сряда, 19 Декември 2018, 05:24
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
18 Юли 2013 11:41 | Актуално

Нови предизвикателства пред свиневъдите

Само 10 страни спазват законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните

Нови предизвикателства пред свиневъдите
Снимка: Reuters
Оцени статията
|

Свиневъдите с умиление си спомнят за годините, когато отчитаха като успех реализирането на 18-20 угоени прасета/годишно от една свиня-майка. С развитието на науката се откри нов свят, изпълнен с невероятни предизвикателства: увеличаване на мускулна маса на животните, намаляване на времето за угояване, подобряване оползотворяването на фуражите и т.н. Революцията в биотехнологиите, от клониране до получаване на генетично моделирани храни се приема в свиневъдството едновременно като определена заплаха, ни и като средство за реализиране на неограничени възможности.

Появиха се организации (People for the Ethical Treatment of Animals (PETA), борещи се срещу използването и прилагането на неприродосъобразни методи на производство, при наличие на алтернативни възможностите за получаване на животни с висок здравен статус и по-добра взаимовръзка между технологиите на производство и опазване на околната среда. През последните години светът научи и видя първите клонирани прасета и разгадаването на генома на свинете.

Дълго време в средите на бизнеса, основен проблем за благополучието на свинете се явяваше индивидуалното отглеждане на доказано бременните свине. От 1 януари 2013 година в страните от Европейския съюз е в сила забраната за това. Към този момент обаче, само 10 страни спазват законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните (сн. 1), а при останалите изпълнението е от 58 до 99% (табл.1). Министъра по въпросите на околната среда на Великобритания Оуен Патерсън заяви, че страните от ЕС са имали 12 години, за да се справят с проблема и е непростимо, че по-малко от половината са в пълно съответствие с нормативните изисквания.

Снимка 1. Групово отглеждане на бременни свине.

      new_picture_22_1_448_01

 

Таблица 1. Готовност за хуманно отношение към бременни свине (към
1.1.2013 г.).

Страна Изпълнение,%
Австрия, България, Великобритания, Естония, Литва,
Латвия, Люксембург, Румъния, Словакия, Швеция
100
Белгия 89
Чехия 99
Дания 94
Германия 73
Ирландия 82
Гърция 82
Испания 96
Франция 72
Италия 99
Кипър 63
Унгария 99
Малта 90
Холандия 98
Полша 93
Португалия 58
Словения 95
Финландия 98

Въпреки, че още не е решен навсякъде в ЕС този проблем, свиневъдите вече са изправени пред нови предизвикателства и трябва да решават не по- малко сложни и важни въпроси. За какво става въпрос? Хирургическата кастрация на мъжките прасета за угояване, се практикува масово от векове, поради няколко причини. В момента на полово съзряване и завършване на телесното развитие, нерезите започват да демонстрират агресивност и работата с тях (транспорт, предкланичен престой и др.) е по-тежка, трудна, а в някои случаи и опасна, в сравнение с кастратите с подобна кондиция и същата възраст. При групово отглеждане с женски животни, нерезчетата са
по-агресивни (има данни, че това е свързано с породната принадлежност), а сексуалната им възбуда се увеличава, поради образуването на по-големи количества полови хормони. Другата, определено по-важна и основна причина за кастрацията, е че месото на нерезите във възраст на полово съзряване (100 кг. и повече) има специфичен неприятен мирис. При кулинарната обработка на такова месо често пъти се проявява мирис, който се описва от консуматорите като уриноподобен, на микс от пот и/или лук, т.е. т.н. “мирис на нерез”. Той се дължи на високата концентрация на веществата: андростенон, скатол и индол, които се произвеждат от половите жлези на нерезите, натрупват се в мастните тъкани на трупа и се „освобождават” при високата температура на кулинарната обработка (фиг. 1 и фиг. 2). Като следствие от това , параграф 1, буква (п) от глава V на раздел II в приложение I към регламент (ЕО) N854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за определяне на специфичните правила за организирането на офицален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация, предвижда че месо със силно изразена полова миризма, е непригодна за човешка консумация.

