В момента пазарът е наситен с лавандула, основен потребител е Франция
България винаги е била сред основните производители на лавандула, но в сянката на Франция, която държи лидерската позиция както като количество, така и като качество на крайния продукт - маслото. Допреди няколко години, когато зараза върху растенията стопява френското производство от 50-60 тона годишно наполовина.
Българските производители използват този момент и увеличават насажденията, като основен техен краен клиент се превръща лидерът доскоро - Франция. Това дава основание чуждестранни издания да определят България като "новия господар на лавандулата".
На пръв поглед изглежда, че ситуацията се е усмихнала на България, но картинката изобщо не е само в светли краски. Тази неприятна ситуация за Франция води до почти двойно поскъпване на лавандуловото масло за последните три години, разказва един от производителите му в България - Филип Лисичаров. (Семейната му фирма произвежда основно розово масло.) Така, ако през 2008 година килограм качествено лавандулово масло се е продавало за 40-45 евро/кг, през 2010 г. цената е вече над 100 евро, пише "Дневник".
"Лавандулата не е бутиков продукт. Тя се използва като съставка в сапуните и шампоаните и цената й трябва да е по-разумна, около 50-60 евро", посочва той.
Друг ефект у нас от проблемите на Франция е, че много хора виждат в тази култура лесен начин да изкарат куп пари. "Масово фирми и фермери се хвърлиха да създават нови насаждения, но не всички от тях са професионалисти", обяснява Лисичаров. Според него в тази еуфория последното, което е било важно за новите в бранша, е било качеството на посадъчния материал.
Друго изкривяване в резултат на този бум е, че ароматните насаждения са изникнали на места, където климатът не е най-подходящият. Културата обаче се оказва по-доходна от зърното, въпреки че трябват две-три години, за да се създадат тези насаждения. "Никой няма точни данни за новите площи. Има места, за които не подозираме, че има лавандула", разказва Лисичаров.
Така се засаждат предимно сортове, които дават по-голяма реколта, макар да не са от най-ценните, ако се гледа качеството на крайния продукт. "В момента има огромни количества на склад в България, за които няма запитвания, няма търсене. Такава ситуация влияе зле на имиджа на България", посочва Лисичаров.
По думите му лавандулата за разлика от маслодайната роза се гледа лесно и това е привлякло много хора към нея. "Някои от тях не правят разлика между стрък лавандула и стрък роза. Пазарът ще ги отхвърли, но това ще повлияе лошо на другите и на България като цяло", опасява се производителят.
В момента пазарът е наситен с лавандула, като основен потребител е Франция, която доскоро е била и най-големият производител. Над 70-80 на сто от произведеното у нас се изнася тъкмо за Франция, посочва Лисичаров. Клиенти на българските производители има в Швейцария, САЩ, Германия.
По данни на бранша произведеното количество лавандулово масло е 25 тона през 2010 г., докато през 2012 г. то вече е 90 тона. Други производители, макар и с доста по-скромни количества на пазара на лавандулово масло, са Украйна, Молдова, Грузия и Китай.
Лавандулата е с много приложения - като се започне с това, че в годините тя измества нафталина, предназначен за борба с молците в гардеробите, мине се през сапуните и козметиката и се стигне до храните. Французите налагат на пазара си смес от подправки, която съдържа и лавандула, под името "Ерб дьо прованс". Различни изследвания сочат, че лавандулата има полезни ефекти и при лечението на различни заболявания.
Смята се, че лавандулата е внесена в България през 1907 година, като доскоро основно се е отглеждала в Розовата долина. От 1 дка 4–5 годишно насаждение се произвежда 300–400 кг цвят, от които се получава 3–5 кг лавандулово масло.
