Лесотехническият университет в столицата започна новата учебна година
На прага на новата учебна година за студентите от Лесотехническия университет в София (ЛТУ) се срещнахме с ректора чл.-кор. проф. д.н. Иван Илиев – обнадежден за новите студенти и оптимист за настоящите. Вярва, че няма непризнат труд и, че тези, които са последователни – те стигат до успеха. Той припомни, че висшето лесотехническо образование стартира през 1925 година, а през 1953 година се отделят като самостоятелно висше учебно заведение, като съвсем наскоро са празнували своята 70-та годишнина като такова училище. Започват учебната година с нови придобивки (разширени площи, нови и обновени лаборатории), които ще дадат допълнителни възможности за обучението – и лекционно, и практическо.
Професор Илиев, към кои специалности има най-голям интерес?
По традиция - това са „Ветеринарната медицина“ и „Ландшафтната архитектура“. По-нови и интересни за студентите специалности са „Инженерен дизайн“, „Компютърни технологии в мебелната индустрия“, както и към специалностите „Горско стопанство“, „Екология и опазване на околната среда“. Студентите проявяват интерес към „Растителна защита“, „Агрономство“. Много от нашите специалности са уникални и ги няма на друго място в България.
Екологията модерна дисциплина ли е?
Не само в България, но и навсякъде по света. Имаме сериозни традиции в това отношение, като се движим на челните места в рейтинговата система. Гордеем се с тази специалност.
Колко нови студенти посрещате тази година?
Около 550 – това е бройката, утвърдена от МОН. При нас се обучават не само български, но и чуждестранни студенти по няколко национални програми, като например по Еразъм. Стараем се непрекъснато да обновяваме материалната си база, като имаме вече изградена нова сграда на площ 960 кв. м., в която освен учебна дейност, ще се води и научна работа. Предвиждаме и научна дейност във връзка с един от националните приоритети – Европейската зелена сделка.
Споменавате нови придобивки, а какво се случва с останалата част от материалната база – общежитията, например?
Длъжници сме на студентите все още. Строени са през 70-те години, оттогава не са правени сериозни ремонти, а е наложително. За съжаление към момента не можем да отделим такива средства, става дума за милиони от бюджета.
Как се провеждат практиките на студентите?
ЛТУ от десетилетия се слави, че е с най-разширеното практическо обучение от българските университети. Обучаваме студентите си и тук, но и извън София – в учебните ни бази в Юндола и Бързия. Упражненията провеждаме на терен. Там обучаваме студентите в горските специалности. В базата ни във Враждебна се обучават колегите от специалностите „Ветеринарна медицина“ и „Агрономство“. Междувременно всичките ни студенти, когато завършат обучението си, провеждат едномесечен стаж на различни места у нас. С това завършва тяхното обучение - преди дипломната им работа.
Студентите ни имат сериозни възможности, вижда се и при състезанието за стипендии. Освен средствата, които ни заделя МОН и МОСВ сме подкрепени от частни и държавни фирми и съюзи.
Какъв процент от студентите остават в специалностите, които са си избрали?
Нашите дисциплини са тясно специализирани и повечето студенти са избрали специалността си с перспектива за бъдещето. За различните професии е различно. Най-висок процент относно професионалната реализация е за специалностите „Ветеринарна медицина“, „Ландшафтна архитектура“ и „Горско стопанство“.
Как ви промени пандемията, професоре?
И положително. Въпреки че всички български университети „влязохме“ неподготвени. Трябваше да се справим бързо с новото водене на занятия. Това обогати и нас, и студентите и продължаваме да ползваме този опит.
Споделям и с бъдещите, и с настоящите студенти, че присъственото обучение е незаменимо. Онлайн провеждането на лекции не може да замести практиката.
А как се случваше обучението?
Няма да крия – със сериозни затруднения. С презентации им показвахме практическата дейност, която няма как да замени физическото участие на студентите.
Какви са младите хора днес?
Като всички млади хора – търсещи личности, нетърпеливи. Но са и амбициозни. Надявам се, че това ще запазят в годините напред, когато започнат и работа по специалността си. Пожелавам им да бъдат амбициозни, да работят последователно и никога да не забравят, че няма непризнат труд.
