Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли, брат на Свети Петър
Православната църква почита днес паметта на св. апостол Андрей. Той се нарича още Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа.
От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на река Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал "Ето агнецът Божий!". Чувайки тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя, а по-късно отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!", като довел и него при Божия син. Отпърво братята Андрей и Петър продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. По-късно обаче Христос ги видял на брега на Галилейското езеро и им казал: "Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде го следвали, като станали свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение. Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. Когато апостолите се пръснали по разни страни да проповядват, той се отправил към северните страни.
Целия си живот апостолът посветил на проповед
С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа. Той изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички. Св. Андрей проповядвал усърдно в Гърция, Мала Азия, Армения, Грузия, а по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тази страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. Св. апостол Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил и първия епископ в Цариград - апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни - българи, сърби, руси и други.
Той получил мъченическа кръстна смърт
Църковният празник се нарича от народа Андреевден, Едрей, Едринден или Мечкин ден. Той е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.
На този ден започва и нарастването на деня. Българската поговорка гласи "На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно". Празник, с който се чества денят на св. апостол Андрей Първозвани. Отбелязва се с празнична литургия. Народът свързва Андреевден с представата, че от него денят започва да наедрява колкото едно просено (царевично) зърно. Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи". В района на Южното Черноморие рибарите почитат св. Андрей (наравно със св. Hикoлa) като господар на силните морски ветрове и бури. В Петричко има поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола. В навечерието на празника стопанката сварява в ново гърне различни зърна - жито, царевица, боб, леща и други - за „да наедряват". От обредното вариво сутринта всеки хвърля по малко в комина с пожелание за високи, т.е. добри посеви, а останалото изяждат. Дават и на домашните животни. Някъде раздават от варивото на съседи „за здраве", но по-често това не се прави, за „да не се изнесе плодородието от дома". Приготвянето на обредното вариво в народното мислене се асоциира с „наедряването" на селскостопанските култури, на младите булки (т.е. да забременеят), на плодородието в най-общ смисъл. В Северна България Св. Андрей се почита като господар на мечките. Според народната легенда светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята или (според друг вариант) я яхнал като кон. Затова Андреевден се тачи за предпазване от мечки и носи името Мечкинден. От сварената царевица хвърлят в комина и наричат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!" В някои райони в Южна България характерните за Андреевден обреди се извършват на празника Варвара.
