понеделник, 10 Декември 2018, 11:37
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
16 Юли 2018 21:45 | Интервюта

Чумата по дребните преживни животни PPR не е опасна за хората

Икономическите щети са високи

Чумата по дребните преживни животни PPR не е опасна за хората
Проф. Георгиев, ЦОРХВ
Оцени статията
Брой гласове: 1 Рейтинг: 5
|

-Проф. Георгиев, какво представлява чумата по дребните преживни животни?

Чумата по дребните преживни животни е известна още като чума по козите. Не е зооноза – не боледуват хора от нея. Подобно на чумата по говедата, PPR по козите и овцете се характеризира с ерозивен стоматит, изтечения от носа и очите, ентерит, бронхопневмония и смърт.

В началото на 40-те години на миналия век за първи път в западно-африканската държава Кот д'Ивоар беше описано силно контагиозно и с висока смъртност заболяване по дивите и домашните дребни преживни животни. Четиринадесет години по-късно специалистите преоткриха заболяването и установиха серологичната му връзка с вируса на чумата по говедата. Първоначално се считаше, че вирусът на чумата по дребните преживни представлява щамова разновидност на вируса на чумата по говедата, адаптиран и патогенен само за овцете и козите и че той е загубил способността си да инфектира говедата. Значително по-късно е установено, че се касае за отделен, уникален, различен и самостоятелен вирус, който обаче има антигенни връзки с вирусите на чумата по говедата, ганата по кучетата и човешкия морбили вирус. И тъй като вирусът е морбили, той не е с много висока устойчивост, неговото предаване става чрез близък контакт, по аерозолен начин. Предаването става предимно чрез контактуване между животните. Обикновено, когато козите или овцете пладнуват, навеждат главите си надолу, пръхтят една в друга и така се заразяват.

-Кои животни могат да бъдат засегнати от този вирус?

Кравите и прасетата могат да имат субклинична инфекция, но не излъчват вирус. Овцете и козите са основните животни, които засяга вирусът на чумата по дребните преживни. Козите са много по-чувствителни и заболяването протича при тях много по-тежко. Заболяването може да инфектира редица други диви дребни преживни, главно газели и дори белоопашатия елен.

Заразяването на животните при PPR е подобно на това при чумата по говедата. За реализирането на инфекция от голямо значение е гъстотата на популацията от възприемчиви дребни преживни.

-Как протича болестта?

Когато заразените животни са във виремичен стадий, вирусът се отделя още чрез фекалиите, слюнката и урината. При това заболяване не се констатира статус на носителство. В ендемичните райони, където заболяването съществува постоянно, но със затихвания, то се проявява с цикличност. Обикновено след избухване в стадия на ковалесценция титърът на антителата в кръвта на преболедувалите животни се повишава и заболяването стихва, а вирусът спира циркулацията си и стадото се самооздравява. Едва след време, когато вследствие смяната на поколенията в стадата преобладават млади, неимунни и чувствителни индивиди и те бъдат изложени на инфекция, може да се стигне до нова опустошителна епизоотия. Инкубационният период на болестта е обикновено 4-5 дни. За входна врата на инфекцията се приемат епителните клетки на горните респираторни пътища и тонзилите.

-Как да познаем болно от чума животно?

PPRV се реплицира първично в локалните лимфни възли. След това чрез кръвния ток във виремичния стадий на болестта се разпространява до други лимфни възли, конюнктивите, лигавиците в устната кухина и мукозата на гастроинтестиналния и респираторния тракт. Поради факта, че заболяването е имуносупресивно, могат да се развият и екзалтират редица вторични бактериални и паразитни инфекции, някои от които да доведат до хеморагични пролиферати и бронхопневмония. Първият клиничен симптом е повишаване на телесната температура до 41ºС-41.5ºС, придружено от отказ от храна и умърлушеност. Правят впечатление обилните назални изтечения, които от серозни в началото много бързо преминават в гнойни, запушващи въздухоносните пътища и животните често сумтят. Вследствие на конюнктивита изтеченията от очите са серозно-гнойни и се наблюдава помътняване на роговицата. Клепачите са отекли и притворени. Характерно е обезкосмяването около очните орбити благодарение на тази секреция и животните изглеждат като че ли имат “очила”. При отваряне на устата и оглед се установява лош дъх и ерозивен стоматит със засягане на венците, твърдото и мекото небце, езика и букалните папили. Появяват се ерозии на лигавицата, стимулиращи обилното слюноотделяне и поява на профузна диария. Назалните изтечения стават мукопурулентни и се натрупват, като блокират ноздрите и затрудняват дишането. Кашлица и хрипове се установяват тогава, когато са налице симптоми на пневмония. Бронхопневмонията е основен клиничен признак на болестта. При протрахираните случаи тя често се усложнява с инфекция от пастьорели. Както изтеченията от дихателните пътища, така и течните изпражнения миришат лошо. Подострите и най-острите инфекции са фатални, като смъртта настъпва 4 до 10 дни след началото на заболяването. Оздравяването при оцелелите е удължено и дори усложнено от активирани инфекции или суперинфекции като трипанозомиаза, дерматофилоза или orf virus (ектима, засягаща предимно устата). Животните бързо губят телесна маса, слабеят и се дехидратират, като при фатален изход смъртта настъпва след 10-15 дни от началото на клиничните симптоми. В някои случаи животните могат да преживеят, но обикновено смъртността е висока, като в повечето случаи смъртта е резултат от усложнения или вторични инфекции. В чувствителни на инфекцията стада или при “културни” породи смъртността може да достигне до 90-100%.


Източник:
  • AGRO.BG
  •  
     
     

    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни новини

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker