петък, 25 Май 2018, 02:33
Агрофорум Агромаркет АгроКомпас Мобилна версия
21 Апр 2011 15:29 | Интервюта

В момента изнасяме базисни суровини, но внасяме храни, вместо да е обратното

Александър Йоцев, изпълнителен директор на Съюза на търговците на храни в България

В момента изнасяме базисни суровини, но внасяме храни, вместо да е обратното
Александър Йоцев
Оцени статията
|

- Г-н Йоцев, не смятате ли, че създадената от правителството експертна група за мониторинг на цените на храните от производител до търговец няма да дублира и обезсмисли ролята на Института по аграрна икономика и Системата за аграрнопазарна информация (САПИ)?

- Не само тези институти, но и доста други държавни учреждения също водят статистика и мониторинг на пазара у нас. Като започнем от НАП, минем през двете агенции – за защита на потребителя и за защита на конкуренцията. Правят го и Националният статистически институт и всички отговорни ресорни дирекции на поне две министерства. Всички те би трябвало да се занимават и да имат поглед върху пазара и на храни у нас. Много ми е интересно каква ще е дейността на планираната от правителството експертна група за мониторинг на цените на храните от производител до търговец, която ще заработи до 3 месеца. Това, което чувам като обяснение от министър Найденов, и от други държавни управници някак си не ме изпълва с увереност, че ще е полезно за българския потребител, защото той по ред причини от година на година свива своето потребление и се превръща не в пряк участник, а в наблюдател на дейността на пазара. В момента нашите управници се опитват да контролират неконтролируемото. Вместо да се занимават с това, което е в обсега на техния контрол и възможности, правят един много як пи ар, който обаче рано или късно ще се обърне срещу тях. В този смисъл аз смятам, че планираната от правителството експертна група за мониторинг на цените на храните от производител до търговец не само ще дублира дейността на съществуващи структури, но и съм убеден, че планираните анализи спокойно могат да се направят и сега без съществуването на замислената структура. Някак нереално ми звучи това, че досега никой не е обхващал цялата верига по цени. Статистиката има достатъчно ресурс за тази дейност без никакви усилия. Информацията е при тях, формулите са при тях и аз не виждам как едно звено ще може да даде сериозен анализ, при това много интересно подбрано.

- Въобще с мониторинг може ли да се влияе на пазарните цени и на спекулата, в смисъл печалбарство?       

- Печалбарството е възможност, която някой дава някому. Интересно ми е как този, който раздава, ще се самоконтролира. Защото преди време вече управлявалите някои сектори от българското земеделие правиха самопризнания кой раздава баницата. Мониторингът на пазара е добър и върши работа в общества, където гражданските отношения са на по-високо ниво. В тях, ако някой бъде заклеймен, той получава възмездие за закононарушението по съдебен път. При нас това нещо го няма. Може всичко да се случи, но не си подаваме оставката, а действаме и работим въпреки всичко. Само че преди това всичко, ние трябва да разберем какво искаме от икономиката. Когато казваме, че сме радетели за пазарната икономика, трябва да приемаме от нея както меда, така и жилото. Пазарната икономика си е със своята логика. Ясно е, че когато искаш да промениш нещата в нея, трябва да си представиш везните на Темида. Когато имаш натоварване на едното блюдо, ако искаш да изравниш баланса – или трябва да разтовариш това блюдо, или да натовариш другото и тогава ще изравниш баланса. Това не става с наблюдение. Трябва действие.

 - Как ще коментирате инициативата на министър Найденов пенсионери да подават данни за това къде храните са най-евтини и очаквате ли ефект от нея?

- Тук не става въпрос за някаква схема, която може да работи навсякъде универсално. Универсалната схема е пазарната икономика – пазарни методи, а плановата икономика – централизирани държавни методи. Какво избираме ние?

- Предполагам пазарната.

- След като сме избрали пазарната икономика, трябва да се  концентрираме върху търсенето и предлагането. За да можеш да балансираш цената, или трябва да коригираш търсенето, или да коригираш предлагането. Търсенето се коригира в посока увеличение – когато увеличиш възможността на търсещия да купува, т.е. увеличиш заплати, пенсии и т.н., накратко – доходи, тогава ти натискаш пазара с възможностите на повишеното търсене и цените не се виждат толкова страшни. Примерно, ако цената е била „Х” единици, а заплатата „У”, при този вариант цената става „Х+5”, а заплатата става „У+5”.

- Стигаме до болезнената тема за доходите на населението като основна причина за свитото потребление, което срива пазара.

- Има две мерки, с които се балансират блюдата на везните. Едните са краткосрочни мерки, които дават ефект веднага. Те взривяват пазара или го успокояват, в зависимост от това точно по кой път се тръгва. Те пряко и концентрирано влияят и върху възможностите за търсенето на група стоки.

- Такива до момента у нас няма.

- Няма и сме възприели позицията, че ще замразяваме доходите. Другата мярка са дългосрочните мерки, които са свързани с увеличаване на производството. Когато ти увеличиш производството – на месо, на мляко, на плодове и зеленчуци, на зърно, на всичките селскостопански продукти, а не на един (който на всичкото отгоре и хората не го ядат, защото те не ядат зърно), тогава можеш трайно да говориш за балансиране на цени и за реално ниво на цените за една държава. В момента ние сме нетни вносители на храни. Изнасяме зърно, но внасяме храни. Вместо да е обратното – да се допуска да се внасят суровини. Може да допуснеш, но и да изнасяш вече преработени суровини, като полуфабрикати и готови продукти, с по-висока добавена стойност. Ние в момента изнасяме базисни суровини.

 - Кои от добрите търговски практики на по-развитите държави пренесоха у нас веригите хипермаркети? Защо и в каква посока бяха изкривени те?

