Разработването на местния пазар и осигуряване на финансови помощи ще увеличи производството
Чрез биологичното земеделие българското производство може да излезе на европейския пазар със силни позиции. Отново срещу тази предприемчивост обаче застават няколко фактора, които забавят развитието му.
Проблемите са няколко. Първият е свързана с разрастването на българския пазар и осигуряването на интерес от страна на потребителите у нас. Втората причина е липсата на финансиране на дейността от страна на държавата, а третата е в трудностите по окрупняването на площите, които се обработват. Затова вместо да заеме 10% от обработваемата в страна земя за 10 години, биологичното земеделие се разпростира на територия по-малка от 1% от орните ниви.
Реалностите и потенциалът
В момента най-малко 5000 дка са площите, на които се практикува биологично земеделие, каза проф. Стойчо Каров от Аграрния университет в Пловдив. Въпреки плановете за растеж преди 10 години, в момента тези стопанства представляват по-малко от 1% от общата обработваема земя в страната. Сред най-атрактивните производства са медът, отглеждането на малини, ягоди, билки, плодове и зеленчуци, както и различни породи животни. Страната ни обаче има уникални възможности да развива този дял от селското си стопанство, категорични са специалистите. Според проф. Каров на българска територия има малко области, които имат проблеми със замърсяването и подходящ климат за биологичното отглеждане на много плодове, зеленчуци и др.
Сред спънките е уедряването на земята и създаването на такива стопанства. Все още стопаните, които са се заели с отглеждането по екологичен начин на земеделска продукция, не могат да почувстват помощта на държавата. България и Румъния са единствените страни в Централна и Източна Европа, които не субсидират органичното земеделие. По програма САПАРД все още се чакат средствата за насърчаване на биологичното производство. Мярката 1.3 не е акредитирана въпреки изтичащия срок на европейската програма. Развитието на местния пазар трябва да стане по подобие на европейския. Във Великобритания например, 78% от домакинствата купуват биологични храни, 23% от тях изразходват около 84 на сто от заплатата си за тази група продукти, а 60% от клиентите залагат на продукция, произведена в родната им страна. България може да изнася за полуострова биологично произведено вино, козметични продукти, пчелен мед, хранителни добавки за промишлеността, както и сирене и детски храни.
Признаването и помощта
Признаването на един производител за биологичен става след инспекция и одобрение от сертифициращ орган според разпоредбите на българското законодателство. В страната вече съществува българска организация, която издава документите за признаване на продукцията - SGS България, която от близо една година е дала разрешение за биологично производство само на една фирма - преработвател на диворастящи плодове. Процесът по признаването на производителите, преработвателите и търговците отнема различен период от време. При първата група, времето, което се отнема, е най-дълго. Получаването на документа на тях им отнема от 1 до 3 години, като в това време се включва и т. нар. преходен период, в който производителят трябва да докаже, че има условията да произвежда органична продукция, не ползва торове, а земята е чиста от пестициди. Другите сертификати са предназначени за търговци и преработватели. Според Калин Стоянов от SGS България те получават сертификат без преходен период и трябва само да се докаже изкупуването на такава биологична продукция. За преработвателите е важно правилото 95% от продукта да представлява сертифицирана или разрешена суровина и питейна вода. Цената на сертификацията остава търговска тайна, но според повечето фермери, преминали тази процедура, стойността не е малка. Може би това се обяснява с много клонове на чужди сертифициращи организации у нас. Тук офиси имат италианска, канадска, гръцка и други сертификационни организации. За подпомагане на производителите, които стъпват за първи път в това поле, има създадени и различни консултантски организации, които подпомагат преминаването от конвенционално към органично производство и преработка. Сред тях са имената на "Биоселена", "БиоЕвиБул". С помощта на швейцарска програма в страната ни дейност развива и "Балкан Биосерт", която е издала сертификати на десетки компании със знака на швейцарска организация. По тази линия процент от стойността на таксата за сертифициране се предоставя безвъзмездно, обяснява Гергана Ненчева. Сертификати се издават както за отделни страни от Западна Европа, така и за отделни търговски продукти.
Проблем пред страната ни обаче е стъпването на международните пазара, въпреки големи неоползотворени възможности. Според регламент на ЕС 2092/91 за биологичното производство на земеделски продукти. За да може свободно да се изнася българска продукция на европейските пазари страната ни трябва да е член на Общността или сертификационните органи да са признати там. Вариантът за нас е държавата да бъде включена в списък на трети страни, чиито права да бъдат приравнени на страните-членки на Общността. Сега обаче за всяка стока трябва да се получава разрешение за внос. Кандидатстването за този списък може да отнеме няколко години, дори и България да стане пълноправен член на ЕС, затова държавниците ни трябва да предприемат спешно стъпки за включване. По този ред в списъка на трети страни, които могат да внасят биологични продукти в ЕС, бяха включени Аржентина, Австралия, Израел, Швейцария, Унгария и Чехия.
Рентабилността и пазарът
Биологичното производство на селскостопанска продукция у нас ще набира скорост и ще оползотворява потенциала си, категорични са експертите в тази област. Според Гергана Ненчева от "Балкан Биосерт" интересът на производителите се е покачил в пъти спрямо предишната година. Икономическата полза от прилагането на биологичното отглеждане на различни култури и животни може да бъде постигната, само ако се изпълнява цялостната концепция на тази система, казва проф. Стойчо Каров. Разходите за обработката на площите по органичен начин са по-ниски спрямо конвенционалното отглеждане, поради ограничаването на употребата на растителни препарати и изкуствени торове, но приходите на фермерите тотално намаляват, защото добивите спадат, обяснява специалистът. Цените на крайните продукти варират от 20 до 50% по-високи от произведените по обикновен начин продукти, казва проф. Каров от Аграрния университет в Пловдив. Там вече се обучават и първите специалисти в областта на биологичното стопанство. Освен осигуряване на финансиране и реална заявка на държавата, че ще подкрепя този отрасъл, за развитието на органичното земеделие трябва да се развие и местният пазар. Износът на билки, диворастящи плодове и други биологично чисти хранителни стоки е съпътстван с много трудности, а и освен това не може да се осигури голямо количество продукция. В България все повече хора обръщат внимание на качеството на продуктите и постепенно се създава ниша за чистите продукти. Вариант за популяризиране на тези продукти е и въвеждането на т. нар. абонаментна система, която предвижда производителите на определена стока да я разнасят по заявка на купувачите. Чрез този директен маркетинг се избягва анонимността на производителя и липсата на отговорност за продукцията. Големите вериги все още не залагат на този вид производители, тъй като основен коз в ръцете на търговците е ниската цена на стоката./biznes-vesti.net
