Той предпочита тя да пустее, но да не се раздели с нея. За това допринася социалната несигурност
Някой трябва да каже истината - земята в България няма да поскъпне. Земеделската земя представлява ценност, когато се обработва, когато е регистрирана като стопанство по правилата на Европейския съюз и когато собственикът й е регистриран като фермер. Сега регистрацията на 1 декар земя с вписване в регистрите с анализ на почвата струва 150 лева. Колко са хората, които могат да платят за 20 дка. Нерегистрираната земя след влизането в ЕС няма да струва нищо, защото собствениците й няма да получават субсидии, а това означава неконкурентноспособност.
Това е една от прогнозите и коментарите на икономически експерти във връзка с премахнатата неотдавна от парламента бариера за продажба земя на чужденци в България. Всички знаят, че земеделската земя е богатство, но то в същото време е невъзстановимо при увреждане, а загубите са невъзвратими. Ако купилият земеделска земя е недобросъвестен стопанин, може да я унищожи, да ликвидира плодородието й, а не дай Боже и още по-лошо - да я ползва за други цели. И тук изниква въпросът какво ще прави държавата при условие, че частната собственост е свещена и неприкосновена. Явно трябва да изработи железни закони, които да защитават земята българска.Защото без да се организира един нормален пазар на земята едва ли ще успеем да привличаме чужди пари и нови технологии безплатно, да ни посещават чужденци лете и зиме. Повтарянето като папагали на хорски приказки, че продажбата ще превърне българите в аргати на чужденци в собствената си страна не е вярна. Нима в Гърция, Италия и Испания нашенците не са такива. А който се е интересувал повече знае, че вече работи схема, по която чужденци си купуват земя чрез елементарни административни хватки. Но такива далавери не са по вкуса на почтените чужденци. И затова в България се настаняват разни гръцки, близкоизточни и други мошеници, а порядъчните бизнесмени най-често ни подминават. Впрочем, в Северозапада земя купуват само прекупвачи, които се надяват само след няколко години да я продадат много по-скъпо. Най-търсени са нивите около главен път Е-79, заради бъдещия мост на Дунав.
По проблема разговаряме в арендатора от Монтана Георги Игнатов:- По мои наблюдения единици са хората, които продават, или се канят да продадат земята си. Ако ги спира нещо, то е защото чакат по-висока цена след като влезем в Евросъюза. Тогава вероятно са тези, които имат по няколко декара, ще ги предложат за продажба, защото е безмислено да ги обработват с мотиката. За хората с повече земя най-добре е да бъде извършена комасация, за да могат или да дадат земята си под аренда, или да я обработват механизирано. Не мисля, че са склонни да я продават, защото в сегашното несигурно време тя им остава като единствената опора и начин за препитание, ако останат безработни.
Две години преди присъединяването към ЕС България има твърде малко неща, с които да се съизмерява със стара Европа. Едно от тях е плодородната ни земя. Според много коментатори нещата ще се изяснят една след влизането ни в ЕС и се разбере кои земеделски производители ще оцелеят с евросубсидиите. Естествената смяна на поколенията и социалната сигурност също ще си кажат думата и пазар на земята ще има за онези, които са близо до нея и знаят как да произвеждат./mont-press.com
