България трябва да бъде активен участник в Брюксел за бъдещето на ЕС, заяви евродепутатът
- Г-жо Вели, фермерските протести в Европа продължават. Направи се известно отстъпление от Зелената сделка. В каква посока са тенденциитеq предвид предстоящите избори за нов европарламент?
В краткосрочен план ЕК предприе мерки, като излезе с предложение за опростяване на ОСП и за намаляване на административната тежест, което беше сред исканията на фермерите. Предприетите мерки касаят и стандартите за добро земеделско и екологично състояние, като подчертавам, че дерогациите ще бъдат възможни на ниво държава членка. Това от една страна е добре, защото ще могат да се съобразят националните специфики, но фермерите от различните европейски държави ще работят с различни изисквания - в зависимост от решенията на националните власти.
Така че са предприети мерки, които можем да определим като една правилна малка крачка в помощ на земеделците. В рамките на заседание на Комисията по земеделие имахме изслушване на комисаря Войчеховски, който обяви, че ЕК ще се ограничи само до промени по ОСП.
На моя въпрос как тези промени в стандартите за добро земеделско и екологично състояние ще си кореспондират със Закона за възстановяване на природата, не получих отговор. Законът за възстановяване на природата предвижда земеделците и собствениците на земи и гори да отделят част от земята си за опазване на биоразнообразието. Така че предстои да видим по какъв начин ЕК ще успее на синхронизира настоящите дерогации със законодателството по Зелената сделка. Предполагам, че ще се изчакат европейските избори, за да се премине към по-големи промени, които изискват по-дълги дебати и повече технологично време. Голяма част от членовете на Комисията по земеделие изразихме готовност тези промени да бъдат гласувани преди края на мандата, т.е. до края на април. Надявам се обаче и колегите от Комисията по околна среда да са на същото мнение и да успеем да приемем тези промени, които ще важат за настоящата стопанска година.
- Това означава, че ще се даде глътка въздух на европейските фермери.
Да, ще се даде глътка на европейските фермери, но това не е достатъчно. Това са само малки първи стъпки в посока на преразглеждане на ОСП, която беше реформирана и приета в съвсем други условия – преди Ковид пандемията и войната в Украйна. Изискванията и целите, които бяха заложени, бяха въз основа на други анализи, без да отчитат инфлацията.
- Какви са изгледите да бъде удължен срокът за прилагане на украинската помощ?
Срокът на действие на тази секция от Временната рамка за подпомагане на земеделците е до 30 юни. Делегацията на ДПС в ЕП изпратихме искане до ЕК този срок да бъде удължен. Ако това се случи, трябва да се увеличи тавана на помощта, който към момента е 280 000 евро, тъй като голяма част от фермерите вече са го достигнали.
- Можем ли да говорим за провал на Зелената сделка?
На този етап – не, защото голяма част от законодателните актове, регламенти и директиви, приети през последните три години в ЕП, реално все още не са влезли в сила. Те ще влязат в сила от 2025 г., а 2028 г. ще има междинна оценка. Затова преди да са стартирали голяма част от целите на Зелената сделка, не можем да говорим за провал.
В земеделието имаме екосхеми, които вече са в действие – това е зелената архитектура на ОСП, като обща предварителна оценка за нея ще имаме през следващата година.
- Каква е целта на стратегическия диалог, който Урсула фон дер Лайен стартира, и на какъв етап са дебатите в момента?
Стратегическият диалог е с една основна цел - да бъде чут гласът на земеделците. ЕК предвижда провеждане на различни семинари, конференции, консултации със земеделците на национално ниво. Аз считам, че този стратегически дебат трябва да се води и на регионално ниво, за да отчита проблемите в различните региони, така че да работим в посока на сближаване, а не на задълбочаване на неравенствата.
Срокът на стратегическия дебат по мое мнение е прекалено кратък. Той трябва да приключи в края на юни. Надявам се поне да послужи за базисно основно мнение, което да бъде взето предвид в следващия мандат на Комисията, на Парламента и на Съвета.
- С оглед на присъединяването на нови страни членки към ЕС как ще се промени картината в европейското земеделие?
