Контролът над бъдещето - пренебрегнат
„Отровно трио“ – отвратителното име на тази партия, може да се разпростре върху политическата ситуация у нас – отровна. Което автоматично означава – отровна икономическа среда. Каква е тя в полето на агробизнеса? Растящи цени на горива и препарати, на фуражи. На черен фон – инфлацията. Фермерите са вторачени в оцеляването си в този момент. После ще му мислят за бъдещия програмен период. Вместо да извадят остена и да започнат да ръчкат. Да тропнат и да кажат – искаме предвидима бизнес среда, за да планираме бъдещето си. Стига промени в крачка на условията за прием по ПРСР! Да му имам втория акъл на българина – недопустимо е да се прилага тази максима от експертите.
Испанският лидер в производството на течни листни торове SAS с нови продукти на българския пазар. Иновативните торове коригират дефицитите на специфични и лимитиращи добива микроелементи – мед, желязо, манган и цинк
ДФЗ – по традиция, си общува с журналистите единствено чрез пресконференции. На последната се извади пред скоби заканата – че малките и средни фермери щели да бъдат приемани с отворени обятия във ведомството, за да получат консултации. Това добре, въпреки че понамирисва на модния предизборен девиз – ще спасим дребния фермер! Под носа на земеделците се търкалят срокове за изготвянето на важни документи, които ще определят политиките за следващите седем години. Те не реагират срещу решението на ЕП – трите регламента за НСП, да ги одобрели чак през ноември. Добре, че земеделският министър подкрепи недоволството на Вишеградската четворка от този факт. Иначе европейските фермери са много войнствени с тракторите си в Брюксел. Но не и по този повод. Националните стратегически планове трябва да се представят на ЕК до 1 януари 2022-ра. Регламентите ще са готови чак през ноември. Планът за възстановяване и устойчивост направо беше амортизиран от прекрояване. Българската асоциация на консултантите по европейски проекти реагира остро, с отворено писмо до институциите. Накратко: тревога от популисткия напън за промяна на плана. За очевидната липса на експертен подход. Както казва едни фермер, някои политици не са прочели дори първата страница на документа. 6.2 млрд. евро ни чакат. 70% от средствата трябва да се договорят до 2022 г., 30% - до 2023-та. Ако не се спазят възможни договорки за удължаване на срока, губим парите! Ясно, ще се чака редовен кабинет, който да поеме отговорността да представи Плана за възстановяване в ЕК. После ще му мислим – как да претупаме евентуалните законови промени. Заглъхна въпросът: ще останат ли поне малка част от проектите за напояване в Плана за възстановяване? Впрочем, изневиделица се завъртя твърдението, че ЕК може да отреже Проекта ни за Плана заради ангажимента да затворим въглищните мини. Предизборно никой не си оцапа ръцете, зер нов политически проект се готви. Колкото до върховенството на закона – някой, включително в Брюксел, трябва да е луд, че това може да се случи от днес за утре. Широколентовият интернет се прехвърля за светлото бъдеще, но дигитализацията трябвало да се случи. Потънаха ли фермери и преработватели в отровната политическа среда? Как отстояват бъдещите си интереси?
Коментар на Валентина Спасова
