1. Начало
  2. Интервюта
  3. ОСП от полза за всички нас
  4. Фермерите имат необходимост от обучение, от съвети и от трансфер на знания по отношение на дигитализацията в земеделието

Фермерите имат необходимост от обучение, от съвети и от трансфер на знания по отношение на дигитализацията в земеделието

Свилен Костов, специалист по прецизно земеделие

 

 - Дигитализацията на земеделието и селските райони - една изключително важна тема, която е във фокуса и на сегашния, и на следващия програмен период. Г-н Костов, дали обаче фермерите имат готовност да прилагат дигитализацията и дали имат нужните познания?

Наистина дигитализацията на селското стопанство и селските райони е тема, която повече от 10 години се върти из пространството. В предишната ПРСР също имаше мярка за осигуряване на широколентов интернет по селата. Настоящата програма и тя има подобни амбиции, а в следващия програмен период изключително много се разчита на дигиталните технологии в земеделието. Когато говорим за дигитализация, има няколко аспекта, които трябва да засегнем. Първият е какво всъщност дигитализираме? Земеделието е отрасъл, в който голяма част от операциите не могат да бъдат дигитализирани, а могат да бъдат механизирани. Затова е важно, когато говорим за дигитализация, да се фокусираме върху насоките в този отрасъл, които могат да бъдат обект на подобряване чрез цифрови инструменти. Факт е, че фермерите са отворени към подобен тип иновации, но друг безспорен факт е, че те имат необходимост от обучение, от съвети и от трансфер на знания, така че най-добре да се възползват от дигиталните технологии. Много е важно дигитализацията да не бъде самоцел, а трябва да помислим как можем да подобрим или да внедрим нови процеси в производството.

 - Кой ще извършва обучението на фермерите и по какъв начин? А ще се наложат и инвестиции. Откъде могат да се намерят пари за това обучение?

ОСП и по-конкретно ПРСР имат предвидени бюджети точно за такъв тип информационни дейности, краткосрочни или дългосрочни обучения, консултации, предоставяне на пакети от знания, свързани с внедряването на цифрови технологии в земеделието. Тук немалка роля имат и организациите на земеделците, на експерти, НПО-та, които имат точно тази цел - да осигурят моста между технологията и нейния ползвател, в случая - фермерът. Какво от наличните технологии му е необходимо и как той може да го използва в своето стопанство по най-добрия начин. Темата е много обширна, защото тук трябва да включим и учебните заведения, особено аграрните университети, които според мен задължително трябва да включат темата в програмата си. А това е трудно, защото се изискват инвестиции за оборудване. Тези инвестиции могат да бъдат осигурени например от компаниите, предоставящи дигитални продукти или прецизни технологии на пазара, и които имат интерес да съдействат на учебните заведения. Защото на практика хората, които излизат от тези университети са тези, които утре ще се занимават пряко със земеделието. И които разчитаме да имат интерес към цифровите технологии.

 - Да очакваме, че всеки фермер трябва да бъде заинтересован от цифровизацията, за да може да бъде конкурентоспособен?

Всъщност, фермерът трябва да бъде заинтересован от това как да оптимизира, как да подобри процесите, как да произвежда повече срещу по-малко пари. И ако чрез цифрова технология или чрез внедряването на някакъв нов процес, който се базира на цифрова технология в неговото стопанство, той би могъл да постигне това - да! Но самият интерес какво има на пазара и какви технологии са достъпни, трябва да се прецезира от гледна точка на това дали тези технологии са приложими в неговото стопанство. Много от наличните технологии са разработени за определени характеристики на микроклимата за територията, за която е бил произведен съответният продукт и в друга територия той не работи. Мога да дам за пример цифрови сензори за почвена влага, които са калибрирани за определен тип почва, например за песъчливите почви в САЩ. Поръчваш си такъв сензор по интернет, слагаш го в твоята тежка глинеста почва и той не показва вярно. И си казваш - ето, технологията не работи. Не е вярно, просто технологията не е разработена за твоите условия. Според мен не е роля на земеделците да се интересуват тази технология може ли да се приложи тук, да се обаждат в лаборатории за почвени анализи и т.н. Земеделецът трябва да знае, че използвайки този сензор, ще може да следи в какво състояние е културата и какви добиви би могъл да очаква. А това каква технология точно му трябва – това е ролята на интегратор на цифрови технологии. Това е една нова роля, това са тези хъбове, хората, които знаят какво има на пазара, могат да направят преценката на съответното стопанство и да кажат на фермера - на теб работа ще ти свърши тази и тази технология. Ако ги внедриш по този начин, ще постигнеш такъв ефект.

 - Да ни кажете повече за ролята на цифровите информационни хъбове.

Цифровите информационни хъбове са една инициатива на ЕК, която цели точно това - да създаде точки или центрове за знания, които да прехвърлят тези знания върху фермерите, но по начин, по който не затормозява фермерите с твърде много технически показатели или специфична информация. На земеделеца му трябва да знае точните стъпки – взимам съответната технология, внедрявам я, натискам копчето и системата ми казва какво да правя, условно казано. А пък работата на цифровия хъб е да събере различни специалисти, от агрономи до инженери и софтуерни специалисти, така че в рамките на тази среда да се следи какво е новото на пазара, да се продуцират нови идеи, да се тестват на специфични местоположения, да се казва – това нещо работи тук, не работи там, поради еди каква си причина, може или не може да се оптимизира....

 - Как ще се издържат тези хъбове?

Този модел за центровете за знание не е откритие на ЕК, а всъщност работи от много време в САЩ и работи добре. Но там не се говори толкова за цифровизация, колкото за прецизно земеделие. Защото то е паралел на цифровизацията и е свързано в голямата си същност с цифровите технологии. Но освен това иска и допълнителни инвестиции в човешки ресурси, процеси и обучения. В САЩ тези хъбове работят на пазарен принцип - плащаш си за консултации. Американските фермери са го приели това нещо като абсолютно задължително. Като застраховката, например.
В Европа нещата стоят по доста по-различен начин. Консултациите в земеделието не са застъпени толкова много като услуга, не са задължителни и всеки си казва - ще се оправя сам, ще прочета нещо... Та хъбовете в Европа са нещо като консултантската мрежа в САЩ, но ще отговарят само за цифровите технологии и в началото ще се финансират от европейския бюджет.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.