Те предпазват от суховеи, ветрова ерозия, подобряват почвеното плодородие
Полезащитните пояси играят важна роля в борбата срещу сушата, като осигуряват условия за натрупване и запазване на влагата, подобряват водния запас в почвата и създават условия за по-пълно използване на торовете.
През зимата тези прегради възпрепятстват от издухване снежната покривка и осигуряват по-равномерно разпределение на снега по повърхността на почвата. Това предпазва посевите от измръзване. Според научни изследвания между 10 и 15% средно добивите в земите с такива поясни клетки са увеличени. Тоест ние запазваме добивите от земеделските култури, освен това се запазва почвеното плодородие.
Добруджанския земеделски институт дава началото и проектирането на полезащитните пояси в Добричка област. Един от основоположниците им и член на научен екип е и бащата на лесовъда доктор Йордан Петров.
През пролетта на далечната 1977 г. мощни ветрове в цяла Североизточна България отвяват повърхностния слой на почвата и засетите култури. Били са засегнати средно около 150 000-200 000 дка в Шуменско, Русенско, Варненско, където не е имало изградена защита, спомня си Йордан Петров. Районът на Добрич е пощаден, именно заради тези полезащитни пояси. Проектът, първоначалният им замисъл и днес не е нарушен, за разлика от много райони в Добруджа, където са те са ликвидирани.
Те предпазват също така от суховеите. „Аз си спомням през 1977 година - където нямаше пояси, имаше натрупани почвени преспи, които бяха високи около метър. В продължение на три дни имаше една пушилка, мъгла от ерозията, от отвятата почва.“
Освен всичко останало полезащитните пояси са полезни за поддържане на биоразнообразието.
В България е създадена цялостна система от полезащитни пояси в Добруджа. Те биват главни и второстепенни. Главните са с ширина до 20 м и са разположени перпендикулярно на преобладаващите ветрове. Полезащитният ефект на пояса се разпростира на разстояние 25 пъти по-голямо от височината му зад него и 5 пъти – пред него.
В състава на полезащитните пояси обикновено се включват 4 групи дървесни видове: главни, съпътствуващи, плодни и храсти.
Най-устойчивият дървесен вид за създаване на защитни пояси е дъбът в съчетание с клена. Ясенът има по-кратък живот, тъй като расте на по-сенчести места. Акацията също е предпочитана, но има ниска екологична ефективност, предупреди Йордан Петров.
Експертът гледа с тревога към днешното състояние на полезащитните пояси, причината са климатичните промени.
„Преди 20-30 години тук редовно имаше снежни зими със снежна покривка на дълбочина 59-60 см. През последните десетина години нямаме толкова сняг. Затова и няма влагозапасяване.“
В началото на тази година започна залесяването на 300 дка нови полезащитни пояси в Добруджа. Те се създават на територията на три стопанства в Добричка област – ДЛС Балчик, ДГС Генерал Тошево и ДГС Добрич, съобщават от Североизточното държавно предприятие. Почвоподготовката и залесяването се извършат със средства от проект „Земите и горите на орела“ и със собствено финансиране. Опазването на полезащитните пояси през последните години е първостепенна задача за експертите от горските стопанства в Добруджа, особено след установените от учените изсъхвания и нападения от вредители.