Фигура 1. Съдържание на андростенон (Дюрок, Пиетрен, Ландрас, Голяма
бяла), μg/g

 new_picture_24_1_480_01

Фигура 2. Съдържание на скатол (Дюрок, Пиетрен, Ландрас, Голяма бяла),
μg/g

 new_picture_26_1_480


Какви са особеностите при угояване на кастрирани и некастрирани мъжки прасета? Счита се, че кастрацията действително спомага да се контролира агресията на животните и се препоръчва да се провежда преди отбиването. Преимуществото на ранната кастрация, е че животните чувстват по-малка болка, кръвотечението не е така обилно, съпротивата на животните е минимално и манипулацията може да се извършва самостоятелно. Некастрираните мъжки животни се характеризират (табл. 2) с по-добро
оползотворяване на фуража, усвояват по-добре азота от фуражите (продуцират по-малко торова маса), имат по-високо съдържание на постно месо в трупа и следователно угояването им е по-ефективно, в сравнение с това на кастрираните мъжки прасета.

Таблица 2. Продуктивни показатели на нерези, в сравнении с кастрати.

Показатели: Характеристика:
Среден дневен прираст + 20-30 g/ден
Оползотворяване на фуража - 0.2-0.3 kg фураж/kg прираст
Съдържание на постно месо в трупа + 2-3%
Количество на месни обрезки - 1,5%
По-малък риск от инфекции
По-малко торова маса
Възвращаемост + 7 Евро


Анализът на данните показва, че в Европейския съюз, годишно се кастрират над 100 млн. прасета и ако практиката се прекрати е възможно 700 000 ha селскостопански площи, които сега се използват за производства на необходимите за изхранването им фуражи, да се пренасочат за други нужди (напр. за земеделски култури за производство на биогорива др.).

Понастоящем в практиката се прилагат няколко основни подхода за предотвратяване и редуциране на характерната миризма на месото от нерези:

Селекция и иновационни репродуктивни технологии. Цели се висок интензитет на растеж, значително изпреварващ развитието на половите органи и система. Селекционирани са вече мъжки разплодници с по-ниско ниво на „мирис на нерез”. В Германия вече са получени 70 нерези, работещи в 4 осеменителни центъра и те са предпоставка за повишаване на рентабилността на производството. Полът на угояваните прасета също има важно икономическо значение, защото производителите на свинско месо предпочитат да отглеждат във фермите си женски прасета. Естествено
причината за това не е факта, че тези животни са в основата на възпроизводствения процес, а се преследват други стратегически цели. Има информация за разработена технология, при която въз основа на различни температурни промени със семенната течност и дълбоко цервикално осеменяване се получават по-малко мъжки индивиди и съотношението на половете в прасилата е до 80% към 20% в полза на женските прасета.

Разработен е и метод за манипулация на пола, базирайки се на характерни протеини по повърхността на сперматозоидите. Някои от тях са специфични само за „Х” хромозомата, която е отговорна за формирането на женски приплоди. Методът се базира на концепцията за антителата и отделянето на сперматозоидите които носят желаните хромозоми и използването им за изкуствено осеменяване. Логично е да се запитаме: Морално ли е това?

Повечето от специалистите отговарят утвърдително, тъй като използването на антитела е стара технология, използвана отдавна за лечението на различни заболявания и в никакъв случай не се застрашава здравето на разплодниците. Каква е ползата от манипулиране на пола при свинете? От изходна база 52% женски приплоди в прасило и постигане на 75-80%, ще се намали дневната заетост на работниците с кастрации, редуцира се използването на операционни атрибути: скалпели, игли, медикаменти и се минимизира риска от евентуално последващи инфекции и скротални хернии.

Например: Обработка на новородени прасета и кастриране на мъжки
прасета:

  • 12.8 броя живородени прасета в прасило от 1 свиня-майка;
  • в прасило: 6.7 женски прасета (52%) и 6.1 мъжки прасета (48%);
  • време за кастрация на 1 прасе: 1 минута;
  • медикаменти: 2 сс пеницилин-0,09 US$/прасе и
  • 1 сс 5%-ов йодов разтвор-0,03 US$/прасе;
  • скалпели-0,05 US$/1 брой
  • Разходи за кастрация на мъжките прасета в едно прасило:
  • трудови разходи: време-6 мин., при 15 US$/час=1.5 US$.
  • медикаменти: 6х0.09=0.54 US$ и 6х0.03=0.18 US$.
  • скалпели: 6х0.05=0.30 US$.

