Няма напредък по отношение целта за дял на биогоривата от 5,75% в транспортния сектор
България е изпълнила междинната цел от 11% дял на електроенергия от ВЕИ във формирането на крайното потребление на електроенергия до края на 2010 г., пише darikfinance.bg.
Няма обаче напредък по отношение целта за дял на биогоривата от 5,75% в транспортния сектор. Пред вид икономическите възможности и степента на развитие на страната, за България е договорено най-малкото допълнително увеличение за достигане на целта за дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление до 2020 г. – 16%, при 9,4% през 2008 г.
Количеството произведена енергия от ВЕИ, необходимо за постигане на националните и европейски цели до 2020 г, до голяма степен зависи от напредъка на страната по отношение увеличаване ефективността на енергийното ползване, преноса и разпределението на електрическа и топлинна енергия, и на потреблението на електроенергия за собствени нужди от страна на електрическите централи.
Ниската енергийна устойчивост и сигурност на енергийните доставки в България налагат нуждата от интензивна диверсификация на наличните ВЕИ и постепенното заместване на традиционните енергийни източници.
Това са акцентите на последния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и енергийната ефективност (ЕЕ) в жилищните сгради
В тази връзка в доклада се посочва, че Енергийната стратегия на България до 2020 г. предвижда значителни подобрения в енергийната ефективност, които да доведат до 50% спестяване на използваната първична енергия.
За да се случи това, обаче, са необходими действия в две насоки. На първо място - значително енергийно пестене в крайното енергийно потребление (домакинства, индустрия, транспорт, както и в сектора на услугите).
Съществен потенциал за енергийно пестене се крие във високата енергийна интензивност на българския сграден фонд, който, както и в ЕС, е отговорен за около 40% от общото енергийно потребление. На второ място, са необходими и спестявания при процесите на производство и трансформация на енергия.
До момента реализираната подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за ВЕИ и енергийна ефективност в жилищните сгради в България не съответства на декларирания висок статус, който темите получават в стратегическите документи на национално и на европейско равнище.
Към средата на 2011 г. подкрепата за двете области се равнява на 5,12% от общото ЕФРР финансиране за България. Оперативна програма "Конкурентоспособност" (ОПК) заделя по-малко от 3% за насърчаване производството на ВЕИ енергия, докато ОП "Регионално развитие" (ОПРР) – 4%, които обаче са предназначени и за по-широк кръг от дейности.
Подкрепата за енергийна ефективност в жилищните сгради е дори по-ограничена като към момента на изготвяне на доклада в средата на 2011 г, все още отсъства реално изплащане на средства по нея.
Основно предизвикателство за България по отношение на ВЕИ и енергийната ефективност е да се ангажират потребителите с цел промяна на тяхното поведение към спестяване на енергия; разходите за повишаване на енергийната ефективност (например чрез изолация на жилища) са твърде големи, за да се поемат от средното домакинство, което налага по-голяма държавна намеса. Българските домакинства са енергийно бедни - харчат повече от 10% от доходите си за енергия, а българската икономика има много висока енергийна интензивност.
В тази връзка, всички бъдещи увеличения на цената на електроенергията, включително и такива, свързани с използването на ВЕИ, ще трябва да бъдат съчетани с подкрепа на уязвимите потребители.
