WWF изпрати още една година на забележителни успехи за българската природа

Половината от привидно законния дърводобив пък е извършван при нарушения на законите за горите, околната среда, биологичното разнообразие и защитените територии. Докладът привлече огромен медиен интерес и провокира множество дискусии по темата. 

Още за него: Над ¼ от дърводобива у нас е незаконен, алармира нов доклад на WWF 
 

• Съдебни победи в защита на горите

След съдебен спор, продължил повече от две години, WWF България спаси от унищожаване крайречни горски местообитания в района на град Стамболийски. С наша жалба твърдяхме, че почистването* на реката от наносни отложения и растителност трябва да се извърши след прилагане на процедурите за преценка необходимостта от Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и преценка степента на въздействие върху две засегнати защитени зони от мрежата „Натура 2000“ и при съобразяване на съществуваща забрана в заповедта за обявяване на едната защитена зона за намаляване на площта на крайречните гори. Тези доводи бяха приети както от Административен съд - Пловдив, така и от касационната инстанция на Върховния административен съд.

Усилията на WWF България допринесоха и за това Върховният административен съд (ВАС) да остави в сила окончателното си решение срещу провеждането на санитарни и принудителни сечи в Национален парк „Пирин“. Решението дойде след опит на МОСВ да поиска отмяна на окончателното решение на ВАС, с което разрешението за тези сечи, издадено от министерството, беше отменено като незаконосъобразно. 

В пореден съдебен успех за WWF ВАС отмени окончателно 46 самостоятелни разпоредби на Наредба №8 за сечите в горите. Победата внесе ред и законност при провеждане на горските сечи.

* „Почистване“ в случая включва изсичане на крайречни гори, в това число и хабитати по директива 92/43, и изземване на около 200 000 м3 инертни материали. Това създава рискове за гората, създадена от WWF край град Стамболийски, както и за мостове и други съоръжения, и е абсолютно ненужно. Още по темата: Съдебна победа на WWF съхрани горски местообитания край Марица 

 

• Грижите ни за гората край град Стамболийски дадоха добри резултати

Изминаха четири години, откакто екипът ни създаде нова крайречна гора на брега на река Марица, близо до град Стамболийски. Грижите за гората не спират, като през тази година включваха попълване с още 1100 фиданки, мулчиране и поливане. Сушата, която засегна цялата страна, бе сериозно предизвикателство за новозалесените дръвчета. За да им дадем шанс, работихме заедно с партньорите ни от EVN България. С тяхна помощ мулчирахме и поливахме фиданките през лятото и есента. 

Още за партньорството ни с EVN: Заедно за природата
 

• Съдействахме за провеждането на полезни обучения 

В края на февруари и началото на март 2023 г. WWF обедини усилия с ръководствата на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП ДП) и Южноцентралното държавно предприятие (ЮЦДП ДП) за провеждането на обучения по първа помощ в горите. В тях участваха 183 горски служители, като имаше по двама души от всяко стопанство в обхвата на ЮЗДП и ЮЦДП. Организирани бяха общо шест еднодневни обучения с теоретични и практически сесии. Участниците споделиха, че обученията са им били изключително полезни и след тях се чувстват по-подготвени да реагират адекватно при инциденти или критични ситуации.

 

 

Мечетата Никола, Анета и Михаил в Гърция. Снимка: „Арктурос“

WWF България организира специална фондонабирателна инициатива за мечетата. Стотици хора се отзоваха и дариха близо 14 000 лева за рехабилитацията на животните. Необходими са обаче още 10 000 лева за дейности около връщането им в дивата природа в България и проследяване на адаптацията им.   

Вижте как можете да помогнете на мечетата ТУК.
 

• Работихме усилено за превенция на конфликта човек - мечка 

Един от начините, по които WWF се стреми да опазва мечките в България, е като полага усилия за предотвратяване на конфликтите им с хората, популяризирайки прилагането на предпазни средства (например електропастири). През 2023 г. изпратихме полезна информация до кметовете на 52 населени места, намиращи се близо до местообитания на мечки. Тя включваше разяснения около причините за случили се инциденти, мерки за тяхното предотвратяване и детайли за процедурата за обезщетения на засегнатите лица.

