Какво е да си наследник на биопроизводителя Цветан Цеков
- Здравей Марк, намираме те в овощните градини в биостопанството на твоя баща Цветан Цеков. Кажи ни какво е да си наследник на емблематичния биопроизводител?
Не е лесно. Това се изразява в изключително много работа и в необходимостта човек да е мотивиран и да продължава да се бори със същия хъс. Все пак тук обемите са огромни.
Да бъда негов наследник е чест, тъй като аз мога да черпя информация от източника. Опита, който той ми дава, е безценен. Хората в Европа и по целия свят си плащат за такъв опит.
- Как израсна - със земята, в градината…
Със земята, в градината, с българските традиции. За мен природата е един много важен аспект от живота ми. Аз не мога да стоя в дигиталния свят постоянно. Даже има моменти, в които от офиса идвам тук, за да се презаредя, да се разходя из градините. Да усетя хармонията на земята и изобщо на цялото биоравновесие и биобаланс, които съществуват тук. Друго си е да чуеш птичките как пеят. Да гледаш дръвчетата как растат.
- Земеделието прави ли те различен от момчетата на твоята възраст? С какво си по-различен от дигиталното поколение?
С това, че живея в реалния свят. Не ме е страх от суровото в реалния свят. Не ме е страх да се окалям. Не ме е страх да срещна проблеми. Когато имам проблем, отивам и го решавам. Много често мои познати, мои приятели може би от застояването или от прекарването на времето си точно в дигиталния свят постоянно имат едно чувство на неудовлетвореност. Нямат мотивация. Апатични са.
- Какво ти дават земеделието и природата?
Земеделието и природата ми дават стимул и мотивация за това, че нашето производство не е само за мен. То е в полза на обществото. Ние искаме да изхранваме хората със здравословна продукция. Искаме да им даваме качество. Искаме да им даваме продукт, който е енергийно зареден. Витален продукт, който човешкият организъм да приема по най-добрия начин. Когато го отхапеш, освен да ти е сочно и вкусно, да знаеш, че това, което консумираш, е полезно. За мен това трябва да бъде модерно.
Друго важно нещо, което искам да спомена, е, че ние не се занимаваме само с производство. Имаме и други цели. Искаме да помагаме на хората. Искам да спомена една морална кауза, която ние подкрепяме. Сдружението се казва „Save her“, с учредител Христина Зарева. Това е сдружение за защита на жените от домашно насилие. Този проблем, за съжаление, все повече наболява. „Яблена натура“ е едно старо българско име, свързано със земята. Женско име. Ако ние не помагаме на жените, няма кой.
- Твоите връстници знаят ли какво е био?
Много от тях не знаят и много често ме питат. И когато ме попитат, аз винаги им обяснявам каква е основната разлика между био-то и конвенционалните продукти. Една от тях е, че ние не пречим на природата. Пчелите си живеят прекрасно в хармония с насажденията.
- На колко години си?
На 23.
- Къде си учил? Какво си завършил?
В Германия, в един от хубавите университети съм завършил бизнес мениджмънт. В момента уча още едно образование в Софийския университет, което предполагам, че ще ми помага много в доизграждането на бизнеса.
- Тоест, ти се върна от Германия с идеята да помагаш в семейното стопанство?
Такава ми беше идеята. Аз знаех, че отивам да взаимствам най-успешните практики от Западна Европа и да ги приложа тук. В крайна сметка ние сме поколение в България, което трябва да се грижи за земята, която ни се оставя. Ако ние не се грижим за нея, няма кой. Можех да остана в Германия, но аз предпочетох да се върна и да се окалям.
- С какво допринасяш за развитието на стопанството?
Аз развивам дигиталния сектор. Виждам, че без дигиталната сфера няма как. В последно време успяхме да развием една много добра платформа - електронен магазин. Работейки с клиенти забелязах, че масово хората, които се свързват с нас, вече имат здравословен проблем. По принцип превенцията от такива здравословни проблеми е консумирането на биологична храна. Започнаха да ми изпращат имейли с благодарности.
Другото нещо, което развивам тук, е хората да се чувстват добре на работа. Да са щастливи. Истина е, че нашите работници са щастливи. Те работят в модерна база. Имат си униформи. Виждам ги с гордо вдигнати глави, защото са част от процеса. Радват се да дойдат на работа, защото те са сред природата. Те са много добър колектив. Правим различни сбирки, обяди. Да видят, че ние сме едно голямо семейство.
И също така - по отношение на затварянето на цикъла, оцетите и соковете са факт, но има още доста работа там да се предлагат в един по-различен тип бутилки. Също така, искаме да направим бранд ябълков чипс.
- Имаш три сестри. Те насочват ли се към земеделието?
Те са малки още. Най-голямата е на четиринайсет. Втората е на седем, а третата – на четири години. При всички положения ще се разпределим. Това, което един човек го е направил, ние ще го правим по четири.
- Какво научаваш от баща си всеки ден?
От него се уча на търпение. Постоянство. Борба. Точност. Ако има една задача, тя трябва да се свърши „тук и сега”, а не и след малко. Трябва да има последователност. Той ме учи как да подреждам хаоса. Неговият опит - и житейски, и практически, е толкова голям, че мечтая да го настигна и после евентуално да го надмина. Радвам се, че ми е баща. Много рядко срещана привилегия. Естествено, че е строг, но и за това му благодаря.
