Безопасността на храните засяга не само интереса на потребителите, но и този на една огромна индустрия
750 млрд. евро годишна стойност, 48 милиона работници, 17 милиона компании - хранително-вусовата промишленост е вторият по големина сектор в ЕС. И вероятно точно поради тази причина, от една страна, са налице измами с храни, а от друга – маркетингови трикове, понякога на ръба на закона, целящи отлив в потреблението на дадени продукти за сметка на други. Факт е, че безопасността на храните засяга не само интереса на потребителите, но и този на една огромна индустрия. Трансмазнините – новото зло?
Сега на дневен ред са бисквити, десерти, вафли, сухи пасти, чипс и всички храни, в които са вложени твърди маргарини. При производството на маргарини, в процеса на втвърдяване на растителните масла, се образуват транс-мастни киселини или т.нар. трансмазнини, добили популярност през последните дни. Вече са налице призиви за забраната им. Въпросът е дали наистина това се налага и някой има ли интерес от спад в продажбите на тези изделия. Не всички маргарини или майонези съдържат трансмазнини. Опасно е да се набедят определени компании-производителки, защото това неизбежно ще доведе до срив в продажбите им и в крайна сметка не добре информиран избор у потребителите, които ще се откажат от цели групи продукти. Тази позиция зае евродепутатът Антония Първанова (АЛДЕ) по време на конференцията «Знаете ли какво ядете», организирана от Информационното бюро на ЕП за България. Тя се обяви за създаването на работна група, която да обсъди проблема. Трансмазнините и въпросът за етикетирането на храните вече е минал на гласуване в ЕП. „Успяхме да се преборим доброволното етикетиране на трансмазнините да е по отношение на страните членки, а не на индустриите“, посочи Първанова.
Това означава, че правителствата имат правото да задължат бизнеса да обозначава трансмазнините в етикетите на предлаганите продукти. Колко са опасни трансмазнините? Най-добре е да се яде естествена, биологична и чиста храна, каза пред EconomyNews.bg Десислава Димитрова от Slow Food в качеството си на защитник на каузата на малките традиционни производители. Като биолог тя е на мнение, че нямаме нужда от тези изкуствено създадени мазнини, защото не можем да ги преработваме, те не се разграждат, а се отлагат в човешкия организъм. Все пак трансмазнините не са толкова вредни, ако са в малки количества. В „Препоръки за здравословно хранене на населението в България”, издание още от 2006 г. на Министерство на здравеопазването, е записано да се ограничава консумацията на продукти, съдържащи твърди маргарини, тъй като те увеличават „лошия” холестерол и повишават риска за сърдечно-съдови заболявания. Вместо това да се избират меки маргарини с ниско съдържание на мазнини. Изрично е посочено, че на нашия пазар има такива, които след въвеждането на нови съвременни технологии на производство съдържат под 1% трансмастни киселини.
Оттогава хранително-вкусовата промишленост, включително и в България, безспорно се е развила значително. Как се правят българските вафли, бисквити, пасти и др. и съдържат ли трансмазнини - потърсихме за коментар някои от най-големите производители, но за съжаление все още нямаме тяхната официална позиция. Трансмазнините в нашата храна очевидно не присъстват от вчера. Но защо сега се повдига този въпрос? Прокрадва се съмнението, че на прицел е индустрия, която сравнително леко премина през кризата. Има ли основание подобна хипотеза? Нямаме преки доказателства, но да си припомним други аналогични случаи от близкото минало.
Déja Vue
Ако сега враг №1 на общественото здраве са вафлите, следва да отбележим, че периодически през последните години обект на атаки беше месото заради Птичи грип или Луда крава, а тази година и Чума по свинете. Птичият грип отново е «актуален» заради зараза в Китай през 2013 г. и произтеклите от това загуби в размер на $65 млрд. В Европа пикът на епидемията беше през 2006 г. Какво се случи тогава?
Смъртоносният за човека щам H5N1 бе открит в птичето месо, а новината за птичия грип бързо се превърна в психоза и доведе до спад в потреблението и цените. Точно тогава търсенето на птичи продукти на българския пазар като дългосрочна тенденция расте, успоредно с това расте и вносът, защото вътрешното производство не задоволява потребностите, сочат данните от Министерството на земеделието и горите от този период. През 2005 г. потреблението е било 133 хил. т. През 2006 г., когато гръмва новината за птичия грип, в течение само на четири месеца потреблението пада под нормалните нива, а цените на замразените продукти - наполовина. При охладените пилета сривът е с около 50-60%.
В Европа ситуацията също е много тежка. Заради птичия грип спадът в продажбите на птиче месо във Франция, производител №1в ЕС със 1,9 млн. тона годишно, е повече от 30%, а в Германия – 20%. Спадът е компенсиран още през 2007 г., когато дори е регистриран и първият лек ръст в продажбите на пилешко месо. Наред е обаче Великобритания – втори производител на птиче месо в ЕС със 1.6 млн. т месо годишно. Докато останалите страни се възстановяват от щетите от птичия грип, той е открит във ферма, която е най-големият производител на пуешко месо изобщо в Европа. Унижожени са над 160 хил. животни. Случаят съвпада с предстоящите Великденски празници и традиционния бум в потреблението на птичи продукти. Отливът е налице. Продажбите на пуешко месо намаляват с една трета.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
