Кирил Мързев: Ако няма внос, България ще се изхранва с хляб, брашно и олио
Идват мрачни времена за българските храни. Тази прогноза направи производителят на оранжерийни домати Кирил Мързев. „Българското производство ще намалява все повече. Ще се вдига вносът, съответно ще пада качеството. Които останем, ще сме едва ли не бутикови производители. Секторът е отритнат от много години насам. Трудно е да се борим, когато държавата не помага, но въпреки това работим.“
И тази година голяма част от печалбите на производителите отиват при прекупвачите. „Цените в момента тръгват от 2 лева, 3.50 до към 4 лева на място от стопанството. Веригата така е устроена, че да има прекупвачи, които да препродават, докато стигнат до крайния клиент. Кооперативи трябва да се направят, да има дистрибуторски логистични складове. Проблемът е решим, цяла Европа го е решила.“
Вносът отново е сред големите проблеми на българските производители. „Внасяме домати от Полша и то огромни количества, защото ние нямаме собствено производство, вносът е с дъмпингови цени, при условие, че това са домати, които са пътували няколко хиляди километра, имат транспортни разходи и т.н.“
Според Мързев вносът е толкова голям, че е направил страната ни изключително зависима от чуждите продукции и ако вносът спре, България трудно би се справила, защото много производства просто ги няма. „България освен с хляб, брашно и олио не виждам с какво друго ще се изхрани. Нямаме нито млечно производство, нито месо, нито зеленчуци. Трябва много внимание да се обърне на местното производство.“
За подобни проблеми алармират и производителите на картофи от Самоковско. Тодор Джиков обвинява управляващите за това, че нямат визия как да решат десетките проблеми в сектора. „Да седиш и да правиш политика с хора, част от които нямат визия и не са произвели един килограм храна и да ми обясняват как да произвеждам и как да продавам точно на мен, меко казано е смешно. Искаме да запазим картофопроизводството в България. Картофите, за съжаление, изпаднаха зад борда. Нямат обвързано подпомагане. В новия програмен период предложихме супер адекватно подпомагане подобно в Румъния, която на всичкото отгоре е наш пряк конкурент. Предложението ни е да има обвързано подпомагане за производството на семена картофи. В Самоковския регион цели села се изхранват с картофопроизводство и ако не бъде въведена такава интервенция, сме обречени. В момента половината къщи в района са празни, хората работят по градините в Гърция, Германия, Англия и т.н. Трябва да ги върнем. Трябва да произвеждат храна за нас. Българска храна за българите. Трябва да спрем да слушаме политиците какво говорят. Последните 20 години те говорят едно, а по магазините всички виждаме коренно различни неща. Трябват ни визионери. В момента говорим за промяна на стратегическия план. Много хора трябва да разберат, че стратегическият план е функция на политики и пари. Имаме нужда от редица закони. В кабинета на служебното правителство оставихме много инициативи. Над 5 нови закона, които липсват в България от 30 години. Ние нямаме Закон за търговия с храни, затова всеки може да вкара каквото и откъдето си иска и да го продава. Ние нямаме Закон за кооперирането. На единен пазар, където има конкуренция с огромни и сериозни кооперативи от Западна Европа, с коренно различни себестойности, не можеш да се бориш. Ние нямаме Закон за счетоводството при кооперативите. Ние нямаме нормални разработени финансови практики да финансираме кооперативното движение. Над 6 закона сме оставили, нека да работят в парламента.“
Вносът унищожава и българските картофи, защото цените на вносните са твърде ниски, а количествата им - огромни. „Над 60 процента от плодовете и зеленчуците в България се внасят. Това е престъпление. Ние имаме превъзходна земя, на която можем да произвеждаме сериозно количество храна. Трябва политика и визия. Трябва да си произвеждал, да знаеш къде са проблемите, за да направиш политиките.“
Джиков посочи конкретни цифри, които показват колко бързо намалява производството на български картофи. „От 100 хиляди декара миналата година заявени за подпомагане, тази година вече са 50 хиляди декара. Липсата на допълнително подпомагане ще остави тези райони без средства за препитание. 80 процента от картофопроизводствените площи в България са в планинските и полупланинските райони и това е единственият възможен начин цели семейства, цели села да се прехранват. Навсякъде в Европа държавите са обърнали подходящо внимание и отделят средства, за да могат да задържат хората в тези региони. Когато отнемеш възможността за препитание на хората в планинските и полупланинските райони, те слизат на пазара в града. Нагнетяват напрежение. Създават неуредици и така на практика икономиката на една цяла държава страда. Нужни са знания и новаторство, законодателни инициативи, контрол.“
