Българският розов домат е изместен от турски и холандски сортове

Много инвес­титори проявяват интерес да отг­леж­дат традицион­ния бъл­гар­ски зелен­чук

Холан­д­ски и тур­ски сор­тове розови домати измес­т­ват традицион­ния, поз­нат у нас от десетилетия. “Облите и лъс­кави розови домати по пазарите у нас не са родно производс­тво, а са резул­тат на пос­лед­ните селек­ции на Тур­ция и Холан­дия. Затова, ако пред­почитате бъл­гар­ски розов домат, купете го от сер­гията на някоя баба”, съвет­ват от Инс­титута по зелен­чуковите кул­тури “Марица” в Плов­див.

Според проф. Величка Родева, която от години се занимава със селек­цията на традицион­ния бъл­гар­ски зелен­чук, той трудно може да се раз­личи от тур­с­ките и холан­д­с­ките си аналози. “Те са еднакви по форма и цвят и хората се лъжат”, казва тя. Един­с­т­вената раз­лика е в твър­достта – българ­с­ките са с фина кожица и по-меки на пипане, пише agronovinite.com.

Родината на розовите домати е Южна Америка. У нас са пренесени от руски, унгар­ски и авс­т­рийски градинари. Масовото им отг­леж­дане в Бъл­гария започва през 1890 г. То не е било плод на селек­ция, а хората са съз­дали мес­тни сор­тове, казва н.с. д-р Даниела Ганева от ИЗК “Марица”. Хората си събирали семена и ги запаз­вали за след­ващата година.

Бъл­гария все пак е имала розов едър домат, който се е пазил в ген­ната банка на Института по генетични ресурси в Садово. Доайенът в селек­цията на домати проф. Милко Йор­данов още си спомня как през 60-те години на XX век той и колегите му са обикаляли страната да събират мес­тни сор­тове. Изп­равени пред зап­лахата тур­ски и холан­д­ски сор­тове да измес­тят бъл­гар­с­кия розов домат, учените от ИЗК “Марица” раз­работ­ват нови сор­тове розови домати, но хиб­ридизацията им се оказва много трудна. “Трябва да изпол­з­ваме два сорта розови домати, а тези, които получаваме, нямат достатъчно високи добиви като при чер­вените”, обяс­нява д-р Даниела Ганева.

Като резул­тат от съв­мес­т­ната дей­ност на “Геосем­селект” – пър­вата бъл­гар­ска час­тна фирма, която работи в селек­цията и произ­вод­с­т­вото на хиб­ридни семена от домати, и Инс­титута по генетика при БАН нас­коро е регис­т­риран сор­тът “Розалина”. Той е с тъмнорозов цвят, а един домат тежи средно 150–170 грама. Те имат добър вкус, твърди са, не се пукат лесно и издър­жат на съх­ранение повече от 10 дни.

От научна гледна точка селек­ционерите не намират розовите домати за особено атрактивни. По химичен със­тав не се отличават от чер­вените, лесно се напук­ват, трудни са за тран­с­пор­тиране, тъй като имат много нежна кожица и месо, но пък са едри и достигат до 250 г. Прив­личат хората със сил­ния си аромат и с това, че са фини – потребителите са отб­лъс­нати от дебелата ципа и целулозата в чуж­дите доматени сор­тове, обяс­нява д-р Даниела Ганева.

Мнозина са готови да платят повече, за да купят розов домат, вместо по-евтините червени, които обаче имат дър­вени врас­т­вания и вкус на плас­т­маса. Много инвес­титори проявяват интерес да отг­леж­дат традицион­ния бъл­гар­ски зелен­чук, но индус­т­риал­ното му отг­леж­дане се оказва много трудно.

“Той е по-чувствителен на болести като алтер­нария и кар­тофена мана и се налага по-мощна рас­тителна защита. При по-високи тем­ператури дос­тига до изресяване на цветовете”, изрежда недос­татъците д-р Ганева. Добивите са много по-ниски, откол­кото при чер­вените домати и стопаните не могат да си пок­рият раз­ходите.