Едрите земеделци ще разпределят кой къде ще обработва
- Г-н Стоименов, НС прие на второ четене измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, как ще коментирате?
Законът не е достатъчно добър, не е обсъден с достатъчно земеделци, не са засегнати проблемите в сектора. Да правиш споразумения само на две трети от цялото землище, значи ще има ощетени, ще има сърдити хора. Законът позволява някои по-големи фермери да се обединяват и само те да си направят споразумения, а по-малките да бъдат изтикани в по-неплодородните ниви.
Аз, например, практикувам No-till и не обработвам земята. Като ползвател на 10% от землището на едно село, няма да имам думата. Ако големите ползватели решат да ми вземат това парче земя, законът е на тяхна страна. Аз тази земя съм я стопанисвал и подготвял 15 години, тя е плодородна, минимално третирана с химически торове и ПРЗ. Затова това не е добър закон. На фона на кризата и на прогнозите за спад в производството си създаваме сами неприятности.
Може би така установените правила за разпределение на земята в едно землище ще си останат както са били, но може някой да се възползва. И ще започнат интриги. Ние имаме нужда от спокойствие. Да, досегашният закон не беше много добър, но трябваше просто всеки с всеки да се разбере. Можеше да се случат проблеми, ако някой реши да създава дрязги. Примерно, някъде има 10-20 декара и той казва: Няма да подпишем споразумението, но това е частната собственост. В Румъния няма споразумения, такова понятие няма. Всички земеделци са се разбрали коя нива ще обработват, ако трябва разменят и така се получава собствено комасиране на ползваната земя. В предишния си вид, ако трябва да сравнявам, законът беше по-добър, отколкото този. Сега се оказва, че две трети от собствениците ще деребействат върху другата част, което не е добър вариант.
От землище с 30 хил. дка с общо правно основание за ползване, аз има 10 % мое правно основание и те колегите могат да ме изместят където си пожелаят. Те си вземат най-хубавите блокове и мен могат да ме сложат в периферията, където е неплодородна земята. Така че разпределението се управлява от ползвателите на две трети от обработваемата земя на дадено землище и те ще казват на другите, по-малки къде ще отидат да работят.
- Кой има сметка от такъв закон?
Нямам представа, но се цели фермерите да нямат спокойствие, постоянно да бъдат в някакви битки, постоянно да са в някаква конкурентна среда, а то няма вече място за битки, защото земеделието оттук нататък е в друг ход. Бяхме добре, всички бяха щастливи и в един момент някой ни издърпа чергата, на която стояхме и проблемите дойдоха. Вижте какво се случва - Украйна. Ами тя е един държавен резерв на Европа. Най-уязвимите страни сме ние и Румъния. Другите страни членки са вносители. Те имат интерес да имат по-евтина стока и въпреки тази конкурентна среда някой се опитва у нас да нагнетява допълнително раздори. Нямаме нужда от това нещо. Има по-важни неща да решаваме в сектора. Това са технологиите, напояването. Виждате, на места започваме да ставаме пустинен пейзаж.
- Как според Вас, Украйна във време на война успява да генерира такъв огромен добив, че и по-евтино да продава и да преобърне световната икономика, да подбие цените?
Интересно е! Тази страна е подготвена да произвежда. И в момента те имат 900-1000 и повече кг/дка добив царевица. Те имат технологии, имат стил на работа, пътуват по света, обучават се дълги години за производството. Те са готови за едни такива кризи. Ние караме по течението. Каквото сме чули, недовидели, каквото таткото, дядото казали, така се прави. Ние трябва да си сменим стила на работа. Къде са научните институти. Казах пред ръководството на едни университет: „Вие обучавате кадри, които объркват хората. Вие не изучавате новите технологии.“ И те го потвърдиха. Ами, ако и с нас нещо подобно се случи, както с Украйна? Ние нямаме резервен план, как да работим с по-малко торове, ПРЗ, да използваме по-малко гориво, какво да произвеждаме? Украинците имат план, затова произвеждат страшно много и захранват цяла Европа.
- Вие сте един от най-сериозните поддръжници на No-till технологията, колко време ви отне, за да имате успех?
Аз с това нещо си изкарвам прехраната, No-till се учи от зор. Много пагубна беше за нас 2007 г., суша, без никакъв добив и тогава преосмислихме работата си.
Какво значи No-till - запазване на влагата в почвата и веществата, които са в нея. Най-големият проблем е водната и ветрова ерозия. Тогава, когато дадем спокойствие на почвата и възможност процесите в нея да работят, тогава ще има плодородна почва и започват резултатите. Но, трябва да се започне отнякъде. Аз работя отдавна и никога не бих си обработил почвата.
