Финансовите средства за подкрепа на доброволно изпълнение на „зелени мерки” са намалени
- Около половината от земеделските площи и поне 88% от фермерите в рамките на ЕС попадат извън обсега на така наречените приоритетни екологични райони (Ecological Focus Areas) – основната „зелена мярка“, която цели опазването на дивата природа в обработваемите земи.
- Изпълнението на наложените от ЕС цели в сферата на биоразнообразието до 2020 г. сега зависи от самите страни членки.
- Експерти от водещи организации предлагат шест незабавни мерки за страните членки и шест препоръки към ЕС, за да се избегнат реформи, които да позволят интензификация на селското стопанство, маскирана със „зелен” етикет.
ЕС харчи 40% от бюджета си за земеделие (близо €360 милиарда за периода 2013-2020 г.). Това влияе върху управлението на половината от територията на ЕС и има силен ефект върху биологичното разнообразие. Следвайки политиката за поставяне на опазването на околната среда и климатичните промени в основата на Общата селскостопанска политика (ОСП), последните реформи бяха посочени от членовете на Европейския парламент като значително „по-зелени”.
Въпреки тези обещания, водещи експерти предупреждават в научното списание „Science”, че след три години преговори по ОСП, реформите в областта на околната среда са размити до степен, в която няма да имат никаква конкретна полза за дивата природа в Европа и биологичното разнообразие на континента ще продължи да намалява.
В рамките на новата ОСП близо една трета от директните плащания за фермерите се определят от условия, свързани със „зелени мерки”: установяване на Приоритетни екологични райони, поддръжка на постоянни тревни площи и определяне на минимални критерии за броя на отглеждани култури, за да се предотврати увеличаването на площите от монокултури. След детайлен анализ обаче експертите са установили, че многобройните клаузи, отнасящи се към зелените мерки, всъщност освобождават 88% от фермерите в ЕС, както и 48% от обработваемите площи от задължителнето отделяне на Приоритетни екологични райони. 81% от фермерите, които разорават площите, са освободени и от мерките за разнообразие на културите, а мерките, целящи запазването на естествените пасища позволяват загубата на още 5% от тях до 2020 г. Същевременно финансовите средства за подкрепа на доброволно изпълнение на „зелени мерки” са намалени, се посочва в сайта на БДЗП.
„Определените прагове са не само ниски, но и липсват качествени критерии за определяне, какво се смята за „зелено“, споделя водещият автор на публикацията д-р Гай Пиир от Центъра за проучване на околната среда „Хелмхоц“ и член на борда на директорите към Дружеството за консервационна биология – секция Европа. „Това ще позволи продължаването на замеделската интензификация под зелен етикет.“ Авторите заключват, че реформите в ОСП се провалят в опита да се постигне цел 3А от Европейската стратегия за биоразнообразието, която предвижда ЕС да „увеличи максимално площите, защитени от мерки за запазване на биоразнообразието в рамките на ОСП“.
„Отделните страни членки трябва да използват възможността от широко поставената рамка, която реформата предлага, за да съставят планове за запазване на екосистемите на национално ниво. Ако страните членки не предприемат сериозни стъпки извън тези предвидени от ОСП, е малко вероятно да се постигнат целите за опазване на биологичното разнообразие, определени от самия ЕС“, коментира Пиир.
Общата селскостопанска политика предлага субсидии, които увеличават мащаба на земеделието в ЕС. Това води до увеличение на преминаването на естествените пасища в обработваеми площи и пресушаване на заблатените места. Ситуацията е особено неблагобриятна в новите държави членки, където употребата на изкуствени торове се е увеличила значително.
Заради тази ситуация природата продължава да плаща висок данък с драматично влошено състояние по всички показатели, като се започне от индeкса на птици в обработваемите площи до „постоянните тревни площи“, които в новите страни членки са намалели с повече от 11% само за последното десетилетие.
„Много региони в новите страни членки и страните от южна Европа все още имат високо ниво на биологично разнообразие“, констатира Абдрас Балди от Центъра за екология към Унгарската академия на науките и президент на Дружеството за консервационна биология – секция Европа. „Но има нови страни членки, които са против агроекологичните схеми и вече са решили да превърлят средства от програми за развитие на селските райони към такива за директно плащане на фермерите, където практически няма никакви екологични изисквания. Без поставянето на изрични задължения от страна на Брюксел може да се окаже, че няма да се предприемат никакви съществени екологични мерки.“
„Заради огромния си бюджет и директното си влияние върху половината от територията на ЕС, ОСП е прекрасна възможност за полезни за всички страни политики, които да пропагандират опазването на здравословни екосистеми, заедно с продоволствена сигурност и развитие на селските райони“, споделя Пиеро Висконти – еколог в Изследователския отдел на Майкрософт и член на борда на директорите на Дружеството за консервационна биология – секция Европа. „Използвайки анализ на сценариите, алгоритми за оптимизация, и експерименатални данни, можем да постигнем по-добри резултати на всички обществени нива, като същевременно подкрепяме биоразнообразието и екоситемните услуги.“
Висконти добавя: „Ще бъде от изключителна важност да се опираме на научни данни и да създадем система за плащане, базирана на получените резултати. Надяваме се, че земеделският отдел на ЕС при първа възможност ще обмисли използването на такива инструменти за по-строго оценяване на екологичните и икономически стойности и ползи от ОСП. Ние имаме знанията и методите да постигнем по-добри резултати в опазването на биоразнообразието чрез ОСП и като експерти сме готови да участваме в конструктивен диалог“.
„Подходящата и мащабна компенсация за фермери, управляващи обработваеми земи, със статута „Висока природна стойност”, е ключът към ефективното опазване на биоразнообразието в земеделските площи. Има нужда от по-сериозно финансиране на програми, фокусирани върху тревни площи с богато биоразнообразие“, смята Мартин Дитрих от Земеделския университет в Хохенхайм - бивш президент на Дружеството за консервационна биология – секция Европа. „Имаме нужда и от практически насочена наука и университетско образоване, насочено към екологичните проблеми в земеделието“, допълва той.
Експертите предлагат шест „спешни мерки“, които страните членки да предприемат. Те вкючват увеличаване на финансовата подкрепа и предприемането на доброволни мерки, които имат доказани ползи за биоразнообразието, подробно картиране и опазване на съществуващите пасища, увеличаване степента на екологичните знания сред фермерите, както и мониторинг на резултатите от екологичните мерки от ОСП. Изброени са и препоръки към ЕС, които да се вземат при следващата оценка на ОСП.
„Надяваме се че тези препоръки ще накарат страните членки, както и ЕС като цяло, да се насочат към устойчиво земеделие, подсигурявайки запазването на жизнено важни екосистеми за сегашните и бъдещите поколения“, добавя Пийр.
Дружеството за консервационна биология (ДКБ) е международна организация от учени и професионалисти в областта на консервационната екология с хиляди членове от повече от 60 страни. Членовете включват учени експерти по природни и социални науки, полеви биолози, обучаващи, ресурсни мениджъри, администратори, икономисти, адвокати и много други. ДКБ е посветено на развитието на науката и практическото приложение в посока запазване биологичното разнообразие на Земята. Секция Европа (ДКБ – СЕ) е представена от професионалисти от всички 28 страни членки.