В обширен материал подготвихме и отговори на най-често задаваните въпроси по темата за мечките в България. Направихме и редица предложения за мерки, които да бъдат включени в актуализирания национален план за действие за мечката и да спомогнат за намаляване на конфликтите.

Още информация: Щети от мечка - причини, предпазни мерки, обезщетения; Увеличава ли се наистина популацията и други важни за мечките в България 
 

• Оказахме съдействие при множество сигнали за мечки 

През активния за мечките период от април до ноември получихме 79 сигнала за мечки в или близо до населени места, на които отговорихме със съвет или с посещение на място. 

По-голямата част от сигналите бяха от Северна България: 31 сигнала от област Габрово, 19 от област Ловеч и 11 от Софийска област (от села в землищата на Витоша, Люлин, Верила и Вискяр планина). Това показва огромната нужда от спешен екип за действие при ситуации с мечки и в Северна България. Такъв вече съществува в Южна България, към Регионалната инспекция по околна среда и води в Смолян (РИОСВ - Смолян).

WWF България призовава за създаването на спешни екипи за териториите на Северна България (с център Габрово) и Западна България (с център Благоевград), които заедно с екипа в Родопите да извършват дейности, свързани с прогонване и преместване на мечки, както и регистрация на щети и други дейности за намаляване и превенция на конфликти. 

Членове на Спасителния мечешки отряд на WWF извършват важни измервания преди преместването на мечка, която навлизаше в населени места в Габровско. Снимка: Камен Коларов

През изминалата година експертите на WWF раздадоха и оказаха съдействие при монтаж на 37 електропастира: 11 в област Ловеч, 11 в област Смолян, 8 в област Габрово, 5 в Софийска област и 2 на други места в страната. 

Още по темата: Защо и как да използваме електрически огради 
 

• Проведохме обучения по темата за престъпленията срещу природата

Над 50 прокурори взеха участие в обучение, организирано от WWF и Асоциацията на прокурорите в България. Целта на обучението беше да предостави знания и умения, необходими за противодействие на престъпленията срещу диви животни, и да изгради капацитет сред правоприлагащите органи за защита на богатото биоразнообразие на страната ни. 

Заедно с РИОСВ - Смолян организирахме и обучение за служители на Регионална дирекция по горите – Смолян и на държавни горски и ловни стопанства, които запознахме с особеностите при разпознаването, оценката и описването на щети, причинени от едри хищници.  

Също така проведохме онлайн семинар с експерти от WWF от Централна и Източна Европа, по време на който обменихме опит за техниките за обезопасяване на имущество срещу мечки. 
 

• Спомогнахме за подобряване на Националния план за действие за мечката

Актуализираният национален план за действие за мечката (2022-2032) е основният документ, който регламентира работата на всички заинтересовани страни с вида „кафява мечка“. Специалистите на WWF имаха значителен принос за подобряване на качеството на неговия финален вариант. От дълго време насам WWF призовава за приемането на актуализирания план, както и за това плановете за действие за видове да важат и след изтичането им до приемане на обновени такива. 
 

• Открихме бебета есетри 

По време на едномесечен мониторинг по река Дунав в района на село Ветрен експертите на WWF откриха 30 малки есетрички - чиги, пъструги и хибриди между есетрови видове. В момента екипът ни анализира данните и генетичните изследвания. През 2023 отбелязахме десетата ни година на изследвания в този участък на Дунав. Откриването на бебетата рибки ни дава надежда, че дългогодишните ни усилия за опазване на популациите на критично застрашените есетрови риби дават резултат.