Общо направени разходи: 1.5+0.54+0.18+0.30=2.52 US$.

Във ферми с 1000 свине майки, седмично се получават по около 46 прасила. Следователно годишните разходи за кастрации са 6027.84 US$ (52 седм. X 46 прасила x 2.52 US$). Ако мъжките прасета в прасило са 20-25% от общия брой, то икономията на средства ще бъде 50% (3013.92 US$). Следователно при промяна в съотношението на пола в полза на женските прасета в прасилата, кастрациите и разходите за тях значително ше се рудуцират.

Хранене и условия на отглеждане. Наличието на скатол в организма на нерезите се обуславя в определена степен от състава на използваните фуражи и условията на производствената среда. Нивото му може да се понижи с пъти, чрез специфични добавки към фуражите (картофено нишесте др.), а по-голямото съдържание на сурови влакнини води до намаляване концентрацията му в червата. Скатолът прониква в организма на животните и чрез торовата маса и поради това съдържанието му е особено високо в тлъстинната тъкан на постоянно и силно замърсени свине и при такива отглеждани при по-голяма гъстота. Съобщава се в някои изследвания, че е налице и зависимост между наличието на “мирис на нерез” и годишните сезони, като през лятото концентрацията на андростенон и скатол са по-високи в сравнение с тази през зимния период.

Имунокастрация. Това е обичайна процедура по ваксинация на животните, стимулираща образуването на антитела, прекратяващи развитието на семенниците на мъжките животни (сн. 2).

Снимка 2. Угояване на имунокастрирани мъжки прасета.

new_picture_27_1_217        new_picture_28_1_205

Отстраняване на тестисите, чрез хирургическа кастрация. Въпросът засяга хуманното отношение към животните и независимо от възрастта на която се извършва се определя като болезнена манипулация. Във връзка с това в практиката се прилагат (от 1 януари 2012 задължително):

  • обща анестезия (Холандия, Швейцария)
  • местна анестезия (Норвегия).
  • аналгезия (Германия, Франция, Дания).

През последните години кастрацията, като масова практика се превърна в сериозна загриженост за хуманното отношение към животните. Причината за това са доказателствата, че тази хирургична процедура причинява болка, дори и при много малки прасета. С промяна на социални ценности, много от потребителите започнаха да призовават за третиране на прасетата с по-малко болезнени манипулации. Поради това, Европейската комисия и преставители на свинепроизводителите, месната промишленост, търговците на дребно, ветеринарни лекари, научни работници, на неправителствени организации за хуманно отношение към животните (табл. 3) се ангажираха на доброволен принцип да преустановят практиката на хирургическото кастриране намъжки животни към 1 януари 2018 год., при условие че се създаде европейско партьорство по тези въороси и се набележат необходимите действия за постигане на целта (Европейска декларация относно алтернативите на оперативната кастрация на свинете).

Таблица 3. Институции с ангажимент за доброволно преустановяване на
оперативната кастрация на свине.

