Кoи са добрите практики на социалното предприемачество в сферата на градското земеделие
Социалното предприемачество (СП) се отнася до начините, по които предприемачът се занимава с актуален социален проблем и предлага възможно решение за него (Praszkier and Nowak, 2012). При разглеждането на СП обаче трябва да се вземат предвид повече фактори. Това са: как изпълнението на СП може да бъде устойчиво за предприятието, което го насърчава от финансова, социологическа и икономическа гледна точка. Друг фактор е начинът, по който се изпълняват стратегиите на СП. За тази цел по-долу ще бъдат разгледани няколко метода.
История на социалното предприемачество в България
През 2002 г. Counterpart Int. - България започна изпълнението на програма за социални предприятия. Тогава започна и първото целенасочено използване и въвеждане на термина "социално предприятие" в публичното пространство в България, В периода 2002 - 2006 г. бяха проведени кампании за популяризиране на социалните предприятия като механизъм за социално включване, заетост на групи в неравностойно положение и изграждане на капацитет за стратегически възможности за доставчиците на социални услуги. След проведените обучения на НПО и общини предложенията обаче остават само на хартия.
Законодателството
В действащото българско законодателство понятието "социално предприятие" се определя от Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика от 2019 година. [https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137187968]. В регистъра към Министерството на труда и социалната политика са вписани едва 37 действащи предприятия. И само две от тях са в областта на земеделието и животновъдството: "Чудната градина" към Фондация "Св. Николай Чудотворец" – град Добрич и "ИНДЕ 9" ЕООД от с. Поликраище, Горна Оряховица за производство на мед и пчелни продукти.
Социалното предприемачество е чудесен начин за работа в България. Ето защо:
- Развитие на работната среда – създава нови работни места на пазара на труда.
- Иновация – създава нови стоки и услуги, необходими на обществото.
- По-добри отношения с клиентите - по-лесно се създава лоялност към марката или организацията, защото клиентите се асоциират с каузата, зад която стои социалното предприятие.
- Вътрешен растеж - по-голяма ангажираност, производителност и креативност на служителите, които са по-мотивирани да работят за бизнес с кауза.
- Социален капитал – създава количествени и качествени връзки в обществото, между институции и хората, между различни уязвими групи.
Какво е социално предприятие?
Разлика между социалното предприятие и социално отговорния бизнес се състои в крайната цел на дейността, която те извършват. Основното предназначение на социалното предприятие е да изпълнява своята социална мисия, като се стреми да увеличава положителния социален ефект, чрез постигане на финансовите си цели. Под социална отговорност на бизнеса се разбира устойчива икономическа дейност и поемане на конкретни ангажименти от страна на предприятията към обществото, като част от печалбата им се отделя за благотворителност или други социални дейности.
Основната разлика между социалното предприятие и обикновената фирма е, че социалното предприятие не разпределя печалбата си между своите собственици, а я реинвестира в осъществяването на социалната си мисия.
Социалните предприятия работят предимно в следните области:
Производство и търговия – най-често в областта на леката промишленост –сувенири, стоки за бита, дрехи, храни и други.
Образователни услуги – Социалните предприятия, извършващи образователни услуги, могат да наемат като обучители лица от социално уязвими групи или да организират обучения за подобни лица.
Здравни услуги – Обикновено те се предоставят едновременно със социалните услуги.
Земеделие, еко- и селски туризъм – Една от перспективните области за развитие на социалното предприемачество, но за съжаление в България е най-слабо застъпено.
В България съществуват няколко модела на социални предприятия:
Модел за създаване на заетост и развитие на работната сила – Икономическата логика на бизнес начинанието се основава на възможността да се създадат работни места за хора в неравностойно положение. Моделът се свързва с т.нар. “защитена заетост”, където социалното предприятие е работодател на хора с увреждания.
Предприемачески модел, където социалното предприятие се явява посредник между хората в неравностойно положение и пазара - При този модел под формата на трудова терапия, хора с увреждания участват в производството на продукти, за които социалното предприятие търси пазар и се ангажира с маркетинг и дистрибуция.
Модел на пряка услуга – Този модел е най-пряко свързан с доставчиците на социални услуги. При него социалното предприятие предоставя социални услуги срещу заплащане на външни клиенти и едновременно с това е доставчик на социални услуги за своите членове, като заплащането става с договор с общината или държавата. Важно е да се отбележи, че при този модел, социалното предприятие развива едни и същи услуги, но насочени към различни потребители и клиенти.
Финансиране на социалното предприятие
Министерството на труда и социалната политика отпусна финансов ресурс в размер на около 70 млн. лв. до 2027 г. за социално предприемачество, по Плана за възстановяване и устойчивост и програмата "Развитие на човешките ресурси".
В последните години правителството създаде няколко по-малки специализирани държавни фонда и програми, за да насърчи различни социални инициативи и да инвестира в изграждането на т. нар. социален капитал. Целта е чрез безвъзмездно предоставяне на средства да се подпомогне процеса на постигането на важни социални приоритети.
Най-важното разбира се фирмите и организациите да намерят сами смисъла и ползите от социалното предприемачество, като правителството не осигурява финансова подкрепа, а законови перспективи и възможности.
Подпомагането от страна на правителството понякога е само в стратегиите и плановете. Включването на подобни инициативи изглежда добре в документи, планове, набелязани цели и посоки. В същото време обаче Столична община реши да изгради паркинг на мястото на солидарна „Градина за Дружба“.
Социално предприемачество в сферата на градското земеделие
Има няколко добри практики в сферата на градското земеделие:
Биоградинка
Биоградинка в училище за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ - проект на сдружение АГРОЛИНК, обучава деца да отглеждат храна по методите биологичните принципе, като им помага да разберат ползите от от отглеждането на собствена храна, връзките в природата и хората.
Растящата класна стая
Фондация Заедно заедно с ученици, родители, учители и приятели на 107 ОУ "Хан Крум", създават интерактивно и богато на екологични системи пространство в двора на училището, което да служи като зона за:
- учене чрез преживяване сред Природата и работа в общност
- развитие на умения за ефективно справяне с реални екологични и житейски проблеми
- откривателско учене и трениране в системно мислене и интегрален подход към живота.
РАСТЯЩАТА КЛАСНА СТАЯ е богат образователен инструмент за провеждане на интерактивни занимания по различните учебни предмети, където по естествен начин децата откриват смисъла и връзките между изучаваните дисциплини и явленията от реалния живот, а процесът на учене се превръща в атрактивно изследователско приключение, което изпълва с любопитство и вдъхновение, както децата, така и възрастните.
Градина за Дружба
Градина за споделено градско земеделие по инициатива на група ентусиасти. „Градината за Дружба“ беше като градски парк на площ от 6 дка и място, в което хората отглеждаха плодове и зеленчуци, общуваха помежду си, създаваха жива общност безвъзмездно и без лев външно финансиране. Градината събираше хора с различни професии, интереси, мироглед. В нея над 100 души и организации отглеждаха домашни плодове и зеленчуци за собствено ползване като начин да избягат от натовареното градско всекидневие.
През 2021 Столична община реши да изгради паркинг на мястото на солидарна „Градина за Дружба“. В плана за развитие на София е градското земеделие. В плана. На мястото на градината сега е паркинг.
В солидарната градина три сезона се отглеждаше храна за хора в нужда. Има и възрастни хора, за които да отглеждат сами храната си, е начин да си осигурят прехрана.
От години различни организации се борят да регламентират този модел и да го превърнат в част от визията за развитие на София.
Автори: д-р Светла Николова, Кирил Кръстев
Ferti4You, Erasmus+
