1. Начало
  2. Новини
  3. Околна среда
  4. WWF: 4500 ха крайречни гори са спасени от изсичане

WWF: 4500 ха крайречни гори са спасени от изсичане

Сагата с дунавските гори започва с две действия на държавната администрация от есента на миналата година

След близо половингодишна упорита и последователна работа експертите на международната природозащитна организация WWF, заедно със свои колеги от други неправителствени организации, успяха да спасят от изсичане 4500 ха крайречни гори. Реалната заплаха за тях беше допусната с една от най-скандалните законови поправки в последните години.

Предисторията

Сагата с дунавските гори започва с две действия на държавната администрация от есента на миналата година:

На 5 октомври 2012 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството по искане на Министерството на земеделието и храните изненадващо променя Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.  Според новия текст, сервитутът на Дунавските диги трябваше да обхване цялата площ между дигите и речните брегове, като разстоянието помежду им достига до няколкостотин метра. Винаги до сега тази транспортно-обслужваща ивица без растителност е била с ширина от 10 метра, което е напълно достатъчно за обслужването на съоръжението.  В останалата част край реката се е развивало тополово стопанство или естествени крайречни гори.  С промяната практически се дава възможност всички дървета и храсти между реката и дигите да бъдат законно изсечени, въпреки че част от тези гори попадат в защитените зони на европейската екологична мрежа „Натура 2000“.

В същия ден, Министерството на земеделието и горите прехвърля със заповед управлението и дърводобива от крайречните гори от съответните горски стопанства на държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД.

Мотивите

Формалният повод за част от промените е необходимостта от прочистване на речните корита. Реалната причина обаче е друга - усвояване на средствата от продажба на дървесината от държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД.  Целта е, заобикаляйки изискванията на Закона за горите, да се даде скрита финансова инжекция на компанията, която за пореден път изпитва трудности причинени от лошо управление.

„Напоителни системи“ ЕАД

„Напоителни системи“ ЕАД е държавно дружество, занимаващо се със стопанисване и управление на хидромелиоративните съоръжения в България.  То разполага с 10 представителства в страната, които извършват консултантски и инжинерингови услуги във връзка с промишлено и питейно водоснабдяване, отводняване на земеделски земи и промишлени обекти и др.

Дружеството от години има финансови проблеми заради лошо управление.  Напрежението обаче ескалира през есента на миналата година, когато работници започват протест заради неизплатени заплати. Според медийни публикации, става въпрос за 1.8 млн. лева дължими за заплати и осигуровки на близо 1900 работници и служители.  Най-критично е положението във Враца, Видин, Монтана, Плевен и Русе.

Правителството панически се опитва да потуши социалното напрежение преди изборите и променя Наредба 7, вместо да предприеме реални реформи.

Крайречните гори – екология и икономика

За крайречните гори извън тясно специализираните кръгове се знае малко. От екологична гледна точка, те приютяват огромно биоразнообразие. Те обаче имат и огромен икономически ефект, защото чрез правилното им стопанисване са бариера срещу наводнения, свлачища и бедствия.  В крайречните гори е съсредоточено и тополовото стопанство на България, което осигурява стабилни постъпления и алтернативи за дърводобив.

„Горите в крайдунавски райони са основно тополови. Те имат огромно значение не само за укрепването на бреговата ивица и почвените слоеве, но и за икономиката.  Премахването на тази бариера щеше да увеличи ерозията и дори да компрометира самите диги“, коментира Иван Христов, ръководител на програма „Води“ на WWF.  „За съжаление, през последните години, чрез спорни практики и недобросъвестни действия огромната част от крайречните гори във вътрешността на страната ни бяха унищожени. Така вместо да се ограничат наводненията, се стигна до точно обратните последици: премахването на стари дървета дестабилизира брега и стана причина за много разрушения. Именно изсичането на крайречни стари дървета доведе до пропадането в Креснеското дефиле през декември 2010г., подриването на пътя край река Чая и др.“, допълни той.

Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.