Няма къща без поне една бъчва с червен еликсир
Трифон Зарезан не е празник, който се чества специално в Мелнишко. Хората тук не се готвят нито за първи, нито за 14 февруари. Просто защото околията е прочута в целия свят с виното си. Истината е, че местните хора се кланят всеки ден на лозята си и на напитката на боговете.
Червеният еликсир храни не само най-малкия ни град, но и селата около него. Затова по тези места къща без бъчва, пълна с руйно вино, няма. Местните хора са убедени, че еликсирът е цяр за всички болести. Преди 300 години от Мелнишкия край към Западна Европа са поемали стотици кервани, натоварени с бурета и мехове, пълни с напитката на истината. Не може и дума да става за сравнение колко вино се е правело тогава и сега. Но и днес сме прочути по света, твърдят мелничани. "Никъде го няма нашия сорт - широка мелнишка лоза. За нея трябва да се знае, че късно зрее и късно се пие. Слънцето грее най-много дни в годината тук и захарността на гроздето достига до 25 градуса", твърди 71-годишният лозар и винар Владимир Кръстев. Избата му е издълбана направо в скалата край входа на град Мелник. Отглежда близо 20 дка лозе. Преди да стане чудното вино обаче, трябва да се полагат големи грижи, твърдят местните хора. Те знаят, че лозето е като малко дете. И за него са най-важни първите седем години.
През целия този период се налага да си непрекъснато около и в лозята. Успеете ли да запазите насажденията, те ще живеят поне 50 години. "Първо се засажда, после се повежда, внимателно се обработва почвата, за да не се наранят корените на лозите. Накрая се превързват и насочват", обясняват лозарите в най-малкия ни град. Те са категорични, че в първите седем години само памперси дето не са нужни на лозовите пръчки за разлика от бебетата.
Ако не се гледа с любов, плодът няма да расте и да е вкусен, допълват с усмивка познавачите. В избата на бай Владо десетки бъчви са наредени като аптекарски шишета, едни са пълни с червено, а други с бяло вино. Почти всички съдове са по половин тон. Купувани са чак от Свищов, дъбови са. "Хубаво вино се прави от хубаво грозде. Трябва да узрее добре. Но и бъчвите са много важни. Както и мястото за съхранение. Ето тук температурата е 12-14 градуса, идеална за ферментацията на виното", уточнява Кръстев.
По класическата народна традиция не се слагат никакви химикали, никакви усилватели на ферментацията. Процесът пък се следи непрекъснато от винарите. Защото еликсирът е досущ като човек. Ражда се, расте, разболява се и ако не го излекуваш навреме, умира, обясняват местните хора. "Виното се преточва в точно определени моменти. Целта е утайката да остане на дъното. В тази бурета се събират по 10-15 кг. Не я хвърляме, после я използваме за ракия. А в същото време прочистваме виното, лекуваме го", допълват те.
Банкерът Емил Кюлев създаде кооперация "Хотово" в едноименното село през 1995 година. Идеята на бизнесмена е да затвори целия цикъл от отглеждането на лозя до производството на вино. Че са добри винари доказаха и селските кметове в община Благоевград. В края на миналата седмица доста от тях участваха в конкурсите за най-добро бяло, леко червено и тежко червено вино в село Българчево.
Да оценява напитките бе сформирана комисия от експерти. В нейния състав влязоха агроном, технолог, професионален дегустатор и производител на грозде и вино. 21 различни вина (17 червени и 4 бели) се състезаваха за първото място в трите категории. "Не е лека работа да оцениш толкова много еликсири и да останеш трезвен до края. Но се пийва само една глътка, поставя се под езика за известно време. След това се усеща от цялата устна кухина и се гълта", разяснява трудната работа на журито председателят Красимир Илиев. Най-важно е да се даде безпристрастна оценка на цвета, аромата, бистротата и вкуса на виното. В крайна сметка първата награда за най-хубаво тежко червено вино отнесе управникът на село Зелен дол Стефан Марков, а втора остана кметицата на Българчево Елена Стойчева. "Чудесно вино прави и колегата от село Дъбрава Стоян Йорданов. Нямаше го и затова спечелих аз", сподели Марков. "Всеки човек знае къде е истината. Тя е във виното. Затова без значение дали си кмет, поп, учител или обикновен работник, трябва да му се кланяш и да го почиташ. Виното е над всички", коментира кметския успех председателят на Винената партия Иван Лулейски. Според него божествената напитка се пие за удоволствие, а не за напиване, а девизът на уникалната организация е "Чрез виното да забравим злото!"./standartnews.com
