1. Начало
  2. Новини
  3. Аквакултури
  4. Свръхуловът в Средиземно и Черно море спада до най-ниското си ниво от десетилетие насам

Свръхуловът в Средиземно и Черно море спада до най-ниското си ниво от десетилетие насам

Новият доклад на FAO-GFCM за първи път включва и данни за сектора на морските аквакултури в региона

Процентът на запасите, които са свръх експлоатирани в Средиземно и Черно море е спаднал под 60 % за първи път, следвайки тенденцията на намаляване, започнала преди десетилетие, според доклад, представен днес.

Въпреки че свръхуловът продължава да буди безпокойство, докладът „Състояние на риболова в Средиземно и Черно море 2023 (SoMFi 2023) отчита спад от 15 % на този показател през последната година - подобрение, съответстващо на непрекъснатото намаляване на риболовния натиск, който от 2012 г. насам е спаднал с 31%.

Докладът е водещата публикация на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) на Организацията за прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации (FAO). За първи път в тазгодишния доклад са включени и данни за сектора на морските аквакултури в региона.

Рибарството и морските аквакултури генерират приходи от над 20 милиарда щатски долара

GFCM е регионална организация за управление на рибарството, която отговаря за  риболова и морските и соленоводните аквакултури в Средиземно и Черно море. През 2021 г. производството на морска храна от риболова и аквакултурите е близо 2 млн. тона, показват данните в SoMFi 2023. От икономическа гледна точка, двата сектора имат еднакво важна роля, като генерират приходи в размер на над 20 млрд. щатски долара и поддържат 700 000 работни места по веригата на стойността.

„Това специално издание на SoMFi представя цялостна картина на този жизненоважен отрасъл, като подчертава колко важен е той за поминъка, продоволствената сигурност в нашия регион”, заяви изпълнителният секретар на GFCM Мигел Бернал. „Работихме интензивно с държавите и техните експерти, за да съберем и обобщим най-качествените данни, и това е нещото, което прави SoMFi ключов инструмент за подпомагане на вземането на решения и за наблюдение на напредъка в постигането на устойчиво рибарство и аквакултури в Средиземно и Черно море”, добави той.

 

Положителни тенденции в рибарството, но секторът продължава да е под напрежение

Въпреки че прекомерната експлоатация на рибните запаси е намаляла значително, риболовният натиск в Средиземно и Черно море все още е два пъти по-висок от нивото, което се счита за устойчиво. Докладът обаче показва също, че продължаващото внимание на GFCM към разширяването на плановете за управление и техническите и пространствените мерки има положителни резултати за основните търговски видове. Запасите от европейска мерлуза в Средиземно море, калкан в Черно море и морски език в Адриатическо море, които са обхванати от специални планове за управление, показаха забележително намаляване на свръхулова, а някои от тях вече показаха признаци на възстановяване на биомасата.

При някои запаси, обхванати от плановете за управление, се наблюдава по-голямо от средното намаление на риболовния натиск. Сред известните примери са 77 процента намаление за обикновения морски език в Адриатическо море, което вече е достигнало устойчиви нива на експлоатация, и 73 за калкана в Черно море.

Ръководейки се от своята стратегия 2030 и включваща визията на FAO за Синя трансформация, GFCM изпълнява 10 многогодишни плана за управление, включващи почти 7 000 кораба и защитава чувствителните видове и уязвимите морски екосистеми, включително дълбоководни корали, както и основни местообитания на рибите, като местата за хвърляне на хайвер и размножаване, в десет зони с ограничен риболов, обхващащи повече от 1,75 милиона квадратни километра в Средиземно море и Черно море.

В целия регион уловът все още е предимно на дребни пелагични риби, главно европейска хамсия и сардина. В Средиземно море 55 вида съставляват 90 % от улова, докато в Черно море само пет вида съставляват същия дял.

Общите нива на производство на риболовни продукти остават стабилни през последните години, като най-много разтоварвания на сушата има в Турция, следвана от Италия и Тунис.

Дребномащабните кораби съставляват по-голямата част от риболовния флот и осигуряват повече от половината от общата заетост. Въпреки че делът им в улова е само около 15 %, тези кораби носят почти 30 % от общите приходи.  

Аквакултурите са бързо развиващ се сектор

SSoMFi съобщава, че за разлика от риболова, морските аквакултури в региона се развиват значително. Производството на морски и соленоводни аквакултури почти се е удвоило през последното десетилетие, като е нараснало с 91,3%, а приходите са се увеличили със 74,5%.

Трите основни метода на производство, използвани в региона, са морските клетки, езерцата и висящите култури, докато най-често отглежданите видове са ципурата, лаврака и средиземноморската мида.

Трите най-големи регионални производители са Турция, Египет и Гърция, които заедно произвеждат 71% от общия обем.

Това специално издание на SoMFi се появява само една година след предишното издание на SoMFi. В него констатациите се представят в съкратен формат и се поставя началото на нов двугодишен цикъл на поредицата, като следващото издание е планирано за 2025 г.

България

  • През последните години производството на рибни продукти в България възлиза на около 7 500 тона (средно за 2020-2021 г.), като намалява с около 20 % в сравнение с предходния двугодишен период, а уловът е доминиран от европейска трицона, рапани и хамсия, както и за целия Черноморски басейн.
  • По отношение на броя на риболовните кораби България е втората по значимост страна в Черно море с 1 204 кораба, 93% от които са дребномащабни.
  • Пристанище Созопол е деветото по големина пристанище в Черно море по брой на корабите, като наброява 149 кораба, което показва значението на дребномащабния риболов (ДМР). Всъщност България е една от страните от GFCM, в които ДМР допринася най-много за общата заетост. [SOMFI 2022]
  • 88% от заетите на борда в сектора на рибарството са в дребномащабния сектор
  • България е изключително активен член, който провежда редовни дейности в полза на работата на GFCM в Черно море, по-специално във всички дейности на BlackSea4Fish и по-специално в дейностите по научно изследване в морето за рапани.
  • България си взаимодейства редовно с GFCM по дейности, свързани с намаляване на въздействието на риболова върху уязвимите видове
  • Производството на морски и соленоводни аквакултури в България, доминирано от отглеждането на средиземноморски миди в суспендирани култури, достигна 2 600 тона през 2021 г. със стойност 2,5 млн.

Освен това, България е домакин на техническото звено на GFCM за Черно море и координира Работната група на GFCM за Черно море (WGBS).

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.