Някой казва: Аз работя No-till, но само на 5 см. Завали дъжд, овлажни и после имаш уплътняване на 10-12 см. Това е голяма грешка. Друг казва: Аз леко минавам с дисковата брана. Ами, дисковата брана е най-голямата щета, това е огромно разпрашаване. Точно в този момент е важна науката, нека тя каже. Нея обаче я няма. Нека заедно тръгнем по света, да видим добрите практики. Украинците имат страхотни шпиони, отиват разучават технологиите и после се връщат и ги прилагат на тяхна земя.
Ние какво правим - убиваме почвата си. Ще дойде един момент, когато земята няма да ни дава. Ще станем пустиня и това нещо идва. Виждате и в момента нямаме влага.
- От коя година добивите чрез No-till станаха удовлетворителни?
Този въпрос ми го задават много мои колеги. Казват: Аз така плавно ще мина към No-till. Не, ще преминеш изведнъж им казвам. Жънеш пшеницата. Изчакваш малко, изчистваш полето и сееш зелени култури, а разковничето е в тях. Аз сея 7-8 вида, 4 или пет са бобови - без тях не става. Постепенно вкарвам овес, лупина, конски боб, бял синап, фий, малко ряпа. Всяка една култура е важна и тя има точното предназначение. Например, ряпата Дайкон изчиства хербицидите от предната култура, бобовите дават необходимия азот.
Ще ви кажа как процедирам аз. След като засея бобовите култури след 25 август, до Нова година те трябва да цъфнат. Вече почвата е обогатена на азотфиксиращи грудки, фосфор, за да може да изхрани поколението, тоест семената, които ще дойдат след цъфтеж. Януари месец идва големият студ и тези култури измръзват. Хранителните вещества са останали в почвата и ги използвам за следващата култура. Това е просто нещо, но уникално. Червеите работят нагоре, надолу, вкарват растителни остатъци по етажите на почвата, правят тунелчета и когато завали дъжд, водата се стича надолу. Когато напролет почвата се стопли, ти започваш да сееш. Корените на растенията преминават през тунелчетата, а те са пълни с храна и вода.
Само с химия няма да стане, ако имаме и органика, процесите могат да тръгнат. Химията ни освобождава от плевелите и вредните инсекти, убива обаче естествените природни процеси. С фосфор и калий не съм торил от 12 години, а имам презапасеност в почвата. При царевицата и пшеницата си позволявам да внеса азот под формата на тор. Растенията ми са щастливи. Ето затова е науката. На нас винаги ни е крива държавата. Ние земеделците не ревем за субсидии, за пари, ние ревем за правила. Консервационната технология при мен е на 90% от площите ми, на останалите 10% отглеждаме зеленчуци.
- Като казахте зеленчуци, не ви ли питат ваши познати защо ви трябваше с това да се захващате?
Питат ме и сега. Аз при No-till нямам работа, имам много свободно време. Само сея, пръскам, торя и жъна. В момента български зеленчуци няма. Лукът и картофите бяха 0,70-0,80 лв./кг, сега лукът е 3 лв./кг, картофите са 2 лв./кг. Жалко е, а нашият потребител е беден. В Европа картофите са 30 евро цента, транспортът е 15 евро цента, ДДС, печалба за търговец - всичко калкулира лев.
- Как сте решили проблема с напояването във Вашето стопанство?
При нас е много сложно. Аз напоявам с големи мъки. По-голямата част от земите ми са в Дунавската равнина. Решавам да направя сондаж и гарантирам, че 2-3 години не можем да се оправим документално. Отивам в министерството и там ми казват - няма проблем, но лобистките фирми се оказват после препъникамъка, точно тези фирми, които правят документите за сондажи. Ще ви покажа фактури, където за напояване съм платил за документи поне 500 хил. лв., не за поливна система, а за подготовка на документите. Един малък фермер, решил сега да се занимава с това, дали ще може да го направи. Той няма сили. Това законово трябва да се реши. Когато един бизнес ти върви добре, трябва да се сетиш за поговорката “Няма да е все така“, затова трябва да се разнообразяват бизнесите, за да си устойчив. Затова казвам, че колегите и те ще започнат да разнообразяват, но държавата трябва малко да помогне не финансово, а с подкрепа в облекчаване на режимите.
Държавата едно време е имала поливна система за 100 млрд. долара и тя е разрушена целенасочено. Но ние сега като фермери може сами да изградим напоителни системи и да ремонтираме евентуално тези, които са останали. Но дали това ни дава Европа, трябва да се замислим. Целенасочено виждаме, че картофопроизводството се пази от колегите в Европа. Да, разбирам те са отдавна производители, но и нашите стопани в Родопите, в Рила няма какво да работят. Видяхме, че взеха на хората тютюна. Ами тогава дайте да направим нещо друго. Аз като картофопроизводител нямам разрешен препарат, за да се боря с колорадския бръмбар. В Румъния, Франция, Германия има. Всичко е целенасочено.
Сега слушам - дайте да възстановим зеленчукопроизводството. Но как. Тези, които могат да го направят, са зърнопроизводителите. Те имат техниката, ресурса. Законово трябва да се даде свобода.
Автор: Диана Александрова