- Доброто е организацията и начинът на предлагане на стоките, системите за управление на безопасността и качеството. Също така централизацията, която до голяма степен е положително явление в търговията при тях. Общо взето, плюсът е в това – организация и централизация на търговията. Българският производител и българският търговец намериха в тяхно лице много сериозен партньор по отношение реализацията на стоките на дребно. Търговията е на едро и дребно и те са сфери, които имат много общо, но и много различно по начина си на функциониране и резултатите от него.

Един от най-проблемните видове търговия е търговията на дребно. На пръв поглед там се реализират най-големите печалби, защото това е последното звено. Само че има много междинни звена преди него. При постъпването на определено количество продукция не всичко се реализира, защото има и бракове, и фири. Невинаги цената, по която е договорена и закупена тази продукция, остава валидна до края на цикъла. Понякога имаме конюнктура, която се движи нагоре, движи се и надолу. Един хипермаркет, колкото и да е хипер, той е и търговец на дребно. В същото време при вида на особеностите на българския национален мениджмънт, дори чуждите инвеститори някак си поощряват всичко, което у нас е свързано със заобикаляне на закона. Философията, че законът е врата в полето, много лесно допада и на дошлия у нас чужд мениджмънт. Чуждите инвеститори веднага се адаптират към тези компромисни условия, които сме си създали ние самите. Работил съм с немски колеги, с американски колеги и с японски колеги в България и в съответните им държави. Трябва да ви кажа, че докато са в родината си те действат и изглеждат по съвсем различен начин, отколкото у нас. На един американец у нас му трябват два дни да се развали, на един германец около 5, на един японец – около 10 дни. И съвсем откровено ви казвам – дойдат ли у нас, започват да закъсняват за работа, за вкъщи и въобще. Моделът, който им предлагаме, е заразителен, а и българските лоши практики, които ние сме си създали, много бързо и радушно се приемат от самите чуждестранни мениджъри. Негативното е и това, че те са наложили у нас и една агресивна политика, каквато имат навсякъде, разбира се. Само че агресивната политика на Запад се балансира от сериозни институции, които не се занимават като у нас със съзерцаване на пазара (не наблюдаване, а съзерцаване, е според мен подходящата дума) и там те са контролирани и не могат да си позволят лошите практики, които си позволяват у нас. Да сте чули напоследък някакво сериозно разкритие за нарушения на пазара?

- Кой печели от нереално ниските цени и каква е философията на обичаните от потребителите промоции?

- Промоциите са една от интересните възможности за реклама и за привличане на клиенти. Естествено, че веригите печелят от тях, защото промоцията винаги по същество се изплаща от другите продукти, продавани в магазина. Ако днес има, примерно, промоция на банани, то всички други продукти са с 35 на сто в цената си отгоре, т.е. има откъде да се покрие намалената цена на някои от стоките. От това печели, разбира се, и клиентът. Едно време Смирненски го беше казал добре – възгласите на плебса към патрициите в Рим са били хляб и зрелища. Те са искали хляба, но са искали и зрелищата. В момента обаче у нас стават зрелища за хляб.

- Като председател на работната група по Ос 1 на Програмата за развитие на селските райони какъв е коментарът Ви за собствениците на малки ферми, които не успяват да се възползват от евросредствата, за да преустроят производствата си според европейските стандарти?

- Министърът на земеделието и храните каза, че ще ангажира пенсионерите да наблюдават пазара. Те са основните наблюдатели и без друго. Само че той и сега управлява една страшно голяма чиновническа армия. Само БАБХ е към 3000 човека, вземете и тези в Разплащателната агенция. Като прибавим и самото министерство с всичките му агенции и квази структури, областните им структури и т.н. Ако трябва да им се отплаща с чай с мед, много голяма част от тях няма да се доберат до чая, защото не вършат работа. Независимо че се опитват да оправдават съществуването им, самият факт, че най-облагодетелстваният сектор излезе на протести, макар че става въпрос за друго нещо, на мен ми говори, че в МЗХ нещата са оставени на ниво, при което тези дребни производители, за които ме питате, започват да разчитат единствено на себе си. Имаше достатъчно гратисни периоди, имаше достатъчно чиновници. На всеки производител по един чиновник да се закачи, щеше да му направи проекта, за да усвоят парите и досега тези ферми да са модернизирани. До момента това не се случи по ред причини. Една от тях е, че дребният производител няма това ниво на компетентност и той е останал сам на себе си. Статистиката е безпощадна – в селското стопанство у нас над 50% от заетите са над 55-годишна възраст. Това са хора с много по-друг манталитет, с много по-забавени реакции, с по-малко воля и желание за риск. И в крайна сметка, ако чиновническата маса не им помогне, един поминък безпощадно ще си отиде. А ако се затворят тези малки ферми, колко са големите ферми в България?

- Имат ли някакви защитни механизми за производителите на храни в България при положение, че много от суровините за тях са вносни?

- Ние сме нетни вносители и на годишна база внасяме около 70% от храните и суровините в страната. Внасяме и за нашата преработвателна промишленост. Търговецът у нас няма никакъв интерес да докарва домати от Испания или от Турция. Ако ги има тук, ще се снабдява от местни производители и ще ги продава. Въпрос е на стимул на земеделското производство в държавата ни. Пазарната икономика има своята логика и закони. Само че у нас някои са се концентрирали в законите на политическата икономика на социализма вместо в пазарната икономика на капитализма.

Източник:
  • АгроКомпас
  •  
     
     


    ДОБАВИ КОМЕНТАР


    Последни интервюта

    всички

    Актуални статии

    всички
    agro
    agro
    eXTReMe Tracker