Надеждите на родните овцевъди са за продажби за Гергьовден
Кампанията по реализирането на агнешкото месо за Великден приключи на повече от 50% от обема си. Тя ще продължи и основната част от останалото месо ще се реализира за Гергьовден, а съвсем малка част ще остане за 24-ти май. И тази година не липсваше напрежение на пазара на агнешко месо, като родните производители отново бяха неприятно изненадани от евтин внос предимно от Северна Македония, но и от Гърция.
„Ние от Национална овцевъдна и козевъдна организация не спираме да повтаряме, че се извършват злоупотреби, че така се подвеждат потребителите. В крайна сметка това рефлектира в посока по-малко търсене и съответно по-малкото потребление и изкупуване на българските агнета. В един момент си задаваме въпроса защо намаляват овцете в България. Ето защо. Трябва да се говори за промяна в законодателството, защото когато хванеш такъв голям обем от месо, което е със сменени идентификации, тогава си задаваш въпроса дали финансова санкция от 2-3 хиляди лева ще стресне нарушителите, каза Симеон Караколев, съпредседател на НОКА, и допълни: „И докато у нас влиза македонско агнешко, България ще изсипва десетки милиони левове субсидия за нереализираните агнета. Щом това е правилният подход, така да бъде. Македония не е част от този европейски пазар, затова е нормално да продава на по-ниски цени. По същия начин стоят нещата и с Украйна. Украйна не е на нашия общ европейски пазар. Тя не спазва регулациите, които спазват българските производители и нормално украинска стока да влиза на по-ниски цени. Затова трябва да се преразгледат всички безмитни спогодби със страни, които не са членки на ЕС.“
Симеон Караколев посочи, че миналата година след приключване на кампанията след Гергьовден са останали нереализирани 20 хиляди агнета, като в същото време вносът на македонско агнешко месо е бил около 280 тона или 23-24 хиляди агнета.
По думите на Караколев пазар за агнешко има целогодишно в много държави. Въпросът е, че цената, на която там се търгува агнешкото, не е тази, за която мечтаят българските производители. Цената е значително по-ниска, но пазарът наистина е голям. „Арабския пазар е голям и целогодишен. Той не е скъп пазар. Ние не можем да си позволим лукса да продаваме на този пазар все още. Т.е. ние нямаме нужното производство да отговорим на техните очаквания като количество.“