 

Две от откритите есетрички

През лятото продължихме и нашите хидрографски проучвания със сонар на дъното на Дунав. Фокусът беше върху есетрови хабитати, но и върху изследване на места в реката, където се извършва драгиране. Целта беше да се провери доколко двете се припокриват. Анализирането на информацията продължава. 
 

• Нови данни за бракониерството на есетри 

Специалистите на WWF България допринесоха за обширно изследване на бракониерството на есетри в България, Румъния и Украйна. Според данните, публикувани в нов доклад, между 2016 и 2022 г. са установени 337 случая на незаконен улов на есетри в трите държави, като в България случаите са били 130. За съжаление бракониерството продължава да поставя в опасност оцеляването на четирите есетрови вида, срещащи се в долното течение на Дунав - чигата, моруната, пъстругата и руската есетра. 
 
Още по темата: Бракониерството е сред основните заплахи за есетрите в Долен Дунав, сочи анализ на WWF 
 

• Наши предложения бяха включени в актуализирания План за управление на риска от наводнения 

Планът за управление на риска от наводнения (ПУРН) е стратегически документ, който се фокусира върху предотвратяването на и защитата от наводнения. Важни предложения на WWF, които бяха приети в неговия актуализиран вариант, включват: създаване на регистър на наводненията; създаване на звено за разработване на пилотни проекти за „зелени“ мерки с цел предотвратяване и намаляване щетите от наводнения; координационно звено за ПУРН на ниво Министерски съвет; база данни с досиета за всички места с повишен риск от наводнение и определяне на Протокол за действията и отговорностите за поддържане на досиетата. 
 

• Прието бе и предложението ни за задължителни разходомери във водните проекти по Оперативна програма „Околна среда“

Предложението на WWF за въвеждане на задължителни разходомери във водните (ВиК) проекти по програма „Околна среда“ 2021 - 2027 също беше прието. До момента наличието на съоръжения за измерване на разхода на вода не беше задължително условие. Предложението цели повишаване на резултатите от тези проекти. Трябва да се отбележи, че въпреки инвестициите по водоснабдителната мрежа в два финансови периода, вече над 10 години загубите на вода по мрежата са цели 60%. А приоритет „Води“ е с най-големия бюджет на програмата. 
 

• Доразвихме концепция за възстановяване на влажна зона по река Искър

WWF България продължи да разработва концепция за прилагането на природно-базирани решения в участъка на река Искър между Панчарево и Околовръстен път. Тези решения ще донесат ползи за цялата речна екосистема - предпазване от наводнения, възстановяване и запазване на биологичното разнообразие, смекчаване на вредните ефекти от климатичните промени и намаляване на замърсяването. Не по-малко важни са и социално-икономичните ползи - водата ще се използва по-ефективно като ресурс, а крайречните райони ще бъдат по-достъпни и приятни за отдих. През тази година ангажирахме ключови заинтересовани страни с темата и направихме чудесни визуализации. 

Вижте повече за концепцията за участък от река Искър в това ВИДЕО 
 

• Ефективна застъпническата дейност по отношение на важни климатични политики  

Експертите на WWF България участваха в Комисия за енергиен преход към Министерски съвет, където, заедно с много заинтересовани страни, бе изработена Пътна карта за климатична неутралност - първият стратегически документ, залагащ цел за климатична неутралност на България до 2025 г. 

Продължаваме да работим в комисии към Министерство на енергетиката в рамките на процеса за актуализация на Интегрирания план за енергетика и климат и новата Стратегия за устойчиво енергийно развитие. Работим за по-висока амбиция за декарбонизация, енергиен преход, справедлив за хората от въглищните райони, извеждане на домакинствата от енергийна бедност, както и екологично устойчиво развитие на възобновяемите енергийни източници в България.
 

• Проведохме успешна климатична конференция 

През май организирахме конференцията „Политики за климатична неутралност в България“. На нея заедно с представители на български и европейски институции, бизнеса, синдикати и неправителствени организации насочихме вниманието към най-важните аспекти на климатичните политики - както нуждата от декарбонизация на икономиката, така и необходимите действия за адаптация към климатичните промени и внедряване на природно-базирани решения.
 