Институция:
COPA-COGECA (European farmers and European agri-cooperatives)
Eurogroup for Animals
UECBV (The European Livestock and Meat Trading Union)
CLITRAVI (Liaison Center for the Meat Processing Industry in the European Union)
FESASS (The European Federation for Animal Health and Sanitary Security)
EAAP (European Federation for Animal Science)
EFFAB (European Forum of Farm Animal Breeders)
FVE (Federation of Veterinarians of Europe)
Danish Agriculture and Food Council
DBV (German farmer association)
VDF (German meat industry association)
HDE (German retail federation)
Scientific experts from INRA (Institut National de la Recherche Agronomique)
COV (Dutch red meat slaughterhouses)
LTO Nederland (Dutch pig farmers organisation)
NVV (Dutch pig farmers organisation)
NBHV (Dutch livestock traders organisation)
ANAS (Associazione Nazionale Allevatori Suini) - Italy
DMRI (Danish Meat Research Institute)
OIVO - CRIOC (Centre de Recherche et d'Information des Organisations de Consommateurs)
FEFAC (European Feed Manufacturers' Federation)
CIWF (Compassion in World Farming)
The Dublin Society for Prevention of Cruelty to Animals – Republic of Ireland
Finnish Farm Animal Welfare Council
Galician Meat Technology Centre – Spain
Dutch Society for the Protection of Animals
PROVIEH VgtM e.V. – Germany
SCIENTIFIC EXPERT from IFIP - “Institut du porc en France"
PMAF - Protection Mondiale des Animaux de Ferme
Soil Association, UK
ANPROGAPOR, Spain

В резултат на това стартира изпълнение на работна програма, която да подкрепи техническите, научните и образователните мерки за идентифициране и въвеждане на алтернативи на хирургическата кастрация. С оглед получената информация от тези проучвания е възможно да се наложи преразглеждане на законодателството на Съюза, за да се осигури гладко функциониране на вътрешния пазар. Поради това е целесъобразно да се извърши всеобхватен анализ на очакваните разходи за съответните мерки и на ползите от тях, на различните нива на веригата за производство на свинско месо.

Кои са основните действия и мероприятия в работната програма?

  • Договаряне на общо разбиране на понятието „характерна за нерези миризма на месото“.
  • Разработването на признати от Европейския съюз референтни методи за откриване и измерване на основните съединения, на които се дължи характерната миризма на месото от нерез.
  • Проучване относно готовността на потребителите в Европейския съюз и в трети страни да възприемат като годни за консумация свинско месо и месни продукти, добити от мъжки прасета, които не са хирургически кастрирани.
  • Проучване на методите за бързо откриване на характерната миризма на месото от нерез, използвани в кланиците.
  •  Проучване относно начина за постигане на намаляване на съединенията, на които се дължи характерната миризма на месото от нерез, чрез технологии на отглеждане, хранене, селекция и развъждане.
  • Проучване и икономически анализ на разходите и ползите от преустановяването на хирургическата кастрация на свинете, като специално внимание да се отдели на дела на разходите по цялата верига на свинското месо.
  • Изготвяне на списък на традиционни производства, при които се изисква използването на свине с по-голямо тегло.
  • Разработването, хостинга и поддържането на специален уебсайт, посветен на действията на Европейския съюз в областта на алтернативите на хирургическата кастрация на свинете.

Европейско партньорство е създадено за разработване на инструменти, необходими за постигане на целите и за да се създадат условия, при които разходите за преустановяване на оперативната кастрация да се поделят между икономическите оператори по веригата. Тъй като използването на различни подходи в рамките на Европейския съюз може да създаде проблеми за функционирането на вътрешния пазар, а също и за износа в трети страни, развитието на европейски референтни методи за откриване на специфичния „мирис на нерез” ще улесни търговията със свинско месо. Понастоящем съществуват няколко метода за изследване приемливостта на продукта от потребителите и трябва да се подчертае, че химическиия анализ е най-обективния, макар и скъп. Може да се очаква, че сетивните органи (човешкия нос) на разумни и добре обучени дегустатори ще са във възможност да формират определено представителен, мащабен и практичен начин за измерване на приемливостта на свинското месо от некастрирани мъжки прасета (сн. 4).

При добив на свинско месо за продукти, регистрирани като „храни с традиционно специфичен характер“, „защитено географско указание“, „защитено наименование за произход“, както и за производство на традиционни висококачествени продукти (фигуриращи в специален списък), кастрацията ще е неизбежна и цели спазване на съществуващи стандарти за качество.

Снимка 4. Органолептична оценка мириса на свинското месо.

       new_picture_29_1_414


Европейската комисия цели с участието си в тази инициатива да насърчи присъединяването на частноправни субекти към декларацията, като е необходимо те публично да заявят одобрението си.

                                       

проф. Валентин Кацаров, Тракийски университет, Стара Загора

Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Последни новини

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker