Страстната седмица – дали ни одухотворява този библейски сюжет?
„Великата“ или наричана още „Страстна седмица“ отмина. Всеки един ден от нея е велик – велики понеделник, велики вторник и т.н. Стъпка по стъпка се следва пътят на Сина Божи към неговата кръстна смърт до тържеството на възкресението. Вярващи или атеисти, този библейски сюжет е повод за размисъл на всички нас. Българинът бил повече ритуално вярващ, се твърди. Боядисва яйца, прави козунаци, окичва се с върбови клонки, слага агнешко на трапезата… Дали обаче всичко това го одухотворява?
Без да потъваме в тълкувания на библията, които са сложни, а понякога и противоречиви, заслужава си тази Свята седмица да бъде време за размисъл и обръщане на човека навътре в себе си. Да потърси отговор на извечните въпроси: защо откакто свят светува тъжният сюжет за последната земна седмица на Христос е жив във вековете. От възторженото „осанна“ до заклеймяващото „разпни го“ - участваме ли понякога и ние в подобно крещящо сборище? Как така приветстваме с „осанна“ идващия пореден месия, а после го обругаваме с „разпни го“? Толкова крехки ли са моралните ни устои и прозрението за наистина важните събития, че да не припознаем кой е истински духовен водач? Сигурно… По-лесно е да се повярва на фарисеите – проповядват благодат, показно изпълняват ритуалите – църковни или държавни. Но вършат обратното. Един сребърник ще пусне фарисеят, но той трябва да дрънне. Има ги, разбира се, и ще ги има. Трудно се откриват при това.
Веднага след т.нар. промени у нас видяхме атеистите – политици, с огромни свещи в ръка, да се кръстят в черква. Ще ги видим отново тия дни. Ритуално вярващите. Фарисеите. Няма как – връщаме се отново към ролята на Пилат Понтийски за кръстната участ на Христос. Небето се раздирало, Земята се тресяла, когато Синът Божи – редом с разбойниците, е осъден на смърт. Дали Пилат – с измиване на ръцете си, е измил и съвестта си? Колко велики българи са избити – физически или духовни от нашите Пилатовци? А днес? Какво се случва? Наивно ли е да се смесват библейските заповеди за добро със земния ни живот? Като красиви етични норми, всъщност, неизпълними? Юда е жив, все пак, припознаваме често лицемерната му целувка. Петър – също. Който няма и до първи петли, три пъти ще предаде доскорошния си сподвижник.
Никак сантиментално и опростенчески не е завръщането към събитията през Страстната седмица. Вечната книга – Библията, неслучайно от нея се черпят основополагащите сюжети в романи, оставащи шедьоври в световната литература. Но дори здраво и атеистично да стъпваме по земята, заслужава си през Великата седмица да се замислим върху символите в нея. След най-тъжния ден – пътя на Христос към разпятието, обруган и предаден, самотно понесъл тежкия си кръст към Голгота, с човешкия въпрос: Господи, Господи, защо ме изостави, идва денят за светлия поздрав „Христос воскресе!“
Коментар на Валентина Спасова