• Разработихме подробен доклад за природно-базираните решения

Природно-базираните решения (ПБР) представляват действия или политики, които използват естествени природни дадености и процеси, за да се борят с предизвикателства като климатичните промени, риска от бедствия, сигурността на водните ресурси и др. В специален доклад наши колеги описаха добри примери за ПБР, посочиха основни опасения и разгледаха ангажиментите на световно, регионално и национално ниво. И особено важно - дадоха препоръки на правителствата, гражданското общество и бизнеса как да използват повече природно-базирани решения. 
 

• Привлякохме внимание към изключително сериозен проблем - енергийната бедност  

Поставихме темата за енергийната бедност на дневен ред в работата ни с институции и заинтересовани страни. Предложихме ефективни мерки за защита на енергийно бедни домакинства и разработихме потенциални мерки за подпомагане на домакинствата от бъдещия Социален климатичен фонд. Той ще заработи в България в началото на 2026 г. и ще подпомага уязвими домакинства, уязвими микропредприятия и уязвими потребители на транспортни услуги за смекчаване на последиците от въвеждането на нова търговия с емисии в секторите сгради и транспорт от 2027 г.

 

• Навлязохме в света на видеокастите 

В партньорство с Българско национално радио (БНР) създадохме видеокаста „По следите на енергийния преход“. В рамките на 8 епизода начертахме основните проблеми и решения, необходими за устойчив и справедлив енергиен преход. Записахме епизоди с интересни събеседници и посетихме няколко български града, показахме и примери от други части на света.


Партнирахме си с БНР за създаването на видеокаста.

Организирахме две дискусии в ефира на Радио София и един дебат на живо в зала (също излъчван онлайн от WWF и БНР). В тези събития включихме водещите експерти в секторите енергетика, индустрия, транспорт и сгради. Организираме и симулация на COP съвместно с младежката организация към WWF ПанГея.

Гледайте епизодите на видеокаста ТУК
 

• Развенчахме митовете за биомасата 

Работихме с експерти и заинтересовани граждани в социалните мрежи, за да развенчаем митовете относно изгарянето на биомаса от домакинствата и индустрията. Демонстрирахме устойчиви практики и технологии, които да подобрят ефективността и да намалят въздушното замърсяване. В рамките на проект LIFE BioBalance споделихме с общини и заинтересовани страни сензорно оборудване, устойчиви продукти и ръководства, които да подпомогнат добрите практики при оползотворяването на биомасата за енергия.

Още по темата: WWF развенчава осем мита за използването на биомасата за отопление
 

• Координирахме дискусии и действия във връзка с идеята за създаване на нов природен парк в Западна Стара планина

Районът на Западна Стара планина, част от който е на сръбска територия, притежава необикновено природно богатство и биологично разнообразие. Отдавна съществува идея за създаване на трансграничен природен парк там. Всъщност Сърбия още през 90-те години на миналия век обявява за природен парк своята част. В България обаче близо 20 години по-късно това продължава да бъде само една хубава идея. През изминалата година специалисти от WWF координираха дискусиите и действията на природозащитната общност в България, свързани със стъпките за превръщането на тази идея в реалност. 
 

• Препоръки на WWF България бяха включени в заповедите за обявяване на 4 защитени зони от мрежата „Натура 2000“

През пролетта служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова издаде заповеди за обявяване на още четири защитени зони от мрежата „Натура 2000“. Става дума за защитени зони „Река Лом“, „Тимок“, „Река Огоста“ и „Ново село“. Препоръки на нашата организация бяха включени в заповедите. Те включваха забрана за нови миграционни бариери и промяна на водния режим на странични речни ръкави. Това осигурява надлъжна свързаност, която е от решаващо значение за миграцията на рибите по зоните притоци на река Дунав (зоните „Река Лом“, „Тимок“ и „Река Огоста“) и за защита на местообитанията за размножаване (зона „Ново село“).
 

