Цветан Филев, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите НАТ 2010: България е единствената страна в ЕС, в която се отглеждат 4 сорта тютюн
- Каква година изпрати сектор Тютюнопроизводство, г-н Филев?
По отношение на сектора, който представлявам, мога да кажа, че изпращаме една балансирана година по отношение на производство. В разгара на изкупната кампания на тютюна от реколта 2023 година смятам, че тютюнопроизводителите в България оценяват това, което са постигнали като качество и адекватно оценяване от страна на търговските оператори на тютюневата суровина и на цените, които получават.
Като административна уредба бих казал, че измина една година от новия програмен период на ОСП. 2023 година беше белязана с много нови промени и нови условия, в които тютюнопроизводителите в България и всички земеделски стопани работиха през цялата стопанска година.
В новия програмен период ЕС постави условието всеки земеделски стопанин, който възнамерява да участва по финансови интервенции от стратегическия план, да бъде активен фермер. Така че, феноменалното, което се получи през 2023 година е, че се увеличи два пъти и малко повече броят на тютюнопроизводителите в България в сравнение с предходната стопанска година. Например, през 2022 година в България в регистъра на тютюнопроизводителите бяха регистрирани 3466 тютюнопроизводители, а за 2023 година са 7374.
- Добър път към изсветляването на сектора...
Това е абсолютно изсветляване на сектора. Т.е. всеки един тютюнев лист, който се произведе в България, съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия, трябва да бъде регистриран чрез регистъра на тютюнопроизводителите. Държавата знае всяка една година колко на брой са тютюнопроизводителите в България, колко са площите с тютюн и обемът на производството всяка година.
Свързвам тази нормативна уредба и тази проследимост и осветляване на сектора с това, че тютюнопроизводителите произвеждат тютюнева суровина, която служи за производството на акцизни изделия, чието облагане с акциз допринася в хазната на страната всяка година да влизат около 3 милиарда лева.
Най-важният и базов финансов инструмент в сектор Тютюн и тютюнопроизводство е продажната цена на суровината. Т.е. тютюнопроизводителите трябва да се стремят да произвеждат качествена тютюнева суровина, която да бъде адекватно окачествявана от търговските оператори, с които всяка година сключваме договори и да получаваме най-високите максимални изкупни цени за тютюна от четирите сортови групи. Искам между другото да вметна, че България е единствената държава в рамките на ЕС, в която се отглеждат четири сортови групи тютюн - две дребнолистни сортови групи ориенталски тютюн - Басми и Каба Кулак и две едролистни - Бърлей и Виржиния.
- Относно договорите, за които споменавате, за какво трябва да внимават производителите?
Като говорим за сключване на договори, това е феноменално за развитието на земеделието в България, защото аз не познавам друг сектор, който предварително сключва договори за производството на суровина, която предстои да бъде произведена. Т.е. ние имаме предварително подсигурени пазари за суровината.
Тютюнопроизводителите трябва първо да прочитат целия текст в договорите и тогава да подписват. В МЗХ има регистър на търговците с издадени разрешителни за изкупуване на тютюнева суровина. Т.е. те трябва да бъдат лицензирани и когато се подпише договор с лицензиран оператор, най-малко МЗХ и браншовата организация при неспазване на договора от страна на оператора може да защити тютюнопроизводителя. Там трябва да има заложена клауза минимум 30 дни от изкупуването на тютюневата суровина тя да бъде заплатена и ако това не се случи до 30-я ден, трябва да бъдат сигнализирани органите, които отговарят за това. Трябва да следят за минималните качествени изисквания, заложени от страна на търговския оператор и да бъдат съобразени с възможността за изпълнение от страна на тютюнопроизводителя. Хубаво е да бъдат сключени договорите в началото на стопанския цикъл и не по-късно от края на месец март, защото в този период - от края на месец февруари, през март и април ние залагаме лехите, т.е. произвеждаме разсада, който предстои да разсадим и когато нямаме предварително сключен договор, ние нямаме предвидимост.
- Какви са цените в изкупната кампания за 2023 г.?
За Бърлей се получиха средни изкупни цени около 5-5.05 лева, което е забележително, защото тютюнът от сорт Бърлей преди 7-8 години го продавахме между 2 и 3 лева.
За сортова група Каба Кулак, която може да се нарече, че е бутикова, се получиха средни цени над 7.11 лева. При втората едролистна група Виржиния също се постигнаха нива над 7 лева, което забележително, защото преди 3-4 години петте лева бяха мираж за изкупуване на тютюна от тази сортова група. Цената на Басми е между 9-9.50 лева. За сравнение Басми се изкупува в съседна Гърция на 8 лева. Така че, тези цени не се получават даром от българските тютюнопроизводители, а на фона на много труд, на много старание за произвеждане на качествена тютюнева суровина, прилагайки най-добрите земеделски практики и целия си професионализъм, за да получат българските тютюнопроизводители достойни цени за труда си.
- А по отношение на подпомагането какви са новостите от 2023 г.?
Националната асоциация на тютюнопроизводителите НАТ 2010 беше много активен участник в тематичната работна група за разработването на стратегическия план на Бълагария до 2027 година и по предложение на бранша старите референтни години 2007, 2008, 2009, на базата на които получавахме 13 години средства, се замениха с по-близки години, а именно - 2016, 2017, 2018 и се смени методиката за изчисляване на количеството, което ще бъде финансирано чрез преходна национална помощ за тютюн. Даде се възможност в първата година на кандидатстване по тази интервенция тютюнопроизводителят да посочи една от тези три години.
Настояваме съгласно стратегическия план на България да не получим тавана, който е заложен за първата година за финансиране от 40 милиона евро или 78 милиона лева за 2023 година, защото виждаме, че държавата не е в много добро финансово състояние. Така че, искаме бюджета за 2023 година да не е максималният, който можехме да постигнем, но да не е по-различен от 71 милиона лева - какъвто получавахме през последните три години. Вече имаме информация, че за преходна национална помощ за тютюн са подсигурени средства в такъв размер.
Сега последната ни стъпка е да бъдат фиксирани единичните ставки по сортове групи тютюн, за което се надявам да се справим по най-адекватния начин и по този, който очакват тютюнопроизводителите.
