Финансовите средства за подкрепа на доброволно изпълнение на „зелени мерки” са намалени
- Около половината от земеделските площи и поне 88% от фермерите в рамките на ЕС попадат извън обсега на така наречените приоритетни екологични райони (Ecological Focus Areas) – основната „зелена мярка“, която цели опазването на дивата природа в обработваемите земи.
- Изпълнението на наложените от ЕС цели в сферата на биоразнообразието до 2020 г. сега зависи от самите страни членки.
- Експерти от водещи организации предлагат шест незабавни мерки за страните членки и шест препоръки към ЕС, за да се избегнат реформи, които да позволят интензификация на селското стопанство, маскирана със „зелен” етикет.
ЕС харчи 40% от бюджета си за земеделие (близо €360 милиарда за периода 2013-2020 г.). Това влияе върху управлението на половината от територията на ЕС и има силен ефект върху биологичното разнообразие. Следвайки политиката за поставяне на опазването на околната среда и климатичните промени в основата на Общата селскостопанска политика (ОСП), последните реформи бяха посочени от членовете на Европейския парламент като значително „по-зелени”.
Въпреки тези обещания, водещи експерти предупреждават в научното списание „Science”, че след три години преговори по ОСП, реформите в областта на околната среда са размити до степен, в която няма да имат никаква конкретна полза за дивата природа в Европа и биологичното разнообразие на континента ще продължи да намалява.
В рамките на новата ОСП близо една трета от директните плащания за фермерите се определят от условия, свързани със „зелени мерки”: установяване на Приоритетни екологични райони, поддръжка на постоянни тревни площи и определяне на минимални критерии за броя на отглеждани култури, за да се предотврати увеличаването на площите от монокултури. След детайлен анализ обаче експертите са установили, че многобройните клаузи, отнасящи се към зелените мерки, всъщност освобождават 88% от фермерите в ЕС, както и 48% от обработваемите площи от задължителнето отделяне на Приоритетни екологични райони. 81% от фермерите, които разорават площите, са освободени и от мерките за разнообразие на културите, а мерките, целящи запазването на естествените пасища позволяват загубата на още 5% от тях до 2020 г. Същевременно финансовите средства за подкрепа на доброволно изпълнение на „зелени мерки” са намалени, се посочва в сайта на БДЗП.
„Определените прагове са не само ниски, но и липсват качествени критерии за определяне, какво се смята за „зелено“, споделя водещият автор на публикацията д-р Гай Пиир от Центъра за проучване на околната среда „Хелмхоц“ и член на борда на директорите към Дружеството за консервационна биология – секция Европа. „Това ще позволи продължаването на замеделската интензификация под зелен етикет.“ Авторите заключват, че реформите в ОСП се провалят в опита да се постигне цел 3А от Европейската стратегия за биоразнообразието, която предвижда ЕС да „увеличи максимално площите, защитени от мерки за запазване на биоразнообразието в рамките на ОСП“.
„Отделните страни членки трябва да използват възможността от широко поставената рамка, която реформата предлага, за да съставят планове за запазване на екосистемите на национално ниво. Ако страните членки не предприемат сериозни стъпки извън тези предвидени от ОСП, е малко вероятно да се постигнат целите за опазване на биологичното разнообразие, определени от самия ЕС“, коментира Пиир.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