• Страхотни младежки идеи се появиха на бял свят благодарение на Panda Labs

Младежката програма за иновации на WWF Panda Labs привлече над 200 нови участници. Те се включиха в два семестъра на теми „Бъдещето на храната“ и „Бъдещето на водата“. Проведоха се четири хакатона и един мастърклас. Близо 30 лектори и голяма група от съмишленици и партньори помогнаха за успешното протичане на събитията. Младежите пък генерираха близо 50 идеи за решения на важни екологични и социални проблеми.


Младежите от Panda Labs са изключително вдъхновяващи. Снимка: WWF 

През пролетта Panda Labs ще продължи със семестър „Бъдещето на природата“. Младежите между 15 и 25 г. могат да кандидатстват за участие на wwf.bg/pandalabs от 1 февруари до 3 март 2024 г. 
 

• Колегите ни от ПанГея ни накараха да се гордеем с тях

През първата пълна година на съществуването си ПанГея, младежката организация към WWF България, бе изключително активна. Нейните членове участваха в лекции и работилници по време на мастъркласовете от Panda Labs. Срещаха се с представители на институции, включително с министъра на околната среда и водите. Бяха на редица теренни проучвания. Проведоха събитие за Часа на Земята в Бургас. Съвместно организирахме и летен лагер, съобразен с техните виждания и нужди. Освен на сплотяване, той беше посветен и на развитие на полезни умения: целеполагане, разработване и разписване на проекти, намиране на финансиране, презентационни умения. 
 

• Финал на първа фаза на още една успешна младежка програма

Приключи първият голям етап на още една младежка програма на WWF, която бе със специален фокус върху климата и енергетиката - „Panda Labs – младежи за справедлив преход“. През последните почти 2 години над 50 ученици и студенти от населени места в Югозападния въгледобивен регион на България станаха част от нея. Ексклузивният ѝ семестър, посветен на бъдещето на енергията и развитието на въглищните райони, се проведе едновременно в четири държави – България, Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Програмата изгради регионална мрежа, благодарение на която стотици млади хора получиха нужното ноу-хау, за да допринесат за устойчивата трансформация на местните общности и икономики. 

Поради успехите ѝ програмата получи възможност да продължи през 2024 - 2025 г. Очаквайте повече подробности на нашия сайт.
 

• Създадохме своя общност във Вайбър

През изминалата година създадохме наш канал във Viber. Щастливи сме, че за него вече са се абонирали повече от 13 000 души. Там споделяме полезна, любопитна и образователна информация, свързана с нашата дейност. Радваме се, че публикациите ни ангажират все повече млади хора и хора от различни населени места в България. Не спираме да развиваме и нашия чатбот във Viber, който също се радва на голям интерес. 

Присъединете се към канала ни във Viber ТУК.
 

• Срещнахме се със стотици поддръжници на WWF 
  

  Кадър от събитието по случай Часа на Земята през 2023 г.

След дългото прекъсване по време на пандемията отново имахме удоволствието да организираме събития на живо. През пролетта отбелязахме Часа на Земята с благотворително парти, а в началото на декември организирахме „Стани космат Vol.2” като част от коледната ни кампания.

Кадър от събитието по случай Часа на Земята през 2023 г. Снимка: Георги Ангелов

Стотици хора присъстваха на двете събития и по този начин подкрепиха природозащитната ни дейност. Имаше хубава музика, танци, смях, креативни костюми, но най-ценно за нас беше прякото общуване с толкова много поддръжници на организацията.

В началото на новата година бихме искали от все сърце да благодарим на нашите съмишленици, дарители и партньори! Всички те имат значим принос за постигането на изброените успехи. 

През 2024 г. ще продължим да работим за опазването на българската природа с още по-голяма мотивация, любов и отдаденост!


Ако желаете да подкрепите дейността на WWF България, можете да го направите на www.spasetedivatapriroda.bg