Фундаментът на европейската селскостопанска политика е устойчивото земеползване
Експерти обсъждаха проблемите в земеделието по време на провелия се Клуб Инвестор на тема „Печеливши агростратегии при новата Обща селскостопанска политика“
Няма по-бързо развиващ се пазар от пазара на земя. За последните 10 години цените са скочили 10 пъти, посочи Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България. Той отбеляза, че милиони декари пустеят, а за да станат обработваеми, са необходими инвестиции. Те обаче са по-високи, отколкото струва един декар. „Затова е необходим данък за пустеещите ниви. Земеделските асоциации не искат да вземат на някого земята. Тя обаче е национално богатство“, аргументира предложението си Върбанов. „Важно е да има политическа воля този възел да бъде разсечен. Но, ако политиците го направят, няма да получат ръкопляскания“, посочи той.
Според Борислав Петков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, данъкът за пустеещи земи трябва да е местен налог, обвързан със системата ГРАО. Целта каква е – да влязат приходи в бюджета или да се направи нещо с тези декари, които са около 10 на сто от обработваемата земя, попита експертът. Петков посочи, че поземлените отношения са ключови за усвояването на очакваните 5,5 млрд. евро за директни плащания до 2020 г.
„Фундаментът на европейската селскостопанска политика е устойчивото ползване. При сегашната рамка, която регламентира поземлените отношения, нищо добро не ни чака в следващите 3 – 4 години, защото в България всичко се базира на спекулации”, прогнозира той. Венцислав Върбанов коментира, че ако Законът за комасацията беше приет преди години, щеше да има време поземлените отношения да се развият и да улегнат. Липсата на приемственост обаче е довела до сегашната ситуация.
В земеделието има много центробежни сили, в момента субсидиите като размер са се изравнили с наемите и така за земеделеца реално не остават средства, заяви Мариян Йорданов, анализатор капиталови пазари в Investor.bg. Според него фактът, че цените на земите и рентите са стигнали до високи нива, показва необходимостта от настъпването на повратен момент. Фермерите трябва да започнат да мислят за добавена стойност, да изкупят земята, да помислят за напояване и трайни насаждения, добави той. Държавата може да стимулира сектора, като осигури 5-годишни споразумения за необработвамите земи, предлага той.
Дамян Вътев – управител на фирма „Биологика”, подчерта, че страната ни е с благодатно и многообразно географско положение, от което не се възползваме. Уточни, че месодайното животновъдство почти липсва, а голяма част от предлаганите продукти са чужда продукция. Според него е необходим и регионален подход за определяне на районите с пасища, тъй като географските райони в България не са еднотипни и се различават.
Д-р Кирил Величков – ръководител „Европейски проекти на финансови институции” - обясни регламента за отпускане на кредити от банките, които се дават, само ако фермерът ще получи субсидия от ЕС по директните плащания. ЕС подпомага фермерите и с облекчени изисквания по директните плащания. Очаква се парите за обвързана подкрепа да са повече, като те трябва да отидат за уязвимите сектори.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
