволни. Добивите са добри и със сигурност ще бъдем на плюс. Но разходите за следващата кампания стават два пъти по-високи – горивата, торовете и останалите консумативи поскъпват. Затова, докато приключваме добре тази година, вече мислим за следващата“, коментира земеделецът.
Положителната равносметка обаче не означава, че пазарната ситуация е спокойна. Генчев вече е реализирал част от продукцията си, но отчита затруднения при износа, по-високи транспортни разходи и такси, както и предпазливост от страна на търговците.
Близостта до пристанището във Варна и наличието на преработвателно предприятие в района на село Борисово му дават определено предимство. Част от продукцията си той реализира именно там. Това обаче не е възможност за всички производители, особено за стопанствата във вътрешността на страната, които са по-отдалечени от пристанищата и основните търговски канали.
По думите му реализираните цени са различни според културата. Рапицата е продадена при около 506 евро за тон, а високоолеиновият слънчоглед – на 520 евро за тон. При обикновения слънчоглед цената е с 20–30 евро по-ниска. Пшеницата е реализирана за около 200 евро за тон, докато царевицата се търгува над 210 евро за тон – ниво, което производителят не помни от години.
Въпреки по-добрите цени при някои култури, Генчев подчертава, че те трябва да се разглеждат на фона на значително нарасналите производствени разходи.
Климатичните аномалии променят плановете за сеитба
Сред най-сериозните предизвикателства пред земеделието той поставя климатичните промени. След няколко години, в които почти се отказва от рапицата заради неблагоприятните условия, през тази кампания отново увеличава площите с културата. Само неговото стопанство засява около 5000 дка.
Липсата на валежи в началото на есента обаче създава сериозни притеснения. Едва към края на октомври падат около 160 литра дъжд за период от 15–20 дни. Това рязко променя картината на полето, но не навсякъде влагата е разпределена равномерно.
„Получават се аномалии, които не можем да предвидим. При пшеницата посевите тръгнаха добре, получиха се равномерни и добри. При рапицата обаче влагата беше по-неравномерна и не мога да кажа, че съм напълно доволен. Все пак е по-добре, отколкото изобщо да не вали“, казва Генчев.
Именно непредвидимостта на времето го кара да търси различни технологични решения. Около 20–30% от площите в стопанството се обработват по No-till технология. Наред с това се прилагат конвенционални обработки и практики с намалена обработка на почвата, включително по ангажиментите за агроекология.
Резенето – ниша след трудностите с лавандулата
Разнообразието в стопанството не се изчерпва със зърнените култури. Генчев развива и производство на етеричномаслени растения, като през последните години променя стратегията си. След трудностите с реализацията на лавандулата и лавандуловото масло се насочва към резенето.
По данни от представянето на стопанството при връчването на отличието „Агробизнесмен на България“ през 2026 г. около 2000 дка са заети с биологично сертифицирано резене. В стопанството има и собствена дестилерия за производство на етерично масло. Семената намират приложение и в производството на чай, а маслото се реализира за нуждите на химическата промишленост.
Пазарът за тази продукция също не е лесен, признава земеделецът. Биологичното производство носи допълнителна подкрепа, но има и своите ограничения. Добивите са по-ниски заради ограниченията при използването на торове и препарати, като са разрешени само определени продукти, съобразени с правилата за биологично земеделие.
„Не бих казал, че това е изключително добра пазарна ниша. По-скоро има известно подпомагане за биологичното производство, което помага да се балансират по-ниските добиви. Когато направим сметката с подкрепата, би трябвало да излезем на плюс“, обяснява Генчев.
Рентите и краткосрочните договори затрудняват планирането
Високите ренти остават друг сериозен проблем за зърнопроизводителите. В община Сливо поле те достигат между 40 и 50 евро на декар – нива, които според Генчев са трудно защитими от икономическа гледна точка.
По негово мнение по-разумните стойности биха били между 30 и 35 евро на декар. Той обаче не смята, че държавата трябва административно да определя размера на рентите. Според него по-важно е да се създадат условия за по-дългосрочни договорни отношения между собствениците на земя и земеделските производители.
„Проблемът е в едногодишните договори. Всяка година започва едно наддаване между колегите. Собственикът казва, че иска 45 евро, ако не ги дадеш, ще намери друг, който да ги плати. Когато има дългосрочен договор, и двете страни имат сигурност. Аз знам, че ще обработвам тази земя, а собственикът знае какво ще получава“, коментира той.
Особено чувствителен е въпросът при инвестициите в напояване. В стопанството на Генчев са изградени поливни съоръжения, като той посочва, че напояването обхваща близо 5000 дка. Част от земята обаче е собственост на други хора и краткосрочните договори създават несигурност за направените вложения.
Преди седем-осем години той решава да поеме този риск и да инвестира в напояване. Днес вижда резултатите от решението си. Възможността да отглежда и втора култура върху същата площ му позволява да използва по-ефективно земята и да разпредели разходите за рента между две производства.
В момента в стопанството вече се прибира и слънчоглед от втора култура, а сеитбата на царевица като второ производство също е част от плановете му.
От офиса към полето – там е истинското удовлетворение
Въпреки постоянните сметки, инвестиционни решения и притеснения за пазара, Пламен Генчев намира най-голямото удовлетворение не в офиса, а сред посевите.
„Когато съм в офиса, съм потиснат и притеснен. Постоянно мисля дали ще стигнат парите, какво трябва да платим, дали ще можем да направим следващата инвестиция. Но когато отидем на блока и видиш хубавите полета, когато обиколиш и видиш как се развиват културите, това те отпуска“, споделя той.
За човек, посветил 35 години на земеделието, работата на полето остава най-силният мотиватор. Дори времето да е непредвидимо, пазарите да са несигурни, а разходите да растат, надеждата за по-добра следваща година продължава да движи стопанството напред.
„Ние, земеделците, винаги живеем с надеждата, че следващата година ще бъде по-добра“, казва Пламен Генчев.
Репортаж на Анета Божидарова



