Развитието и усъвършенстването на новите технологии вече навлиза с бързи темпове и в сферата на екологията
Развитието и усъвършенстването на новите технологии вече навлиза с бързи темпове и в сферата на екологията. Изкуственият интелект представлява автоматизирана система, която има способността да анализира и да предприема конкретни действия или да прави заключения в зависимост от зададените й параметри. Това е една интелигентна компютърна програма, която би могла да бъде от огромна полза на човечеството във всеки един аспект, но крие и определени рискове.
Много известни учени и влиятелни личности са раздвоени в позицията си относно употребата на тези технологии. Сред тях бе британският физик Стивън Хокинг, който споделяше мнението, че потенциалните ползи от изкуствения интелект са безбройни, но съществува и възможността автономните машини да се противопоставят на човека. Втората хипотеза е подкрепена и от известния предприемач, който изпрати своя кола в орбита на Земята Илън Мъск. Друга британска колежка на Хокинг и световно известен покер играч Лив Боере е на мнение, че тази технология е способна да промени света.
Негативните последици, до които могат да доведат умните машини, са непредвидими, но към момента те носят значима полза в сфери като медицина, образование, сигурност и много други. Благодарение на способността на изкуствения интелект за визуално разпознаване на обекти по зададени параметри, екип от учени от Харвард, Оксфорд и Университетите в Оберн, Уайоминг и Минесота създадоха програма за идентифициране на животни.
Става въпрос за вече разработен проект, наречен Snapshot Serengeti, който се състои в наблюдение на диви животни и тяхното изучаване във всеки аспект, благодарение на инфрачервени камери. В продължение на години проектът се осъществява главно от екип доброволци, който изучава заснетите материали, описва в детайли видовете животни, техния брой, поведение и пр.
Благодарение на нововъведението всичко това ще се извършва от изкуствен интелект, който може да тълкува изображенията, да помага за точното събиране на данни и в перспектива за опазването на екологията, биологията и дивата природа. Методът ще бъде значително по-бърз и ефективен и ще спести часове ръчен труд на доброволците, извършвали тези дейности до момента.
Учените, разработващи проекта, споделят, че се вълнуват при мисълта за различните възможности и начини, по които технологията ще спомогне за важните научни проекти за опазване и изследване на биологичните видове.
По изключително интересен проект работят и българите Димитър Паскалев и Красимир Мандаджиев. Той е свързан с навлизането на роботи и дронове в агрикултурата. Идеята на двамата иноватори е да можем да обработваме насажденията си чрез робот, наречен Joypol Agrobot, който можем да управляваме от дома си. Това ще се осъществява чрез 3D очила за виртуална реалност и сензори, чрез които роботът да се задвижва. Така всеки земевладелец може да копае, сади и плеви от разстояние, благодарение на енергозависимото умно съоръжение. Тази иновация дава възможност на хората, които работят в големите градове и имат забързано ежедневие, сами да отглеждат храната си.
След обработването и събирането на реколтата идва ролята на дрона. Летателният апарат отговаря за доставянето на вече готовите и събрани култури до нашия дом. Технологията на безпилотните машинки е развита до толкова, че позволява да носят големи товари на големи разстояния, така че безпромблено биха могли да доставят реколтата директно до нашата трапеза.