Най-сериозни промени биха настъпили в сектор „Земеделие“ след присъединяването на Украйна в ЕС. Предварителни изчисления показват, че ако се запази настоящото разпределение на бюджета, около 20 % от бюджета ОСП биха отишли в Украйна, което означава, че трябва да променим ОСП, ако искаме да я запазим. Ако имаме българска национална позиция, в която да се обединят земеделците, институциите, обществото и заинтересованите страни, и която да защитим в Брюксел, би било добър шанс за нашите земеделци, които продължават да страдат от по-ниските директни плащания.
- Ще бъде ли Украйна заплаха за ЕС, когато влезе в режим на спазване на изисквания и правила, каквито са валидни за всички европейски фермери? Не е ли всъщност Русия големият производител на зърно – с оглед на пазарните реалности в региона?
От гледна точка на гарантиране на продоволствената сигурност и на осигуряване на храни за ЕС и извън него, Украйна би подобрила продоволствената система на общността. Това е безспорен факт. От друга страна обаче, ако разглеждаме само ОСП, Украйна би отслабила ОСП, особено целта за справедливи доходи на земеделците. Присъединяването й към ЕС, означава спад на субсидиите на земеделците между 20 и 30%. В условия на криза мисля, че това е един значителен спад, който би нарушил конкурентоспособността.
- Води ли се изобщо дебат за това изцяло да се промени финансирането по ОСП и да отпаднат директните плащания?
Има такъв разговор и на европейско ниво, но този разговор е по-широк на национално ниво - и във Франция, и в Германия. България този път трябва да си е научила урока и ние да стартираме такъв дебат - как България и българските земеделци виждат бъдещето на ОСП, защото графикът за визията и за приемането на ОСП след 2027 година не ни дава много време. През 2024 година тече Стратегическият диалог. Следващата година ЕК трябва да предложи многогодишната финансова рамка за след 2027 година и обикновено периодът, в който се разглежда и приема, е двугодишен. През 2026 г. ЕК ще излезе със законодателните предложения за ОСП, ако решението е тя да продължи да се прилага. Така че в тези две години нямаме много време, в което ние, на национално ниво, да свършим нашата работа.
- Какви са визиите за ОСП след 2027 г.?
Обсъждат се три дизайна на ОСП. Първият е запазване на ОСП без промяна, който е най-малко вероятният вариант заради перспективата Украйна да стане член на ЕС.
Друг вариант е създаването на нов стълб, който да включва зелените схеми и мерки, със зелен бюджет – до 50% от общия бюджет. Първи и втори стълб си остават.
Третата позиция е да няма ОСП и тя да стане част от националните климатични и енергийни планове, като в тях да се създаде нов стълб – гарантиране на продоволствената сигурност.
- Местните инициативни групи в България са силно притеснени, че настоящият програмен период за тях е пред провал, тъй като те са заложили в своите стратегии многофондово финансиране, но все още не е изработен механизмът, по който това да започне да се случва. Ще бъде ли прецедент България, ако прилагането на подхода ЛИДЕР отпадне от този програмен период и близо 1 млрд. лева не стигнат до малките населени места?
Разбира се, че ще е проблем. Надявам се да не се стигне до такъв развой, защото този подход е изключително успешен и е един добър достъп до програмите за малките стопани, малките и средните предприятия в селските общини. Така че се надявам в следващите месеци България да има политическа стабилност, за да заработят всички програми ефективно.
- Това е въпрос на политическо решение и на едно министерско постановление, нали така?
Така е, да. Би трябвало да са взети решенията във всички ресорни министерства, за да може да стартира функционирането на подхода. Надявам се да се случи. За съжаление, голяма част от предизвикателствата и трудностите ни са национални. Всички ясно и осъзнато отчитаме нуждата от политическа стабилност и от правителство в България. Първо, за решаване на националните проблеми. Изключително много сектори и браншове очакват национални решения. От друга страна обаче, поглеждайки в рамките на ЕС, предстои един важен период, в който ще бъдат взети големите европейски решения. И ако България няма правителство, отново нашият глас ще остане нечут в Брюксел. Надявам се България да бъде активен участник във вземането на решения за бъдещето на Европа.
Интервю на Анета Божидарова
